Как работят мерките в подкрепа на малкия и средния бизнес в Covid кризата

Необслужвани кредити, невъзможност да рестартират производства, поради недостиг на оборотен капитал, и замразяване на дейност, която в някои случаи няма как да бъде възстановена. Са сред основните проблеми, с които се сблъскват малките и средните предприятия (МСП) в България в Corona-кризата.

Оказва се, че повече от 20% от МСП в страната имат затруднения с възстановяването на производството след последствията на Covid кризата. С необслужвани банкови кредити са повече от 75 на сто и само около 15% от предприятията са успели да използват възможностите на кризата за развитието на дейността си. Това показват проучването сред членове на Националното сдружение на малкия и среден бизнес (НСМСБ).

Фирмите, свързани с онлайн услугите, търговията на дребно, куриерските доставки и дигитализацията преминават успешно през кризата, но тези в областта на традиционните сектори търпят тежките последствия от кризата и дори не разполагат със стратегия за ограничаване на щетите, казва председателят на сдружението Елеонора Негулова пред БНР.

Проблем е недостигът на ликвидни средства

„МСП имат трудност да рестартират бизнеса си, поради недостиг на ликвидни средства. Имат инфраструктура, която да произвежда стоки или услуги, имат хора, обаче нямат оборотен капитал, за да рестартират работа. И всъщност те ще бъдат изправени пред решението дали да обявяват технически фалит“, отбеляза тя.

По нейните думи, малкият бизнес всъщност на първо място е търсил начин да се издължи към бюджета – да плаща данъци, осигуровки. „И всъщност тази декапитализация рефлектира върху това, че не могат да се обслужат кредитите и там вече се появява един лавинообразен процес, тъй като преструктурирането на кредитите също изисква време и ресурс“, коментира Негулова и допълва, че голяма част от тези кредити са потребителски, тъй като около 40% от малкия бизнес е семеен и или земеделски производители, които са физически лица. И тъй като банките допускат отлагане на кредита до 3 месеца, процесите се задълбочават, защото няма гаранция, че пазарът ще се възстанови в рамките на тези три месеца, за да се възобнови погасяването на кредитите.

По-скоро е обратното. Очакванията са възстановяването след пандемията да започне през май, което означава, че тази мярка, която могат да ползват малките фирми, и всъщност да си решат проблема са съвсем малка част от тези фирми.

Като се има предвид, че подобна мярка е придружена с голяма бюрокрация, ограничен ресурс и трудно стигат до бизнеса, затова от 300 000 предприятия по мярката за директна подкрепа на микро предприятията с оборотен капитал от 3 до 10 хил. лева, са се възползвали само 27 000 предприятия, което е под 8%, показва още проучването на НСМСБ.

Семейните бизнеси нямат възможност за съфинансиране

„Много голяма част от фирмите не са могли да се възползват от мерки като 60/40 и други, тъй като не са имали възможност да покрият тяхното задължение като съфинансиране от 40%, но те подкрепят своя работещ персонала. Семейните бизнеси нямат никаква възможност и те неизбежно тръгват да търсят възможност да оцелеят към края на кризата. Така че всички търсят начини да не се уволняват хора, което е достойно за уважение“, подчертава Негулова.

Липсва капацитет за дългосрочно стратегическо планиране

Тя посочи и още един голям проблем за малкия бизнес, който COVID кризата е извадила на показ – липсата на капацитет за дългосрочна стратегическо планиране, като тук пропускът е и на държавата.

„Това е в резултат на липсата на национална мрежа от центрове за подкрепа на малкия бизнес, което е хроничен проблем за България през целия преход. Редно е да се стигне до ситуация, в която малкият бизнес да има наблизо център, в който да бъде консултиран, тъй като в момента тази експертиза за консултантска помощ е в големите градове, а да не забравяме, че те са 28. Останалите общини, по-голямата част от които са в селските и пограничните планински райони, такъв тип подкрепа не съществува“, обяснява Негулова.

Какво може да се направи

Тя препоръчва като една от важните задачи за новия 7-годишен планов период (2021-2027) да се търсят механизми за съществуващи структури като местните инициативни групи, оцелелите бизнес инкубатори, да бъдат привлечени по една мярка за подкрепа на малки и средни предприятия за участие в обществена поръчка, за да могат да станат доставчици на подобни услуги, тъй като те имат експертизата за това. „Една от мерките, която би довела до възможността да се следи пулса на малкия бизнес, е да се създадат структури за подкрепа на място. Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия няма такава възможност, защото та няма териториални звена, и Министерството на икономиката също няма. И така обратната връзка на малките предприятия се получава опосредствано“, уточнява председателят на НСМСБ.