Пренареждане: за газовите амбиции преди, по време и след COVID-19

Пандемията, предизвикана в резултат на новия коронавирус ще се отрази изключително негативно на световната икономика. МВФ изчисли наскоро, че световната икономика през тази година ще се свие с 3 процента. Европа е още по-скептична. Според изчисленията на Европейската централна банка, сривът, който се очаква по отношение на европейската икономика е е 15 % при лош сценарий и 9 % при по-добър. На този фон петролният сектор продължава да търпи загуби. За разлика от него газовият пазар изглежда по-добре, но засега. При всички случаи голяма част от амбициите и проектите заложени за 2020 г. ще трябва да се отложат. Както се очертава в бъдещите месеци здравната картина ще е тази, с която експертите ще се съобразяват при инвестиционните си планове. Започва пренареждане.

Освен това вече е редно да се направи уговорката, че от доста време пазарът на газ е по-различен и допирните точки с петролния пазар намаляват.

За цените на петрола

И все пак прегледът на петролния пазар няма да е излишен та дори и, за да се очертаят разликите. Притесненията, свързани с коронавируса започнаха да се отразяват на цените на петрола още в първите месеци на годината, когато бе регистриран и спадът с около 15 долара за барел – от 65 до 50 долара за барел. Международните рейтингови агенции преразгледаха прогнозите си, но пазарът ги изпревари. Разривът настъпи през март на срещата ОПЕК+, когато Русия и Саудитска Арабия не успяха да се договорят за продължаване на споразумението за ограничаването на петрол, което доведе до ценова война. Това сложи началото на непрекъснатия спад на ценовите нива. Съвпадението с мерките за карантина и самоизолация, данните за огромния дисбаланс между търсенето и предлагането на петролния пазар доведоха пазара до колапс. Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол определи април като „кървав месец“ за петролния пазар, след като сорт WTI се срина до минус 40 долара за барел. Несигурността в ефективността на мерките, които трябва да предприеме ОПЕК+ за ограничаване на добива с 9,7 млн. барела остават пазара на едно от най-ниските нива за последните двадесет години. Стойността на Brent миналата  седмица се завъртя към около 16 долара за барел, а майските фючърси за WTI паднаха под отрицателното значение. Тази седмица фючърсите за юни за Brent  завършва на ниво от 21,80 долара за барел, а юнският договор за WTI – 17,00 долар за барел, но тръгна от доста по-високо ниво. Няма как да не се отчете, че петролът се върна към положително значение в резултат на политическата намеса от страна на САЩ – заплахата срещу Иран от страна на американския президент Тръмп. Друг е въпросът колко ще издържи.

И за цените на газа

 Цените на природния газ от началото на годината също се понижиха заради намаляване на търсенето на енергоносители. Стойността на газа на най-ликвидната европейска борса – холандския хъб TTF спадна от 126 долара за 1000 куб м през януари до 64,8 долара при търговията в петък. Спадът на цените на газа започна много преди колапса на петролния пазар и пандемията от коронавируса. Така например през цялата минала година спотовите цени на газа в Европа фактически са загубили половината от стойността си – още през януари 2019 г. те са били на ниво от около 240 долара за 1000 куб метра.

Както отбелязва заместник- директора по енергетика към Института за енергетика и финанси Алексей Белогориев цитиран от руските агенции, тенденциите през последната година говорят за това, че възприемането на пазара на газ като последствие от въздействието на петролния пазар вече е остаряло.

Между другото, тази теза вече бе лансирана и от други изследователи на газовия пазар. Те например поставят въпроса, дали ако заради обвързването с петрола цените на газа по дългосрочните договори след време се окажат по-ниски от спотовите цени, дали компаниите ще настояват отново за ново предоговаряне. Засега тази тема няма да се засяга, но само ще припомним, че в Европа настъпи промяна на газовия пазар в резултат на антимонополното дело на ЕК срещу „Газпром“.

„Въпреки че по своя тип причините за срива на газовите цени са съпоставими със ситуацията на петролния пазар: нарастващ излишък на свободни мощности на LNG заради високия ръст на шистов добив н фона на почти замрялото търсене (преди всичко в Китай), а в края на 2019 г. също така и натрупването на рекордни запаси от газ в подземните газохранилища, отбелязва още Блогориев“.

„В резултат през януари-април 2020 г. на фона на намалялото търсене заради коронавируса, цените на газа на всички основни пазари  (Европа Североизточна Азия, САЩ) се оказаха на критично ниско ниво и това не е било вързано със спада на цените на петрола. Техният спад стана само допълнителен фактор, задържащ потенциалният ръст на газовите цени“, продължава анализаторът.

Намаляващата обвързаност между петролните и газови цени може да попречи на газовия пазар да се върне към ръст. Според Белогориев, възможното възстановяване на цените на петрола през втората половина на 2020 г. едва ли ще окаже силно влияние върху конюнктурата на газовите пазари с обичаен лаг от 6-9 месеца, и газовите компании следва да очакват в средносрочна перспектива стабилизиране на експортните цени на ниво от 120-130 долара за 1000 куб м.

Къде е Европа

Тъй като официални се смятат статистическите данни отпреди две години ще се опрем на тях като начало. Така през 2018 г. на Европейския съюз се пада дял от 11.9% от световното потребление на природен газ. В същото време Европейският съюз  притежава само 0.6% от запасите на планетата и към момента продължава да е силно зависим от вноса на газ. Заради постепенно намаляващото местно производство в периода 2000-2018 г. тази зависимост нараства от 49% на 76% от общото потребление.

В концепцията за повишаване на енергийната сигурност на ЕС е заложено увеличение на снабдяването на страните членки с LNG чрез изграждането на инфраструктура и осигуряване достъп на вътрешните пазари до глобалния пазар на втечнен природен газ.

Капацитетът за регазификация на втечнен природен газ в Европа представлява приблизително 20% от световния. Към момента обявеният годишен капацитет на LNG терминалите възлиза на около 227 милиарда кубични метра, но не е изцяло запълнен. Планирано е разширение на съществуващите съоръжения, както и изграждането на нови. През 2018 г. в Европа са внесени 71.5 милиарда кубични метра LNG, но нивото на натоварване на приемните терминали е около 40%.

Втечнен природен газ на европейския пазар постъпва предимно от Катар, Нигерия, Алжир, Тринидад и Тобаго и др., а през последните години се наблюдава експанзия и от страна на САЩ и Русия.

В Общностния Десетгодишен план за развитие на мрежата (TYNDP) на ENTSOG 2018 са залегнали общо 155 проекта, от които 27 проекта са свързани с LNG, 11 проекта - със съоръжения за съхранение на природен газ и 120 проекта - с изграждане на газопреносна инфраструктура и компресорни станции.

Това е досега, но COVID-19 промени картината. Опасността от коронавируса накара инвеститорите да преразгледат голяма част от проектите си. Ако преди се говореше за отлагане на големите проекти в САЩ и Катар, то сега вече става ясно, че няма да бъде развиван и проекта за LNG-завода, разчитащ на ресурсите от нефтогазовия басейн  Rovuma в Мозамбик, заводът Goldboro LNG в Канада, проектът Papua LNG в Папуа-Нова Гвинея и множество проекти в Мексиканския залив. Тази тенденция може да доведе до това, че настоящият излишък на пазара на LNG може да се смени с недостиг на пазара само след няколко години

Според  Poten&Partners отложено е решението по 20 проекта с обща мощност за 227,5 млн. тона годишно. Това засилва риска от дефицит на LNG след 3-4 години, коментира вече цитираният анализатор Белогориев.

В тази връзка ще се върнем малко назад, за да припомним, че газовите хранилища в Европа все още са достатъчно пълни, заради топлата зима и заради рекордно нагнетените в тях количества през предходната 2019 г. Сега стартира новият сезон на нагнетяване. Предстои обаче много по-интересно развитие и то в условията на малко поотпуснати мерки заради коронавируса. Европа няма да се откаже от зелената сделка, а тук са и възможностите, свързани с природния газ. От изявлението на европейските оператори на газови хранилища преди дни става ясно, че те са готови за участие в това ново за Европа предизвикателство. Без да изпадаме в подробности това означава – по-бързо преминаване на въглищните централи към природен газ и в съчетание с мощностите на ВЕИ на производство на зелена енергия. Кризата COVID-19 изглежда ще засили прехода към беземисионна енергетика. Това в по-дългосрочен план.

В по-близко бъдеще няма как да се прогнозира какво ще е търсенето на газ нито на глобално, нито на регионално ниво. Причината е в неизвестността на обхвата, на мащабите от коронавирусната инфекция.

Амбициите на България – пренареждане

През тази година България трябва да осъществи два от мащабните си проекти - „Балкански поток“ и газовата връзка с Гърция (газопроводът IGB), чрез която предстои на българския газов пазар за пръв път да влезе азербайджански природен газ.

Въпреки кризата, предизвикана от COVID-19 работата по трасето на „Балкански поток“ не спира. Разбира се, при съобразяване с мерките, свързани с въведеното извънредно положение. Проектът е подложен на непрекъсната инспекция от управляващите.

Според информацията на „Булгартрансгаз“ освен линейната част от газопровода, вече се изгражда и компресорна станция „Расово“.

Компресорна станция „Расово“, с площ около 120 дка, е разположена в землището на едноименното село, област Монтана. Тя ще бъде оборудвана с три компресорни агрегата (2 работещи и 1 в резерв) с инсталирана мощност по 12 MW всеки от тях.

Предстои да се изгради и втората компресорна станция от трасето на „Балкански поток“ – „Нова Провадия“. И двете станции ще бъдат оборудвани с компресори от най-ново поколение, произведени от лидера в сектора – американската компания Solar Turines.

Трасето на преносния газопровод от турско-българската до българо-сръбската граница е с обща дължина 474 км. Трасето преминава през землищата на 34 общини в 11 области.

Във временните строителни бази са доставени над 22 хил. броя тръби за 265 км. На пристанище Бургас се намират още близо 6500 броя тръби, достатъчни за още 79 км. Почистен е хумусът от над 230 км, разнесени са тръби за около 220 км, от които са заварени 150 км. В момента дневно се изкопава по 1 км траншея и се полагат по 900 м. тръби в посетения участък.

Заради обявеното извънредно положение, свързано с коронавируса, работниците на обекта, които пристигат от чужбина, първо изкарват 14-дневна карантина и след това се включват в строителните дейности, стана ясно по време на инспекцията.

Проектът за разширение на газопреносната инфраструктура  „Балкански поток“ е част от концепцията за газов хъб Балкан, чиято цел е утвърждаване ролята на България като водещ търговски разпределителен център в региона. Очакването е осъществяването на проекта да допринесе за повишаване сигурността на газовите доставки, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ и по-добри условия за потребителите.

Проектът има ключово значение за изпълнение на приоритетите на правителството, свързани с диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
Първият етап от „Балкански поток“ - 11 км от турско-българската граница до компресорна станция „Странджа“ бе въведен в експлоатация през м. октомври миналата година.

Колкото до газовата връзка с Гърция, заради обжалване на тръжните процедури газопроводът IGB се очаква да влезе в експлоатация малко по-късно от предвиденото – края на тази година или началото на юли 2021 година (по документи на КЕВР).  Дейностите по него също текат в съответствие с извънредните мерки.  Заедно с проекта за регазификационния терминал край Аександруполис изглежда по-реален и шанса за осъществяване на етапа на газовия преход.  

Все пак на фона на пандемията COVID-19, понижено търсене на и без това слабия газов пазар у нас, очакван спад на българската икономика със 7,8 % (Уни Кредит), зареждането с позитивизъм без реални показатели и прогнози може да е пагубно.  COVID-19 вече пренарежда и още певече ще пренареди амбициозните планове и на България.