Сравнителен анализ на IASS Potsdam: Единна енергийна система или регионална ?

Един от въпросите на енергийния преход е търсенето на оптимална структура, конфигурация на системите, функциониращи на основата на предимството на възобновяемите източници на енергия.  За пълният преход към ВЕИ, който трябва да стане в средата на столетието, Европа ще се нуждае в крайна сметка от 4-5 пъти повече мощности от слънчева и вятърна енергия, отколкото действащите днес на континента- Потенциалът е налице, но възникват въпроси като например, къде именно трябва да се строи цялата тази инфраструктура и как ще изглежда най-ефективната конфигурация на такава енергийна система.

Немският институт в областта на устойчивото развитие - IASS Potsdam публикува преди дни резултатите от моделирането на енергийни системи с различни пропорции на централизирани и разпределителни мощности на „континентално“ (ЕС), национално (на ниво държави) и на регионално ниво.

Статията „Компромис между географските мащаби, стойността и изискванията към инфраструктурата за напълно възобновяема електроенергия в Европа“ бе публикувана преди седмица в научното списание Joule.

Централизираната европейска „единна енергосистема“, в която големите слънчеви и вятърни електроцентрали са разположени в най-добрите според плана природен потенциал, места, които са най-евтин и ефективен вариант, изискващ между впрочем значителни инвестиции за разширяване на мрежовите дейности.

„Самодостатъчната“ разпределителна регионална система е като цяло по-скъпа, но изисква доста по-малко вложение в магистралните мрежи.

Авторите отбелязват, че мащабът на генериращите обекти не е основният фактор за разходи. Голяма роля в този план играе възможността за балансиране на променливите възобновяеми мощности. Балансирането н континентален мащаб е ключът към по-евтино електричество.

Затова във всички разглеждани варианти за осигуряване на ниска стойност на електроенергията се изисква разширяване на трансграничните потоци.

Във връзка с това и малките (регионални) генериращи система не трябва да се отхвърлят, тъй като наличието на такива потоци осигурява само леко увеличение на разходите в сравнение с централизираната континентална система (от порядъка на 20 %). Плюс това малките системи са важни за енергийния преход, тъй като осигуряват въвличането, съпричастността на гражданите.

Освен това разликите в разходите между континенталната и регионалните системи могат да бъдат допълнително изгладени чрез интегриране на топлоснабдяването и транспортния сектор с електроенергетиката.

С други думи, единна европейска енергийна система с големи ВЕИ-мощности на най-добрите места е най-евтиният вариант. Най-скъпият вариант, това са изолирани системи на страните, тъй като за тях ще са необходими значителни допълнителни балансиращи мощности, в това число и системи за съхраняване на енергия. Разбира се, има много компромисни и междинни варианти с различни пропорции на „регионализъм/централизъм“, някои от които са приемливи като стойности.

Авторите стигат до извода, че са възможни „най-различни дизайни, от много малки и регионални до много големи и континентални“, съпоставими по стойност. В крайна сметка избор ще може да се прави от политиците и от обществото, като се вземат предвид и предпочитанията, които са над енергийната икономика и въпросите за надеждността.

Публикацията в списание Joule: https://www.cell.com/joule/fulltext/S2542-4351(20)30336-6?_returnURL=https%3A%2F%2Flinkinghub.elsevier.com%2Fretrieve%2Fpii%2FS2542435120303366%3Fshowall%3Dtrue

Пълният доклад на IASS Potsdam: https://www.cell.com/action/showPdf?pii=S2542-4351%2820%2930336-6