Активният принос на ЕСО в процеса на обединение на пазарите „В рамките на деня“ и „Ден напред“
Одобряването на Третия енергиен пакет и по-специално Регламент 2009/714 послужи като основа за въвеждането на пазарната интеграция и предостави нормативната и регулаторна основа за подготовката на мрежовите кодекси за целите на трансграничната търговия с електроенергия и газ. Основните цели на енергийния пакет са поддържане на сигурността на енергийните доставки, повишаване на конкурентоспособността и гарантиране, че всички потребители могат да купуват енергия на достъпни цени. За осъществяването на очертаните приоритети ЕС публикува Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 г. за установяване на насоки относно разпределението на капацитета и управлението на претоварването (CACM).
С въвеждането на САСМ Европейската комисия очерта целевия модел за развитието и организацията на краткосрочните пазарни сегменти ден напред и в рамките на деня (Европейския целеви модел), който цели обединението на пазарите въз основа на имплицитно разпределение на капацитетите с един алгоритъм, чрез създаването на единен пазар ден напред (SDAC) и единен пазар в рамките на деня (SIDC).
Създаването и интегрирането на кратко-срочните пазарни сегменти е от ключово значение за развитието на електроенергийния пазар в рамките на всяка пазарна зона. Очаква се интегрираният европейски пазар на електроенергия да доведе до ползи, като:
- Насърчаване на ефективната конкуренция;
- Повишаване на ликвидността, проз-рачността, ефективността и социалното благополучие;
- Повишаване на общото благосъстояние и оптималното използване на преносната инфраструктура;
- Оптимизиране на изчисляването и разпределянето на междузонова преносна способност и използването на енергийните ресурси;
- Въвеждане на имплицитна търговия, която премахва ненужните рискове от отделното търгуване на капацитети и електроенергия.
Пазар Ден напред
Идеята за обединението на пазарите във времевия интервал ден напред, както и първите проекти и инициативи, стартират много преди създаването на европейската регулаторна рамка, още преди 2000-та г., с обединението на пазарите на скандинавските държави. Историческият преглед на развитието на европейския пазар ден напред минава през следните основни регионални и локални стъпки:
2006: Стартира пазарното обединение на Нидерландия, Белгия и Франция.
2007: Стартира пазарното обединение на Испания и Португалия (MIBEL).
2009: Стартира пазарното обединение на Чехия и Словакия.
2010: Стартира пазарното обединение на региона на Централна и Западна Европа (CWE), което интегрира Нидерландия, Белгия и Франция с Германия. През същата година стартира и временният къплинг между скандинавския регион и CWE, (Interim Tight Volume Coupling - ITVC).
2011:
• Междусистемната връзка между Норвегия и Нидерландия NorNed се присъединява към ITVC - пазарното обединение на скандинавския регион с CWE региона;
• Стартиране на пазарното обединение на Великобритания с CWE региона (BritNed);
• Стартира пазарното обединение между Италия и Словения.
2012: Стартира пазарното обединение 3M MC, проект, който интегрира пазарите на Чехия, Словакия и Унгария, част от региона на Централна и Източна Европа (CEE).
2014: • Стартира обединението на пазара ден напред на страните от регионите на Северозападна Европа (NWE) и Югозападна Европа (SWE), посредством PCR. Първоначално обединението започва в общ синхронен режим, като през месец май стартира пълното обединение на двата региона със създаването на Мултирегионалното обединение на регионите (MRC1). Единното обединение включва пазарите от Португалия до Финландия;
• Стартира 4M MC пазарното обединение, към съществуващото 3M MC се присъединява Румъния.
2015:
- През месец февруари стартира обединението на Италия на границите с Австрия, Франция и Словения, посредством проекта IBWT2, като част от Мултирегионално обединение на регионите (MRC);
- Стартира CWE пазарното обединение, основаващо се на подхода въз основа на потоците.
2016:
• През месец януари България се присъедини към MRC в изолиран режим;
• През месец февруари Хърватска се присъедини към MRC в изолиран режим; • През месец юли стартира пазарното обединение на австрийско-словенската граница, като част от MRC.2018:
• През месец юни, стартира пазарното обединение на хърватско-словенската граница, като част от MRC.
• През месец октомври стартира пазарното обединение на Великобритания и Ирландия, включващо Ирландия и Северна Ирландия, като част от MRC.
Единният европейски пазар ден напред (SDAC3) предстои да бъде завършен. Към настоящия момент, в рамките на Европейския съюз, все още съществуват две пазарни обединения в обхвата на пазара ден напред – MRC пазарното обединение и пазарното обединение 4М МС на Чехия, Унгария, Словакия и Румъния.
SDAC е проект между номинираните оператори на пазара на електрическа енергия (NEMO)4 и операторите на преносни системи (TSO)5, който в обхвата на прилагане на CACM, дава възможност за трансгранична търговия в цяла Европа чрез имплицитни търгове за доставка на енергия за следващия ден. Към настоящия момент SDAC е в междинен етап, по време на който съществуват паралелно двете пазарни обединения – MRC и 4M MC, които се считат като формиращи SDAC, съгласно CACM. В крайния етап на завършване на вътрешния пазар двете пазарни инициативи ще се обединят, като се очаква това да се случи през месец септември 2020 г.
SDAC използва общ алгоритъм за калкулиране на цените в цяла Европа на основата на имплицитно разпределение на трансграничните капацитети, който се използва както от MRC, така и от 4M MC.
Единното решение и алгоритъмът за обединение на пазара ден напред се създава посредством инициативата PCR, която представлява проект на европейските енергийни борси за разработване на единно решение за изчисляване на цените на електроенергията в цяла Европа, като се отчита капацитетът на съответните мрежови елементи.
Създаването на единното решение е основата за постигането на общата цел на ЕС за хармонизиран европейски пазар на електроенергия с цел нарастване на ликвидността, ефективността и социалното благополучие.
Инициативата PCR стартира през 2009 г., като през юни 2012 г. се подписва официално споразумение за сътрудничество и споразумение за съвместна собственост. След 3 години на развитие, през февруари 2014 г., PCR се използва в обединението на пазара ден напред в региона NWE в синхронизирано управление с SWE. През следващите години прилагането на общото решение се въвежда постепенно и в другите европейски региони.
Един от ключовите елементи на PCR проекта е единният алгоритъм за изчисляване на цените, който приема името EUPHEMIA (Pan-European Hybrid Electricity Market Integration Algorithm). Той се използва за изчисляване на разпределението на енергията, нетните позиции и цените на електроенергията в Европа, максимизирайки социалното благосъстояние и прозрачността при изчисляването на цените и съответните потоци енергия.
Към днешна дата проектът се оперира от осем борсови оператори на електроенергия: EPEX SPOT, GME, HEnEx, Nord Pool, OMIE, OPCOM, OTE и TGE и свързва пазарите на следните страни: Австрия, Белгия, Чехия, Хърватия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Великобритания и Хърватска.
На фигурата, представена по-долу, ясно може да се разграничи обхватът на съществуващите пазарни обединения и на различните пазари, използващи PCR алгоритъма, независимо, като членове или чрез доставчици на услуга.
Фигура 1
Българският пазар Ден напред
България стартира локален пазар ден напред през месец януари 2016 г., като част от MRC пазарното обединение, но поради липсата на обща граница с него, той функционира в изолиран режим.
Българският преносен оператор – ЕСО6 и българският борсов оператор – БНЕБ7 са пълноправни членове на SDAC обединението, но не са опериращи страни към настоящия момент, тъй като пазарът на страната все още не е обединен със съседните пазарни зони по обективни причини, дължащи се на специфичните характеристики на заобикалящите България пазари. Гърция няма функциониращ пазар ден напред в съответствие с CACM, а Румъния е част от 4М МС пазарното обединение.
Отчитайки съществената роля, която има пазарната интеграция за търговските участници и потребителите, с цел създаване на максимално добри условия за търговия, ЕСО, съвместно с БНЕБ, работи усилено за максимално бързото присъединяване на българската пазарна зона към единния европейски пазар ден напред. В краткосрочен план се очаква да се реализират пазарни обединения с Румъния и Гърция, посредством следните проекти:
Локален проект за пазарно обединение между България и Румъния
Румъния все още е част от 4M MC, регионалното пазарно обединение (регионалното обединение на Румъния, Унгария, Чехия и Словакия), а България е част от европейско пазарно обединение на пазарите ден напред SDAC. Поради техническа несъвместимост, до стартирането на Междинния проект (Interim project) в края на 2018 г., целящ присъединяване на 4M MC към MRC, беше невъзможно стартирането на проект за обединение на пазарите на българско-румънска граница.
След стартирането на Междинния проект българската страна положи всички усилия да се присъедини към него, но както регулаторите, част от проекта, така и Управителният комитет отказаха да включат допълнителна граница в обхвата му, с цел да не се забави проектът, тъй като той се приема, като важна междинна стъпка към осъществяването на проекта за пазарно обединение на основата на потоците в централния регион (CORE FB Project).
Стартирането на Междинния проект откри дълго чаканата възможност за започването на разговори с румънския преносен и румънския пазарен оператор за стартирането на локален проект за оперативното присъединяване на българската пазарна зона към единния обединен европейски пазар (SDAC), с хоризонт за въвеждане в реална работа веднага след присъединяването на 4M MC към MRC.
В началото на 2020 г., след провеждането на няколко срещи, преносните оператори и пазарните оператори на България и Румъния (ЕСО, БНЕБ, Transelectrica, Opcom), официално стартираха Локален проект за пазарно обединение на двете пазарни зони.
Отчитайки същественото значение на проекта, участниците в него подписаха необходимите документи, определящи структурата и организацията му, като започнаха незабавно активна работа. Българските участници и по-специално ЕСО, поеха изцяло управлението на проекта, в резултат на което в оперативен порядък, страните одобриха архитектурата на организация на пазарното обединение, както и детайлна пътна карта, според която се очаква проектът за пазарното обединение да стартира в реална работа до края на 2020 г. Продължавайки активната работа, в началото на месец април 2020 г. страните уведомиха оперативната група (OPSCOM) на централния проект SDAC за стартиралия проект, като подадоха заявка за промяна на съществуващите споразумения, с цел включване на проекта като част от SDAC.
Навременното въвеждане в реална работа на пазарното обединение с румънската пазарна зона е в пряка зависимост от навременното стартиране на Междинния проект (пазарното обединение на границите DE-AT-PL с 4M MC), което е предвидено за септември 2020 г.
Проект за пазарно обединение между България и Гърция
Пазарното обединение на България и Гърция се очаква да се осъществи посредством проект IBWT9 - проектът за пазарно обединение на италианските граници.
Република Гърция към настоящия момент няма действащ пазар ден напред в съответствие с европейската законодателна рамка. Отчитайки предстоящото стартиране на локален пазар в съответствие с европейската целева рамка, обявено за юни 2020 г., с цел максимално бързото стартиране на проект за пазарно обединение, гръцките и българските преносни и пазарни оператори (ЕСО, БНЕБ, IPTO, HEnEX), подкрепени от националните регулаторни органи (КЕВР и ANRE), подадоха заявление за присъединяване на българската пазарна зона, чрез българо-гръцката граница към инициативата IBWT. ЕСО и БНЕБ получиха всички необходими одобрения от регулаторните органи и Управителния комитет на проекта, като подписаха документите за присъединяване към него и се включиха във всички негови работни групи.В началото на 2020 г. българските и гръцките страни съгласуваха детайлна пътна карта на проекта и одобриха архитектурата на бизнес процесите на пазарното обединение.
Очаква се пазарното обединение на българо-гръцка граница да се реализира с хоризонт първо тримесечие на 2021 г. Навременното въвеждане на проекта в реална работа е в пряка зависимост от стартирането на локален пазар на територията на гръцката пазарна зона и осъществяването на пазарното обединение на гръцко-италианската граница, което предшества обединението на българо-гръцката граница.
Пазар в рамките на деня
Единният интегриран пазар в рамките на деня позволява непрекъсната трансгранична търговия, насърчава конкуренцията и увеличава ликвидността, като позволява по-ефективно използване на ресурсите за производство на електроенергия в Европа. С нарастващото количество на непостоянно производство става все по-трудно за участниците на пазара да бъдат балансирани след затварянето на пазара ден напред. Следователно, интересът към търговията на пазарите в рамките на деня нараства. Пазарът дава възможност на търговските участници да бъдат балансирани непосредствено преди времето за доставка, което е от полза, както за самите участници, така и за енергийните системи, като намалява необходимостта от поддържането на съществени резерви и свързаните с тях разходи.
Инициативата за европейска трансгранична търговия в рамките на деня - проектът XBID10стартира като съвместна инициатива на европейските електроенергийни борси, за-едно с операторите на преносни системи от 12 страни от Централна и Западна Европа, с цел създаване на единното пазарно обединение в рамките на деня (SIDC11), което да увеличи цялостната ефективност на пазара във времевия сегмент в съответствие с изискванията на CACM.
Първоначално проектът включва европейските енергийни борси: EMCO, EPEX SPOT, GME и OMIE и европейските преносни оператори: 50 Hertz, Amprion, APG, BritNed, Creos, Elia, Energinet, Fingrid, National Grid Interconnectors, RTE, Statnett, Svenska Kraftnät, Swissgrid, TenneT BV, TenneT GmbH и TransnetBW. От стартирането на проекта обхватът е значително разширен, като към момента всички членове на Европейския съюз са част от него, за да бъде завършен Европейският целеви модел. За пълното обединение на пазара в рамките на деня са предвидени три вълни на пазарна интеграция:
- Първата вълна е в реална работа от юни 2018 г. и включва 14 държави: Австрия, Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Латвия, Литва, Норвегия, Холандия, Португалия, Испания и Швеция.
• Втората вълна е в реална работа от ноември 2019 г., когато към единния пазар се присъедини и България заедно с още шест държави членки: Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша.
• Третата вълна за пазарна интеграция на пазарите в рамките на деня предстои да бъде въведена в реална работа, като стартът й е предвиден за първото тримесечие на 2021 г. и включва италианските граници и българо-гръцката граница.
Основната цел на проекта е създаването на решение за трансгранична имплицитна непрекъсната търговия в рамките на деня в Европа. Системата XBID е разработена от Deutsche Borse AG (DBAG) и позволява оферти, въведени от участници на пазара за непрекъсната търговия в една пазарна зона, да бъдат съчетани с оферти, представени от участници във всяка друга пазарна зона, в рамките на обхвата на проекта, стига да има наличен капацитет за търговия. Решението в рамките на деня се основава на имплицитна търговия (едновременно разпределяне на енергия и капацитет), като също дава възможност и за експлицитно разпределение на капацитет, тоест, отделно разпределяне на капацитета от енергията.
Системата XBID позволява трансграничната търговия на електрическа енергия до един час преди реалната доставката, като по време на активната фаза на търговия се осигурява непрекъсната актуализация на активните оферти и наличните капацитети в съответствие със сключените сделки.
Системата XBID е 24/7 решение за търговия с енергия, което свързва локалните системи за търговия и наличните трансгранични капацитети, SOB Модулът съдържа основната функционалност и осъществява трансгранична непрекъсната търговия между различните пазарни зони. Офертите се подават към този модул от всички свързани локални търговски системи, управлявани от съответните борсови оператори. Чрез концепцията за общо управление, офертите, въведени в една пазарна зона, се показват в свързаните пазарни зони, ако има достатъчен капацитет за пренос между тях.
Наличният преносен капацитет се управлява от операторите на преносни системи (ОПС) чрез модула за управление на капацитета на XBID - CMM. Чрез този модул се предлага трансграничен капацитет между всички зони. Той се предоставя на SOB модула чрез интерфейс, който от своя страна изпраща тази информация до всички свързани локални търговски системи.SM модула обхваща дейностите, свързани с обработката на търговските данни, както и създаването на файлове с резултати и предоставянето им към локалните системи и външните получатели. Файловете, които са достъпни в SM съдържат информация за резултатите от търговията след прилагането на XBID решението. Модулът SM получава данни от SOB за всички сключени сделки между две различни зони за доставка, както и в една и съща зона за доставка.
Пазарно обединение на пазарите в рамките на деня се осъществява посредством т. нар. локални проекти (LIP).
с цел да се осъществи трансгранична търговия в рамките на деня и се състои от три модула:
• Модул за управление на офертите (SOB - Shared Order Book);
• Модул за управление на капацитета (CMM - Capacity Management Module);
• Модул за резултатите (SM – Shipping Module).
Първата вълна на пазарна интеграция включи тринадесет локални проекта, а втората вълна се реализира посредством два локални проекта (LIP 15 и LIP 16). Очаква се третата вълна да включва един локален проект (LIP 14). На фигурата по-долу е представен обхватът на проектите, част от първата и втората вълна на пазарна интеграция, които са в оперативна работа.
Българският пазар в рамките на деня
България стартира локален пазар в рамките на деня през месец април 2018 г.
ЕСО и българският борсов оператор са пълноправни членове на SIDC обединението от края на 2018 г., като са оперативни страни от 19 ноември 2019 г., чрез реализирането на проекта LIP 15, който беше част от втората вълна на пазарното обединение на пазарите в рамките на деня. Българската пазарна зона стана част от единния пазар в рамките на деня посредством българо-румънската граница.
В краткосрочен план се очаква да се реализира и пазарното обединение с Гърция. ЕСО и БНЕБ са част от третата вълна за обединение на пазарите в рамките на деня, чрез локалния проект LIP 14 (фигура 4), включващ италианските граници и българо-гръцката граница. Третата вълна за пазарна интеграция във времевия сегмент се очаква да стартира през първото тримесечие на 2021 г.
Фигура 3
В заключение следва да се отбележи, че европейските обединения на пазарите ден напред и в рамките на деня са ключов компонент от завършването на вътрешния за общността пазар. Единният пазар на електрическа енергия насърчава ефективната конкуренция и ценообразуване и увеличава ликвидността, като дава възможност за по-ефективно използване на ресурсите за производство в Европа.
С новата законодателна рамка в лицето на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ и инициативата за „Зелената сделка“, анонсирана от ЕК в края на 2019 г., се налага създаването на един нов пазарен модел със значителен дял на непостоянното производство, който ще превърне ефективното свързване на пазарите във важен инструмент за преодоляване на предстоящите предизвикателства и пости-гането на необходимото ниво на сигурност на снабдяването.