World Bank: Полезните изкопаеми и енергийният преход

Световната банка публикува тези дни доклад за ролята на полезните изкопаеми по време на енергийния преход - Minerals for Climate Action: The Mineral Intensity of the Clean Energy Transition.

Енергийният преход, както и развитието на „новата енергетика“, за която вече не само се говори, но и която и вече работи, както е известно изискват ръст на добива на редица елементи. В доклада  на Световната банка е представен списък от 17-те основни метали, критично важни за развитието на слънчевата, вятърната, геотермалната енергетика, системите за съхранение на енергия, транспортът на електрически превозни средства. Сред тях има не само редки елементи.  Срещат се и познатите досега мед и алуминий.

Авторите на  доклада правят оценка по отношение на необходимостта от тези елементи за два сценария за енергийното развитие до 2050 г., реализацията, на които ще позволи постигането на целите на Парижкото споразумение за климата (ограничаването на ръста на глобалната температура с 1,5 – 2,0 градуса по Целзий).

Най-потребяваният „метал в енергийния преход ще бъде алуминият, но в процентно отношение неговото годишно потребление в разглежданите сектори ще е едва няколко процента спрямо сегашните стойности.

За задържането на глобалната температура под 2 градуса по Целзий за целият период до 2050 г. ще са необходими примерно 3-3,5 млрд. тона от посочените минерали и метали и използването им в слънчевата, вятърната, геотермалната енергетика и системите за съхранение на енергия. Освен това годишното потребление при три от тях – графит, литий и кобалт към 2050 г. следва да се увеличи с над 450 % от нивото от 2018 г.

В същото време следва да се има предвид голямата неяснота в плановете за по-нататъшното развитие на технологиите на „новата енергетика“. Прогнозираният днес ръст на търсенето на едни или други материали може и да не се случи, ако развитието тръгне по друг технологичен път. Това се отнася за много сектори Например основните обеми на потреблението на алуминия касаят рамките на фотоволтаичните модули. Те обаче могат да бъдат изработени от синтетични или композитни материали и ако такава алтернатива стане норма, потреблението на алуминий ще спадне значително. В доклада не се разглеждат всички възможни сценарии за повишаване на ефективността и използването на подменяеми материали.

Авторите подчертават също така, че някои метали като медта и молибдена, се използват в различни технологии и сектори на новата енергетика, докато други като графита и лития имат по-тясно приложение (акумулатори). Това означава, че промените в технологиите и степента на тяхното внедряване могат да повлияят критично при търсенето на определени видове суровини.

Емисиите от парникови газове, натрупани до 2050 г. от създаването и експлоатацията на съоръжения за възобновяема енергия и системи за съхранение на енергия, включително емисиите от извличането на всички използвани минерали, ще възлизат на 16 гигатона в еквивалент на CO2. Това  съответства само на 6% от емисиите от използването на въглища и газа в сценарий, който също съответства на целите на Парижкото споразумение. В същото време основният дял на емисиите от „новата енергийна индустрия“ се падат на алуминия, следван от графита.
Независимо от относително незначителните обеми от емисии, Световната банка подчертава необходимостта от внедряването на практиките на „умни мини“ (smart mining), насочени включително към намаляване на емисиите в процеса на добива и транспортирането на суровини. Например в света и сега има много мини, които са ангажирани с намаляване на въглеродния отпечатък и внедряват възобновяеми източници на енергия за намаляване на енергоснабдяването.

Отделен раздел в доклада е посветен на важни въпроси за преработката и повторното използване на материалите. Авторите на документа отбелязват, че дори ако коефициентът на рециркулация на такива метали като медта и алуминия бъде увеличен до 100 %, възстановяването на суровините няма да е достатъчно за удовлетворяване на търсенето от страна на ВЕИ-технологиите и системите за съхранение до 2050 година. Обръща се внимание и на ролята на отделните държави във веригата на доставките.

Докладът на Световната банка: http://pubdocs.worldbank.org/en/961711588875536384/Minerals-for-Climate-Action-The-Mineral-Intensity-of-the-Clean-Energy-Transition.pdf