Инж. Кремен Георгиев, АТДБ: Скъпата енергия намалява конкурентоспособността и оскъпява производството

Инж. Георгиев, освен председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в страната ни, сте били и директор на топлофикации, които работят и на въглища, и на природен газ. Имате поглед отвътре и за това бихте ли ни казали,  смятате ли, че България може да продължава да разчита на въглищата като собствен енергиен ресурс за следващите няколко десетилетия, независимо от „зелената политика“ на Европа?

В България има достатъчно въглища, на които ние можем да разчитаме за години напред. Има отделни региони, в които има намаляване на тяхното количество или влошаване на състоянието им, както е в Пернишкия въглищен басейн. Като цяло в страната обаче все още има достатъчен ресурс от въглища. Въпросът обаче е друг. Дали изобщо въгледобивът може да издържи на икономическия натиск и целите на Европейската Зелена сделка, която иска изцяло затварянето на въглищните централи и поставяне край на въглищната ера. Според мен  да се издържи на този натиск ще е много трудно не само по екологични, но и по чисто икономически причини.

Освен че трябва да отговорим на амбициозните цели на Европейската комисия за намаляването на емисиите с 55% до 2030 година, има още един фактор, който оказва негативно отражение върху въгледобива, а именно квотите за въглеродни емисии, които плащат топлофикациите. В последните години цените им скочиха драстично и стана непосилно въглищните централи да ги плащат. Скъпата енергия оскъпява производството и намалява конкурентоспособността. Може да звучи парадоксално, но от най-евтина енергията от въглища става прекалено скъпа. Няма икономически субект, който да може да работи на перманентна загуба.

За колко години имаме запази от въглища?

Може би за около още 60 години. Но само след 30 години идва 2050 година, когато въгледобив вече не би трябвало въобще да има.Такива засега са европейските цели. Освен, ако за въглищата не се създаде някакво друго предназначение. Има и такива технологии от въглищата да се прави газ. Има дори технология за подземна въглищна газификация, не знам доколко такива неща ще са приложими у нас.

Ще има страни, които независимо от Зеления пакт, ще продължат да разчитат в голяма степен на изкопаеми горива?

Различни са позициите на страните, поради факта, че за отделни държави в общността въглищата са съществена част от енергийния микс. Мнението на правителствата в страните от ЕС варират от пълна подкрепа за бързо преминаваме към възобновяеми източници на енергия, до категорично отричане на ползата от тях и ясно изявено желание да продължи работата на централите на въглища. Ще дам пример със страни, които защитават втората позиция. Това са Естония, следвана от Полша и до някаква степен Германия. Там делът на въглищата в електроенергетиката е най-голям. Към тази група причислявам и България, която осигурява около 40 % от електроенергията от въглища, като този процент се увеличава през зимните месеци и може да достигне до 60%.

Конкретно на въпроса Ви дали ще продължават да използват въглищата, смятам, че по-скоро всички страни ще търсят път към внедряването на алтернативни горива. Друг е въпросът каква цена ще плати всяка една държава. За някои страни като България, Европейската Зелена сделка ще струва изключително скъпо.

У нас започна ли реалният дебат за Зелената сделка?

Дебатът по преминаването към нисковъглеродно производство започна. Реалният дебат ще стартира, когато изготвим план за справедливия преход, за подмяна на  въглищата с други алтернативни горива и го представим и защитим пред Европа. У нас вече започнаха сериозните крачки на предприятията към тяхната трансформация. Някои топлоцентрали като тези в Перник, Сливен и Русе, които работят на въглища, вече започват работа по преминаването на природен газ. Това е и посоката на други страни. Ще дам пример с нашата съседна държава, а именно Гърция. Там успешно газовите централи и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) изиграват важна роля за извеждането на лигнитните им въглищни централи.

Ако трябва да продължите изречението „В търсене на нови възможности, трябва да погледнем сериозно на …“

В търсене на нови възможности, трябва да погледнем сериозно на кризисни сценарии и възможности за намаляване на социално-икономическите щети за сектор Енергетика и за икономиката ни като цяло. Нужен е по-ясен поглед върху възможните и вероятни кризи, както и върху мерките, които могат да се предприемат с цел избягване на кризи в областта.