ЕК: Напредъкът в енергийната ефективност е недостатъчен
Анализ на Института за енергиен мениджмънт
Въпреки подобрението през 2018 г., все още трябва да се засили напредъкът в енергийната ефективност, се посочва в доклада* на Комисията.
Потреблението на енергия в ЕС е спаднало през 2018 г., като се е повишило от 2014 до 2017 г., но е необходимо значително ускорение на това намаление, за да се постигне целта за енергийна ефективност до 2020 г., посочва годишният доклад за напредък в областта на енергийната ефективност на Комисията, публикуван наскоро. Въз основа на различните доклади, представени от всяка държава-членка през 2019 г., свързани с енергийната ефективност, кумулативните цифри в този доклад подчертават, че нарастващата икономическа активност води до по-голямо търсене на енергия, ако не е придружена от нови политики за енергийна ефективност.
Докладът потвърждава, че при нормални обстоятелства [т.е. без COVID-19], малко вероятно е ЕС да е постигнал целта си за 2020 г. Това ще остане проблем, когато търсенето на енергия се възстанови след кризата COVID-19, най-вече от гледна точка постигане на целите за енергийна ефективност до 2030 г.
Основните констатации, направени в доклада са както следва:
- През 2018г. първичното енергопотребление намалява с 0,7% в сравнение с 2017г. Крайното енергопотребление нараства с 0,1% спрямо предходната година. Дори и така, и двата показателя са над зададената траектория за целите за 2020г.
- Колебанията в атмосферните условия продължават да влияят на нивото на енергопотреблението. По-топлата зима през 2018г. е намалила търсенето на енергия за отопление на помещения, но това влияние е компенсирано от увеличаването на енергопотреблението в транспортния и индустриалния сектор. След корекция за атмосферните условия, данните всъщност показват по-голямо увеличение на крайното енергопотребление през 2018г.
- Нарастването на икономическата активност продължава да стимулира енергопотреблението и новите политики и мерки, прилагани от държавите членки през 2018г., не са били достатъчни, за да го компенсират.
- Констатациите в годишните доклади за енергийната ефективност за 2019г. показват, че някои държави членки са постигнали много по-ниски икономии от необходимите за 2018г., за да изпълнят своите задължения по отношение на кумулативния размер на икономиите за периода 2014—2020г.
Съгласно анализа в доклада намаляването на първичното енергопотребление може да се тълкува като положително развитие. Въпреки това, ако продължи да намалява със сегашните темпове, те ще са недостатъчни за постигане на поставената цел за 2020г. при обичайните икономически условия и са по-ниски от средното годишно намаление по линейната траектория от 2005г. до целта за 2020г. (1% годишно). Като се има предвид ограниченото време за прилагане на нови политики, изглежда все по-малко вероятно целите за 2020г. да бъдат постигнати без силно въздействие на външни фактори като кризата, породена от COVID-19. Въпреки това, бързото увеличаване на усилията продължава да бъде важно, тъй като евентуалните оставащи различия в степента на постигане на целите за 2020г. или възстановяването на търсенето на енергия след кризата, породена от COVID-19, също биха затруднили постигането на целите за 2030г.
Фигура: Брутен вътрешен продукт (БВП) и коригирано за атмосферните условия крайно енергопотребление (КЕП) за периода 2000—2018г
Крайното енергопотребление в ЕС—28 намалява с 5,8% —от 1194 Mtoe през 2005 г. на 1124 Mtoe през 2018г. Това е с 3,5% над целта за крайното енергопотребление през 2020г. от 1086 Mtoe. Между 2005г. и 2018г. то намалява със среден годишен темп от 0,42%, но от 2014 г. (когато търсенето на отопление е много по-ниско поради изключително топлата зима) се е повишило с 5,3% през 2018г. в сравнение с 2014г. През 2018г. крайното енергопотребление се е увеличило с 0,1% в сравнение с предходната година.
През 2018 г. по-високо енергопотребление се наблюдава основно в транспорта (увеличение от +1,3% спрямо предходната 2017г.) и в промишлеността (увеличение от +0,6%). От друга страна намалява енергопотреблението в жилищния сектор (-1,6%) и в сектора на услугите (-1,4%).
Национални цели
До 2018г. 12 държави членки успяват да намалят или задържат нивото на крайно енергопотребление под своята хипотетична линейна траектория за постигане на индикативните цели до 2020г.По отношение на първичното енергопотребление, през 2018г. 15 държави членки са все още под своите хипотетични линейни траектории. Като цяло крайното енергопотребление на 11 държави членки (намаление спрямо 2017г., когато броят им е 17) през 2018г. е под индикативната им цел за крайно енергопотребление за 2020г.
По същия начин 13 държави членки (намаление спрямо 2017г., когато броят им е 14) през 2018 г.достигат индикативната си цел за 2020г. или успяватда задържат своето първично енергопотребление под тази цел.
През 2018 г. нито една държава членка не преразгледа целта си за енергийна ефективност, в резултат на което националните цели все още не се равняват на целите на ЕС.
През 2018 г. първичната енергийна интензивност е спаднала във всички държави членки в сравнение с 2005 г. Между 2015г. и 2018г. обаче тя се е повишила в Дания, Естония и Люксембург.
Работната група по мобилизиране на усилията за постигане на целите на ЕС за енергийна ефективност за 2020 г. проведе среща през юли 2019г. Дискусията беше съсредоточена върху оценката на напредъка въз основа на оценките на енергопотреблението на Евростат за 2018 г. и споделянето на добри практики за постигане на допълнителни икономии. Предвид ограниченото време до края на 2020г., държавите членки не са въвели много нови мерки през 2018 г. и акцентът изглежда е поставен по-скоро върху плановете за 2030г. Държавите членки изтъкват също така, че на този етап няма стимул за инвестиране в технически мерки и е по-добре да се изчака до 2021г., за да може мерките да се отчетат съгласно член 7 от Директивата за енергийната ефективност.
Неофициалните предварителни данни за потреблението на електроенергия за 2019г. дават частична представа за прогнозираното развитие за миналата година. През 2019 г. потреблението на електроенергия в ЕС спада с 2% спрямо предходната година, което връща търсенето до нивата от 2015 г., докато през същата 2019 г. БВП нараства с 1,4%. Атмосферните условия изглежда играят роля в това отношение. Големите летни горещини през 2019 г., с високи температури до над 40° C в Северна Европа, предизвикаха скок в енергопотреблението заради климатизацията. През топлите зимни месеци в началото и в края на 2019 г. обаче енергопотреблението се понижи, което в крайна сметка компенсира и превиши голямото търсене на енергия през лятото. Освен това, изместването на промишленото производство като източник на растеж на БВП също се отрази върху потреблението наелектроенергия —промишленото производство спадна през 2018 г. и 2019 г., особено в стоманодобивния сектор
Съгласно анализа в Доклада по отношение на напредъка по член 7 от Директивата за енергийна ефективност (задължение за икономии на енергия) при няколко държави членки съществува риск да не изпълнят националните си задължения за икономии на енергия до декември 2020 г. Като се вземат предвид постигнатите икономии на енергия от периода 2014—2017 г. и прогнозираните икономии на енергия до 2020 г. в резултат на прилаганите мерки на политиката, изглежда много малко вероятно (< 75 % вероятност) България, Хърватия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния и Испания да изпълнят националното си задължение. За Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Италия и Швеция изпълнението изглежда малко вероятно (> 75 % и < 95 % вероятност). От друга страна е много вероятно (> 105 % вероятност) Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Ирландия, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Словакия и Обединеното кралство да постигнат повече икономии на енергия, отколкото се изисква до 31 декември 2020 г. За Белгия, Франция, Германия и Словения изглежда вероятно (> 95 % и < 105 % вероятност) да изпълнят националната си цел за икономии на енергия до 2020 г.
Девет държави съобщават в годишните си доклади за 2019 г., че са въвели нови политически мерки. Освен това някои държави актуализираха своите прогнози за очакваните и/или реалните икономии на енергия за 2014 г. и 2015 г. През 2019 г. са докладвани общо 58 нови мерки съгласно член 7. От тях дванадесет (или 20,7 %) са реализирани от Унгария, единадесет (19,0 %) от Латвия, десет (17,2 %) от Литва, следвани от Кипър, Обединеното кралство и Испания (с 10,3 % всяка от тях).
36 % от икономиите за енергия са постигнати чрез схеми за задължения за енергийна ефективност, а останалите чрез други способи като 16 % — чрез данъци върху енергията или CO2, 20 % се дължат на схеми за финансиране или фискални мерки, 10% -чрез регулиране и други. Само малка част от икономиите на енергия (0.02 %) са реализирани благодарение на схеми за етикетиране и национални фондове.
Почти две трети от постигнатите икономии (63 %) се дължат на хоризонтални мерки, насочени към различни сектори, включително сградите. Останалите икономии на енергия са постигнати благодарение на мерки, насочени към домакинствата (16 %), промишлеността и услугите (17 %), следвани от транспорта (4 %).
Фигура: Разпределение на кумулативните икономии на енергия през 2014—2017г., допустими по член 7, по вид сектор
По отношение изпълението на член 5 от Директивата за енергийна ефективност относно ролята на образец на сградите, използвани от публични органи от всички държави членки, избрали стандартния подход, четири са постигнали своите годишни цели по отношение на санираната застроена площ през 2018 г. Това са България, Естония, Италия и Люксембург. От държавите членки, които прилагат алтернативния подход, пет са постигнали своите годишни цели за икономии на енергия. Това са Австрия, Ирландия, Полша, Словакия и Обединеното кралство. За останалите държави липсва информация или докладваните данни са под необходимото за постигането на годишната цел Освен годишния напредък, важно да се разгледат също и постиженията, реализирани между 2014 г. и 2018 г., като се вземе предвид, че допълнителните икономии, постигнати в една година, могат да бъдат използвани за изпълнение на изискването за период от три години. Според наличните данни, 16 държави членки са изпълнили или преизпълнили своите кумулативни цели за периода 2014—2018 г. съгласно член 5. Това е значително подобрение в сравнение с оценката, направена през предходната година, но са необходими още усилия в изоставащите държави (Чешката република, Унгария) или в държавите, за които липсва информация за няколко години (България, Хърватия, Дания, Естония, Гърция, Португалия, Румъния, Словения, Малта и Швеция).
В своите заключения докладът се занимава с разликата между целта за 32,5% енергийна ефективност за 2030 г. и кумулативната амбиция на държавите-членки, очертана в съответните им национални планове за енергетика и климат (NECP). ЕК потвърждава, че много държави-членки са отговорили положително на миналогодишните препоръки на Комисията относно проектите на NECP, но заявява, че кумулативното въздействие от окончателните NECP все още не изпълнява амбицията за постигане на целите за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. Окончателната оценка на Комисията предстои да бъде публикувана през есента на тази година. Тази разлика изисква стабилни действия на национално и на равнище ЕС с оглед възстановяването след COVID, завършва докладът.
Ето и пълният текст на заключенията от доклада (в него се прави преглед на ЕС—28 и са обхванати данни до 2018 г.):
Тенденцията на нарастване на енергопотреблението, наблюдавана след 2014 г., беше прекъсната през 2018 г., отчасти поради по-високите температури през зимата. Независимо от това, положителните развития през 2018 г. не бяха достатъчни, за да върнат ЕС на пътя към постигане на целите за енергийна ефективност до 2020 г., преди настъпването на кризата, породена от COVID-19. Това показва, че нарастваща икономическа активност, непридружена от нови и допълнителни политики за енергийна ефективност, може да доведе до по-голямо търсене на енергия. Това ще остане проблем, когато търсенето на енергия се възстанови след кризата, породена от COVID-19, с оглед постигането на целите за енергийна ефективност до 2030 г.
Ситуацията обаче е различна в различните сектори. След приемането на Директивата за енергийната ефективност през 2012 г. в транспортния сектор се наблюдава постоянен ръст на потребяваната енергия и емисиите на парникови газове, въпреки подобренията на ефективността. В съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт се подчертава този въпрос и се посочва планът на Комисията да представи по-късно през 2020 г. нова стратегия за интелигентен и устойчив транспорт. Ще има и други специфични мерки, като например преразглеждането на Директивата за енергийно данъчно облагане, за да се обърне по-голямо внимание на ролята на данъчното облагане в транспортния сектор, както и настоящите освобождавания за авиацията и морските дейности. Освен това използването на електрически превозни средства трябва да се насърчава още повече, а политиката за прехвърляне на пътници и товари към железопътния транспорт да продължи и да се подобрява, като се имат предвид по-високите нива на енергийна ефективност на железопътния транспорт.
Ако кризата, породена от COVID-19, не беше настъпила, щеше да е малко вероятно новите политики да променят ситуацията в достатъчна степен за постигане на целта за енергийна ефективност до 2020 г. Все още има вероятност обаче да се проявят някои закъснели въздействия на настоящите политики, като същевременно атмосферните условия и други външни фактори също може да играят важна роля за отдалечаването от целта или приближаването към нея. Тъй като всичко това все пак са временни или специфични събития, последващите промени в енергопотреблението не могат да се считат за структурни или дълготрайни.
Настоящите различия в степента на постигане на целта не оставят място за самодоволство. Много е вероятно националните приноси в областта на енергийната ефективност за 2030 г. — описани в националните планове в областта на енергетиката и климата, представени на Комисията до края на 2019 г. съгласно Регламента за управление — да се окажат кумулативно недостатъчно амбициозни за постигането на целите за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. Тези различия в усилията за постигане на енергийна ефективност до 2020 г. и недостатъчната амбиция за 2030 г. налагат предприемането на сериозни действия на национално и европейско равнище. Понастоящем Комисията подготвя план с направена оценка на въздействието, в който се предвижда повишаване на целта на ЕС за намаляване по отговорен начин на емисиите на парникови газове до 2030 г. до поне 50 % и до 55 % спрямо нивата от 1990 г. Това включва евентуалната нужда от енергийна ефективност, чрез която да бъде осигурен съществен принос за постигането на тази по-висока цел за намаляване на емисиите на парникови газове през 2030 г. Необходимо е да се припомни, че в съобщението на Комисията „Чиста планета за всички“ се предвижда енергийната ефективност да има особено важна роля във всички сценарии за постигане на целите във връзка с изменението на климата.
В Годишната стратегия на Комисията за устойчив растеж за 2020 г. се отбелязва значението на енергийната ефективност, за да се избегне компромис между политиката в областта на климата и повишаващите се цени на енергията. Действително, за постигането на съществуващите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. ще са необходими допълнителни инвестиции в енергийната система за периода 2021—2030 г. в размер на 260 милиарда евро. Най-големият тласък на инвестициите ще бъде необходим за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор и в сектора на услугите.
Комисията ще продължи да се фокусира върху прилагането на законодателството на ЕС. С член 7 от изменената Директива за енергийна ефективност се подобрява наблюдението и проверката на изпълнението на разпоредбите за икономии на енергия. Освен това, за да бъде заложена по-висока цел за намаляване на емисиите на парникови газове, следващият преглед на Директивата за енергийната ефективност е изтеглен по-рано и следва да е готов до юни 2021 г. Оценка ще бъде направена на цялата Директива за енергийната ефективност. Ако се вземе решение, следващият преглед се очаква да бъде съсредоточен върху нови области, в които енергийната ефективност може да бъде засилена и/или стимулирана. Освен това първият принцип за енергийна ефективност ще бъде прилаган по-категорично в различните области на политиката, като се вземат предвид допълнителните ползи от икономиите на енергия и се подкрепя справедливият преход.
По отношение на сградите, предстоящата инициатива „Вълна на саниране“ има за цел да стимулира санирането и да допринесе за възстановяване от икономическото въздействие на COVID-19 в съответствие с принципа за справедлив преход. Освен това, прегледът на оптималните от разходна гледна точка минимални изисквания за енергийна ефективност за нови и съществуващи сгради, на които се прави основен ремонт, и прилагането на стандарти за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия се очаква да подобрят енергийните характеристики на сградния фонд в краткосрочен план. Трябва да се подобри изпълнението и спазването на изискванията на местно равнище и поради тази причина Комисията засили своето отдавна утвърдено сътрудничество със Споразумението на кметовете и по други местни канали. В допълнение към това ще продължи работата по стандартите за енергийните характеристики и етикетирането на продуктите, подготвя се и новият работен план за екопроектиране 2020—2024 г., като същевременно може да се обърне внимание и на нови области с бърз растеж като центрове за данни и телекомуникационни мрежи.
В допълнение към законодателните усилия, Комисията ще работи за мобилизиране на инструментите за финансиране, с които разполага, с цел внедряване на цифрови решения и прилагане на интелигентна цифровизация (изкуствен интелект, автоматизация, големи информационни масиви, „интернет на нещата“ и т.н.), за да се ускори процесът на подобрение там, където ползите са доказани, и да се насочва енергийната ефективност към следващото ниво. Освен това Комисията ще включи в бъдещите прегледи доклади за енергийните характеристики на сектора на ИКТ (включително центровете за данни) като значителен и бързо нарастващ краен потребител на енергия.
За да се гарантира, че няма натрупана разлика в усилията за постигане на целите за 2030 г., работната група, създадена за мобилизиране на усилията за постигане на целите на ЕС за енергийна ефективност, ще продължи да помага на държавите членки за изпълнението на тази цел.
* ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА / Оценка за 2019 г. на напредъка на държавите членки по националните цели за енергийна ефективност за 2020 г. и по прилагането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, съгласно член 24, параграф 3 от същата директива; Съгласно директивата за енергийна ефективност държавите-членки са задължени да представят годишен доклад за резултатите, които са постигнали по отношение на намаляване на потреблението на енергия. След това Комисията е длъжна да предостави оценка на Съвета и Европейския парламент за кумулативното въздействие на различните мерки, предприети на национално ниво.