Зелената енергия сама ще търси място в енергийния микс на България
Преходът от въгледобив към чиста енергия не зависи само от финансирането, а и от правилното планиране
Ще дадем шанс на технологиите на пазарен принцип да реализират всяка една от инвестициите, с основна цел да не се товарят гражданите и бизнеса допълнително, коментира зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков в рамките на хибридната конференцията „Преходът към зелена икономика и заетост в България – посока, цели, политики, възможности и предизвикателства.“ Българското правителство ще се възползва от свободата, която дава ЕК всяка страна сама да определя своя енергиен микс. Все пак подчерта, че около 40% от енергията може да идва от атомни централи, България има възможност за съхранение на енергия чрез ПАВЕЦ Чаира, ще можем да съхраняваме зелен водород.
България е 3,6 пъти по-голяма енергоемкост и въглеродна интензивност от страните в ЕС и преходът към кръгова икономика няма никак да бъде лесен.
Трудният преход в регионите
Той даде за пример икономическите индустриални зони, в които целта е да се развият хъбове, захранвани от екологична енергия. Целта е цялостно изграждане на инфраструктура, да се създадат нови зелени работни места, да се осигури 100% достъп до зелена енергия, да се създадат енергийни общности на този парк за обмяна на енергия. ВЕЦ в близост, който захранва сградите или фотоволтаици на всяка сграда също ще осигуряват енергийна ефективност.
Най-голямата реформа предстои в най-големите въглищни региони. Вече е избран изпълнител за регионалните планове, които ще започнат да се изпълняват през ноември следващата година, коментира Станков. Очакваме идеи от регионалните организации, синдикати и неправителствен сектор да предлагат идеи за икономическата трансформация, подчерта Станков. Целта е това да се случи без сътресения. Средствата от 1,2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход ще се допълнят и от Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19. За съжаление към момента са одобрени за реализация регионалните планове в три населени места- Стара Загора, Перник и Кюстендил. Но ще се стремим да подготвим реформите и да намерим финансиране и за останалите райони на страната - Бургас, Варна, Търговище, Сливен, Ямбол, Хасково, Габрово и Ловеч, в които въгледобивът и промишлеността са от голямо значение.
Правят профил на всеки във въгледобива
Над 120 000 души ще бъдат повлияни от енергийния преход от въгледобив към зелена икономика. Пряко засегнати ще бъдат 94 000 души, а социалните разходи за безработица се изчисляват на 1,2 млрд. лева, обясни Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика. В момента правим профил на всеки от тези хора, за да видим неговите възможности и желание за преквалификация. Проблемът е, че повечето от тези хора са в предпенсионна възраст и нямат стимул за преквалификация.
Българските производства са интензивни по своята същност и колкото екологични инвестиции да въвеждат, те ще останат енергоемки, коментира енергийният съветник към кабинета на президента на КНСБ Антон Иванов.
Хората да видят своето място в този преход
Какво е производството на зелени продукти в България и колко са потребителите на зелени продукти, попита реторично той. Заобикаля се темата за енергийно уязвимите потребители, като по този показател сме на челни места с най-високи нива. Имаме много икономически инструменти, но дали правилно ги планираме, синдикатите имаме съмнение, каза той. Не сме видели планове, които да обсъждаме, искаме да видим предложенията на новоизбрания консултант за реформите в трите региона, каза още Иванов. Хората не трябва да излязат на пазара на труда и тогава да се преквалифицират, това трябва да стане сега, подчерта той.
В момента хората са глуха опозиция в тези региони, те трябва да видят своето място в този преход, коментира още експертът.
В Германия например е проведено 100% допитване до служителите за тяхното мнение за прехода към зелена икономика, което и ние трябва да направим, коментира Георги Стефанов, експерт климат и енергетика в Международния фонд за дива природа WWF. В момента Планът за декарбонизация на България не предвижда изцяло освобождаване на България от зависимостта й от изкопаемите горива. Зелената енергия ще търси сама своя път в прехода към зелена икономика. Нямаме друг изход освен да направим бърз зелен преход, защото това ще ни коства допълнително загуба на конкурентоспособност и работни места, коментира Диана Димитрова, директор защита на природата в WWF. Грешно се възприема, че преходът към зелена икономика ще донесе тежки икономически последици за най-бедната държава в ЕС. Темите за декарбонизация, кръгова икономика, устойчиво земеделие и биоразнообразие са пренебрегнати в Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19, допълни тя.
Напротив възможностите, които имате могат да ви наредят на челни позиции по производство на чиста енергия, имате, слънце, вятър, море, страна като Германия, в която нямаме такива природни дадености го правим успешно и България може, подчерта посланикът на Германия в България г-н Кристоф Айхорн ( H.E. Christoph Eichhorn).
Хибридната конференция се организира от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и Международен фонд за дива природа WWF.