Politico: Гърция ядосана от недостатъчната подкрепа на Берлин в конфликта с Турция в Източното Средиземноморие

Енергетика / Свят
3E news
734
article picture alt description

Гърция е ядосана на Германия. Отново. Този път гръцките официални лица са раздразнени от факта, че не са получили достатъчно подкрепа в противопоставянето си с Турция в района на Източното Средиземноморие, пише в коментарна статия европейското издание на Politico, публикувана от Агенция Фокус.

Напрежението между Берлин и Атина не е дори наполовина толкова високо, колкото бе през последната финансова криза, когато ядосаните гърци бламираха своя най-голям кредитор. Но има някои прилики с този случай.

„Ние и Германия притежаваме коренно различни идеи как трябва да се държим с нашия съсед. Не може да си позволяваме да ги галим – Турция изостави западните ценности веднъж и завинаги; спокойният период свърши“, заяви водещ гръцки дипломат. „Германия има грешни представи за намеренията на другата страна“, добави той.

Двете страни изглежда остават заедно. Външният министър на ФРГ Хайко Маас ще поети Атина и Анкара във вторник, пътуване, с което Берлин се надява успешно да се намеси като посредник в диалогa между Турция и Гърция, който би трябвало да започне най-късно в края на седмицата.
Всъщност обаче, разногласията между двете членки на ЕС достигнаха до такова ниво, че вече се разпростират и върху други проблемни области, като например кризата в Беларус.

Във видеоконференция на външните министри на съюза, провела се по-рано този месец, Атина блокира общо изявление за Беларус, защото Берлин не подкрепи гръцкото искане за втвърдяване на тона спрямо Турция. Вместо общо изявление на 27-те членки, имаше самостоятелна позиция на председателя на Европейската комисия Хосеп Борел.

Друг знак за гръцкото недоволство се появи, след като германският посланик в Атина, Ернст Райхел, публикува в социалните мрежи съобщение за османски управител, отговарял за части от модерна Гърция. „Али паша, османският управител на Янина, се опита да създаде независима държава в Епир. Той се провали и бе убит. Неговият обезглавен труп е заровен тук. А друга история гласи, че е удавил 18 местни момичета, които са отказали да се присъединят към харема му“, написа той, докато бе на почивка през юли в региона.

В рамките на минути той получи множество гневни отговори от гърци, които го обвиниха, че излишно обтяга и без това сложните отношения с Турция. Критиките явно влязоха под кожата на дипломата, който им отговори по следния начин: „драги критици, какво ви ядоса? Че симпатизирам на Али паша, който се е противопоставил на османците? Или че не му симпатизирам? И какво общо има той с днешната ситуация?“ Германия и германското посолство отказаха коментар по въпроса.

Поредното противопоставяне между двете балкански страни започна на 10 август, когато турският кораб „Оруч рейс“ започна сондажи на територия, която Гърция разглежда като част от континенталния си шелф, на юг от о. Кастелорцо. Атина подписа с Египет демаркационно споразумение, което от своя страна Анкара отхвърли и сключи свой подобен договор с Либия. Според него, водите южно от острова се намират извън гръцка територия.

Германия играе важна роля в конфликта. Миналия месец канцлерът Ангела Меркел извика на разговор премиера Кириакос Мицокакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Турската страна обеща да не започва сондажи в региона на Източното Средиземноморие в полза на преговори с Гърция. Но след като Атина сключи споразумението с Кайро, Ердоган се отметна от преговорите, като поясни, че гърците „не са спазили обещанието си“. Сделката Кайро-Атина изглежда хвана и Берлин неподготвен, тъй като беше обявена ден преди да стане ясно, че Гърция и Турция са се съгласили на преговори.
Гърция защити споразумението си, като поясни, че на всички им е било ясно неговото договаряне и сключване. Атина призна, че новината може да е дошла изненадващо, но според Гърция, това е било нужно. "Никога няма да дойде точното време, ако чакаме," смятат в Атина.

Позицията на Германия се различава от по-твърдата позиция на Франция. Президентът Еманюел Макрон изрази пълна подкрепа за Гърция и Кипър и засили, временно, френското военно присъствие в региона. Това е част от политиката на противопоставяне на Анкара, която водят в Париж, заради противопоставянето на двете държави в Либия.

Макар Германия да е много по-внимателна в използването на военна сила, Гърция даде да се разбере, че би приветствала подобна подкрепа от Берлин и заяви, че ФРГ не трябва да бъде просто наблюдател на събитията.

Според официална информация, гръцкият министър на отбраната Николаос Панагиотопулус се е свързал с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер, като е заявил, че Гърция е готова да започне преговори с Турция, ако Анкара изтегли сондажните си кораби от региона. Съобщението идва на фона на предстоящата неформална среща на първите дипломати на ЕС в Берлин на 26 август.

Но според доста анализатори, позицията на Германия не е изненадваща. Берлин има интерес да поддържа спокойни отношения с Анкара, заради мигрантската сделка на ЕС и Турция, според която правителството в югозападната ни съседка ще задържа голямо количество бежанци, които в друг случай биха търсели препитание именно във федералната република. А според Георги Цугопулус, член на европейски международен изследователски център, „гръцките политици използваха Германия като изкупителна жертва по време на финансовата криза, което дава отражение в международната политика днес“. Според него Турция и Гърция ще трябва сами да стигнат до споразумение, правейки взаимни отстъпки.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща