Rystad Energy: Геотермалната енергетика ще нарасне до 24 ГВт към 2025 г.

Предстоящите проекти се очаква да привлекат вложения от около 25 млрд. долара

Енергетика / Свят
3E news
768
article picture alt description

Геотермалната енергетика ще нарасне с 50 процента към 2025 г. Това сочи анализ на Rystad Energy, в който се проследяват възможностите за развитие на този малко популярен засега сектор. Авторите отбелязват, че енергийният преход ще стимулира диверсификацията на енергийните, включително и на нефтогазовите компании, което ще е от полза и за разширяването на геотермалната енергетика.

Според анализа на Rystad Energy, глобалните мощности на геотермалните електроцентрали ще се увеличат от 16 ГВт към края на настоящата 2020 година до 24 ГВт към 2025 г. Това от своя страна ще изисква и инвестиции от порядъка на 25 млрд. долара през следващите пет години.

Това ще доведе и до увеличаване на броя на пробиването на кладенци, което пък означава, че за компаниите, оказващи услуги в нефтогазовия сектор ще се появят и допълнителни дейности. Ако през 2019 година в света са били пробити 223 кладенеца за геотермална енергетика, то през 2025 година броят им ще се увеличи до 380.

От 2010 г. до 2020 г. в нови проекти на геотермалната енергетика са били инвестирани 40 милиарда долара.

Средно по установена мощност в сектора доминират САЩ с 4 ГВт, следвани от Индонезия, Филипините, Турция и Италия. 10-те водещи страни, производители на геотермална енергия държат дял от 90 % от целия пазар, при това в Европа има много държави, които планират скоро да излязат на този пазар. Много от новите проекти все още са в етап на разработка и на тях ще им се наложи да се конкурират с другите възобновяеми енергийни източници, например вятъра и слънцето. За разлика от вятърните и слънчеви мощности обаче, геотермалните електроцентрали имат предимството, че изискват много малка площ за 1 МВт, отбелязват от Rystad Energy.

Унгария, Хърватия, Белгия, Великобритания и Германия също разполагат с мощности от геотермална енергетика. Германия например може да се похвали с 37 действащи такива електроцентрали, основно в Бавария. В страната има планове за строителство на още 16 обекта за топлинна и електрическа енергия, които се очаква да бъдат осъществени през следващите години. Това от своя страна ще изисква пробиване на 20 допълнителни кладенеца годишно – вертикално пробиване на дълбочина до 6000 мета.

Calpine и Omat са двете компании, най-големи собственици на геотермални електроцентрали в света, като всяка от тях е с инсталирана електрическа мощност от около 1200 МВт. Единствената нефтогазова компания, водещ а сред списъка на водещите геотермални оператори е Chevron, която преди е имала около 1 ГВт инсталирани геотермални мощности във Филипините и Индонезия. Компанията е продала през 2017 г. тези мощности за сумата от 3 млрд. долара.

Геотермалните електроцентрали се състоят обикновено от два до шест кладенеца, един от които се извлича топлината, а в другите обратно се нагнетява вода. От 2015 г. до 2019 г. в света е имало от 30 до 80 геотермални проекта годишно, което е изисквало пробиване на 150 – 200 геотермални кладенеца. Всеки кладенец средно е бил с инсталирана мощност от 5,3 МВт, но средната мощност на кладенците аккто става ясно има тенденция за увеличение, тъй като пробиването на дълбочина се увеличава, а добивът се оптимизира. При обща инсталирана геотермална мощност от 16 ГВт към настоящия момент в света, броят на действащите геотермални кладенци достига до 3200. Около 70 % от използваната геотермална енергия отива за производство на електроенергия.

Що се касае до инвестициите в сектора, исторически общата стойност на проект се разделя на 35-40 % вложения в кладенци и от 60 % до 65 % - в наземна инфраструктура и обекти. Стойността в голям част зависи от дълбочината на пробиване на кладенците и типа на технологиите.

Rystad съобщава, че към днешна дата се прилагат три основни типа технологии.

1)Електроцентрали с бинарен (двуконтурен) цикъл , при който като работна течност не се използва термална вода или пара, а друга течност с ниска точка на кипене. 2) Парни флаш устройства, които поемат гореща вода при високо налягане и я транспортират до повърхностни резервоари с по-ниско налягане, където тя се превръща в пара за захранване на турбината. 3) Електроцентрали за суха пара, които получават пара, за да въртят турбините директно от геотермален резервоар.  

Исторически, геотермалните проекти са разработвани в страни с високи ресурси с топлинно съдържание, които са свързани с активни вулканични зони. Например в Исландия, Италия и Турция. В Исландия обичайните геотермални кладенци се пробиват на дълбочина от 2500 метра, за да се достигне до високотемпературните резервоари, достигащи до 450 градуса.

Естествените огнища от вулканична топлина формират по-благоприятна среда за производство на геотермална енергия в сравнение със страните с невулканични седиментни ресурси, които се налага да бъдат използвано температурно надграждане. В такива невулканични региони може да се развиват геотермални електроцентрали, но се изисква пробиване на кладенците на по-голяма дълбочина, за да се достигне до необходимите температури.

Източници с температури от 30 градуса по Целзий до 150 градуса по Целзий, обичайно се използват за пряко производство на полезна топлина без преобразуване в електричество.

Още по темата: https://www.rystadenergy.com/energy-themes/supply-chain/wells/well-analytics/

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща