Пропуски и проблеми в проекта за нови Правила за измерване на електрическата енергия

След стъпките напред – неочаквани крачки назад в борбата с кражбите

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2971
article picture alt description

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети в края на бурната за енергетиката 2013 г. бяха отменени част по част от българския съд. КЕВР предлага на потребителите и бизнеса нов текст. Амбицията на регулатора е той да отговори на очакванията на всички. Но отзвукът от страна на бизнеса май не е позитивен

 

В петък, 15 март Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие дългоочаквания от индустрията проект на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Правилата се един от най-четените документи в ежедневието на четирите български ЕРП. Те влияят пряко върху отношенията между електроразпределителите и милионите домакинства и предприятия, които са техни клиенти.

 

Проектът на нови Правила за измерване трябва да запълни безпрецедентния правови вакуум, който възникна след като Върховния Административен съд отмени част по част приетите през 2013 г. ПИКЕЕ. Въпреки острата нужда от регулация, КЕВР реши да задържи дълга пауза и без ненужно бързане да проработи всички поставени от бизнеса и потребителите въпроси. С едно последно свое решение от ноември 2018 г. ВАС отмени всички действащи членове на Правилата за измерване и така даде на енергийния регулатор възможност да приеме чисто нов документ, вместо да ремонтира стария до безкрай. По замисъла на КЕВР новите Правила за измерване (на колечиствата електроенергия) трябва да стъпят на здрава правова основа за да осигурят стабилността, необходима за живота и работата на милионите български домакинства и предприятия, за които електромерът е уред номер едно по важност в едно нормално ежедневие.

 

След дълго очакване секторът посрещна новите текстовес настройка за позитивни промени

 

След 6 февруари 2017 г., когато петчленен състав на Върховния административен отмени повечето текстове в Правилата за измерване енергийните предприятия бяха поставени в незавидното положение да подчиняват дейността си на стари и нови правни норми, често противоречащи и несъвместими една с друга. Когато на 15 март Комисията публикува новия проект на ПИКЕЕ енергийната индустрия го посрещна с ентусиазъм и високи очаквания.

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както официално се наричат, са един от базовите документи, които регулират пулса на енергийния отрасъл. В тях са записани принципите и начините на измерване на електрическата енергия, която всички ползваме. Във всеки дом и предприятие има електромер, който трябва да отговаря точно на предписанията в правилата, а ако електромерът аварира или се констатира кражба ЕРП са длъжни да действат пак по записаното в тия Правила.

 

През последните две и половина години на Регулатора са изпратени стотици предложения за промени от страна на дружествата. КЕВР положи усилия да не отказва диалог с никого от ангажираните участници в енергийния цикъл, споделят участници в процеса. Според тях, на все по-честите въпроси «кога?», отговарът на КЕВР е бил, че работата по ПИКЕЕ ще приключи тогава, когато на всички отворени въпроси бъдат дадени отговори от гледна точка на правата и интересите на заинтересованите страни. Задачата, както споделят участниците в диалото не е била и все още не е лесна, предвид съдебната участ на Правилата, версия 2013. Експертният екип на Регулатора инвестира месеци с амбицията да създаде нормативен акт с «повишена живучест», който да е работещ и актуален дори след предстоящите промени на законовата база свързани с либерализацията на енергийния сектор и изцяло новите предизвикателства, които тя ще донесе, коментират още участниците в диалога с регулатора.

 

Закъснели стъпки напред в борбата срещу технологичните кражби

 

Най-сетне в ПИКЕЕ като отделни методи за кражба са признати случаите на високотехнологични манипулации – кражбите чрез «невизуализирани регистри» и чрез «тъмен дисплей» на електромера, които не фигурираха до сега в Правилата за измерване.

 

При старите Правила за измерване крадците често печелеха в съда дела срещу мрежовите оператори, когато електромерът работи «изправно», но е манипулиран така, че да записва показанията си в «скрити регистри» на електронната памет, до които оператора на мрежата няма ежедневен достъп. Друг метод за кражба, който от 2014 г. насам придоби широко разпространение са ситуациите с «тъмен дисплей» на електромера, когато показанията за ползваната енергия съществуват, но не могат да се прочетат от екипите на енергото - защото не работи екрана на устройството. Като се изключат крайно редките случаи на истинска авария на електромер, крадците използваха в съда нормативните празноти в ПИКЕЕ за да оспорват корекционите фактури на електроразпределителните дружества. Възможност за подобна несправедливост в новите ПИКЕЕ няма и това е едно от техните достижения.

Друга малка, но важна стъпка в борбата с крадците е новото изискване констативните протоколи за проверка на електромера да се подписват само от един свидетел - в случаите когато клиентът отсъства или откаже да го подпише. Досега бе достатъчно крадецът да се скрие по време на проверката на енергото или да откаже да подпише протокола за да постави момчетата от разпределителното дружество в трудната ситуация да търсят по няколко свидетели, които да се съгласят да подпишат констативния протокол.

Най-сетне, в новите ПИКЕЕ се признава и ролята на ЕСО в борбата с кражбите на ток. Занапред държавният преносен оператор ще извършва корекции на сметките на своите клиенти, присъединени на високо и средно напрежение. Също така, сигнализирането на МВР при установена намеса в електромера вече няма да е по преценка на мрежовото дружество, а става задължително.

 

След стъпките напред – неочаквани крачки назад в борбата с кражбите.

 

КЕВР все пак не направи решителната крачка да увеличи основния период за корекция на сметките при кражба до 180 дни при база 24-часово ползване на електрическа енергия. Така крадците получават пореден реверанс, който поставя под въпрос ефективността на системата за борба с кражбите.

 

В проекта на ПИКЕЕ е допуснато и друго неочаквано отстъпление от линията на ефективно противодействие на крадците. В текста не са включени две съществени ситуации на кражба на ток, посочени от разпределителните дружества. Не е предвидена възможността за корекция на сметките, когато след манипулация не може да бъде прочетена пълната тарифна схема. Също така, не е допусната хипотезата за корекция при директно вмешателство в електромера чрез подмяна, премахване на негови части или чрез добавяне на чужди елементи. Макар и не фатално, отсъствието на двата текста ще създаде напълно излишни усложнения в работата електроразпределителните дружества.

 

И отново – преференциална цена за крадците на ток

 

Най голямото отстъпление в борбата с кражбите е комфортната цена, по която се таксува електрическата енергия, незаконно потребена от крадците. Цената на електрическата енергия при «хванати кражби» е най-сериозният проблем в борбата с кражбите в новите Правила за измерване, който на практика пречупва острието на всички други предвидени мерки.

Главната причина, поради която кражбите на ток у нас са често явление, а за някои дори и професия е отсъствието на превенция и адекватно наказание за крадците. Попадналите под удара на Наказателния кодекс крадци у нас са малко на брой и главно от социално неблагополучни райони, където хората прибягват до кражби поради крайна нужда. Войната с кражбите се води с пълна сила от мрежовите оператори, но ЕРП-тата нямат право да налагат наказания или санкции - когато констатират «неправомерно потребление» те коригират сметката на крадеца с количеството енергия, което се пресмята според ПИКЕЕ и се счита за незаплатено. Съответно, крадците плащат тази енергия по цена, която също се определя от правилата за Измерване. И тук се оказва, че в България оново е по-изгодно да се краде, защото откраднатият ток струва по-евтино от честно заплатения.

 

Съгласно новите текстове на Правилата цената при кражба се калкулира при прогнозна пазрна цена за технологичен разход на електроразпределителните предприятия. Тоест, в момента цената на крадения ток е 76.82 лв/MWh. Простата сметка показва, че сегадействащата цена на енергията за битов потребител на дневна тарифа е 134.90 лв./MWh (средноаритметично за трите крайни снабдителя), а за нощна тарифа 55.19 лв./MWh MWh (отново, среднза трите крайни снабдителя). Така, за един откраднат мегаватчас ток на крадеца ще бъде начислено 76,82 лв. без мрежови такси, добавки и данъци, а за мегаватчас честно заплатен по тарифа – 103.02 лв./MWh, при съотношение 60/40 на дневно и нощно потребление. Към този разход също се дължат мрежови компоненти, добавки и данъци. Излиза, че по новите Правила за измерване отново ще е по-евтино да се краде, отколкото да се плащат сметките.

 

Задължително обслужване на измервателните системи веднъж на 3 месеца – задача с невъзможни решения

 

Новите Правила за измерване въвеждат задължение на мрежовите оператори да обслужват измервателните системи (тоест, електромерите и необходимите за работата им устройства и схеми) най-малко веднъж на 3 месеца, което включва и тяхната проверка. С други думи, веднъж на всеки 3 месеца всяко едно от електроразпределителните дружества ще трябва да прави техническа проверка на всички свои електромери. На базата на практическия опит в бранша е известно, че за проверката на един електромер са нужни средно около 15 минути, заедно с достигането на мястото и отварянето на таблото, при това - без да се отчита времето за неизбежното съставяне на констативни протоколи и търсене на свидетели. Простата калкулация показва, че за да изпълни изискването за обслужване на три месеца всяко ЕРП ще трябва да назначи приблизително по три нови екипа, допълнително към всеки съществуващ свой екип, който в момента обслужва разпределителната мрежа. Тоест, всеки оператор на електроразпределителна мрежа трябва 4 пъти да увеличи наетите електромонтьори по поддръжката.

 

Анализът показва, че това изискване е неизпълнимо поради практически причини – първо, на пазара на труда у нас няма нужния брой специалисти с необходимата професионална квалификация. Второ, ако се включат в крайните цени разходите за заплати, екипировка и транспорт на хилядите новонаети електромонтьори, тези разходи ще увеличат цената на тока до неприемливи стойности. А ако Регулаторът разчита те да бъдат поети от електроразпределителните дружества - ще доведат операторите до фалит.

 

Като цяло, ако се изключат пропуските и заложените проблеми

 

новите Правила са съставени със стремеж да се отразят интересите на всички участници в енергийната верига – от мрежовите оператори до крайните потребители.

 

Сериозната работа на експертите се забелязва в общия фон от многобройни промени и подобрения на нормативните процедури.

Занапред констативните протоколи ще могат да се изпращат от електроразпределителните дружества на техните клиенти и по друг начин, освен с препоръчано писмо с обратна разписка. Ще се взима предвид волята на клиента и предоставените от него данни за контакт, но в услуга на клиента се въвежда задължителен за ЕРП 7-дневен срок за изпращане на констативния протокол.

 

Друга промяна касае корекциите на свободен пазар при комбиниран договор, които занапред ще се фактурират от настоящия доставчик, независимо от периода на корекцията. Отсъствието на яснота по този въпрос бе до сега източник на спорове и неясни ситуации, които често влизаха в съда.

 

Внася се яснота за случаите на корекции при неработещ тарифен превключвател, които ще се извършват от доставчика по прилаганите от него цени, както в ситуациите, когато ЕРП са длъжни да възстановят суми на клиента поради грешно начисляване на по-големи количества.

 

При повреда вследствие на форсмажорни обстоятелства (наводнения, аварии, лоши метеорологични условия) демонтираните електромери могат да не бъдат изпращани за метрологична проверка в БИМ. Удължен е и от 7 на 14 дни срокът, в който демонтираните за проверка електромери следва да бъдат изпратени на Българския институт по метрология.

По дискусионния въпрос за периода на отчет на електромерите Регулаторът е преценил, че българските обществени нагласи не са узрели за да приемат удължаване на отчетния период над 31 дни – за което КЕВР даваше определени индикации по време на работата над документа. Факт е, че в целия свят са крайно малко държавите със задължителен месечен отчет както у нас, а масовата практика в Европейския съюз е отчет да се извършва на всеки няколко месеца или дори веднъж годишно, с последващо прихващане. Очевидно търсенето на баланс, традиционно за този състав на Регулатора подсказва, че точно през тази година може би няма да има възможност подобни промени да бъдат ефективно комуникирани на потребителите.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща