Илиян Василев: Предложените от правителството мерки имат характер на откъснати елементи от липсваща картина

Водещ: 6 финансови инструмента за 4,5 милиарда лева в подкрепа на малкия и средния бизнес, на самонаетите и на пуснатите в неплатен отпуск работещи са предвидени да достигнат от бюджета и европейските фондове. Става дума за кредити, отпускани от търговските банки на засегнати от коронавируса фирми и граждани, които макар и нисколихвени и дори безлихвени, ще трябва да се връщат. Ролята на държавата е, че е осигурила гаранции чрез държавната Банка за развитие и Европейския инвестиционен фонд, които да намалят лихвите и да дадат възможност за гратисни периоди за погасяване. Какъв ще бъде ефектът от тези мерки и дали реално ще помогнат на нуждаещите се? Наш гост е анализаторът Илиян Василев. Вършат ли работа кредитите във време на пандемична и икономическа криза, ще спасят ли критичните сектори в случай и ситуации?

Илиян Василев: Със сигурност ще свършат работа на тези, които вероятно имат добри данни да могат да останат на вода по време на кризата. За всички, които са в остро състояние, т.е. които са в остро критично състояние, кредитите не са решение. Самият факт, че до този момент трябва да отчитаме и това, че всичко, за което говорим сега, е за действия в бъдеще време: когато се дадат гаранциите, докато банките ги усвоят, в смисъл защото трябва да премине нормалната процедура за кандидатстване за кредити, за одобрение за кредитите, каквото и да е това е машина, а тази машина не действа, тъй като банките си имат процедури, те са поднадзорни на лицата, каквито и гаранции да има, все пак не могат да бъдат на конвейр дадени. Т.е. аз не мисля, че това е най-добрият начин за боравене като спасителна акция за фирми, които са изпаднали в ликвидна криза и то в такова състояние, което е като в остро инфарктните заболявания – има един период, в който вие можете да окажете помощ с медицинска намеса, отвъд този момент вече нещата започват да се разпадат и стигат до фалит. Т.е. и това е състоянието примерно на доста фирми, които практически не реализират приходи. И като не реализират приходи, а те имат разходи, защото всяка фирма си има разходи, както се казва дори да освободи работниците, тя пак има разходи; разходи по наеми, които са чисто правни отношения, които не могат да бъдат прекъснати, не е нещо, което можеш да го зачеркнеш от баланса като разходи, и така се получават едни такива терминални състояние, което пък води до себе си към най-лошия вариант, така наречената ескалация или верижна реакция на лоши сценарии.

Примерно, вие ще го видите по табелките, че наеми са прекратени, помещения са освободени, включително на добри места и когато няма наеми, съответно пък компаниите, които са в недвижимостите или собствениците, те пък започват да изпитват ликвидна криза, защото пък техните кредити, които са взели съответно да закупят или да построят нещо закъсват и така се получава верижна реакция в цялата икономика, която фактически вероятно е дала основание на влошените прогнози за спада на БВП, които само буквално за седмица или десетина дена от последното проучване на Икономическия институт вече в сряда „Уникредит“ даде новата си прогноза за близо 8% спад, което за мен това остава пак не най-лошият вариант, може би ще стигнем и до по-ниски равнища. И това е именно, защото ние още вчера или днес, виждаме от пресконференциите, ние говорим за намерения.

Когато публиката трябва да оценява, какво се говори по брифинги и пресконференции, трябва да оценява, какво е разстоянието във времето между думите, които се изричат и реалната помощ, която съответните компании ще получат и това е едно в бъдеще неясно събитие. Което е извън контрола на тези, които говорят, защото става въпрос за Банката за развитие, която е под контрола на тях, която трябва да даде гаранции, които пък трябва да дадат банките, които пък трябва да стартират тези програми. И това е най-лошото, че при нас мерките закъсняха. Второ, бяха прекалено малки.

И най-лошо, философията на подкрепата не се разбира, защото виждате министър Горанов, той си мисли, че той дава пари и хвърля пари без логика, а тя цялата работа е в друго, нали изхожда от хипотезата, че по този начин той защитава интереса на фиска и на публичните финанси. Нищо подобно. Защото виждате, че има едни скрити индикатори, които са много по-страшни, тези, които нито статистиката дава, защото статистиката ще ги даде примерно за април, май месец ще ги даде в края на юни, когато вече както се казва нещата ще бъдат извън нашия контрол. Постъпленията по плащането на социални осигуровки пада, възмездяването за безработица става бавно, броят на безработните ескалира нагоре. Т.е. получават се шокови дефицити и тогава вие какво правите? Той когато не дава пари навреме, малки пари, безусловни пари, той губи данъкоплатците, т.е. губи способността на бюджета да получава пари от ДДС, от обороти, от компании, от това, от което фактически се финансират и здравеопазване, и критични системи. Това е големият проблем на философията, тези хора не разбират, защо понякога е нужно по бърза процедура да дадеш 1000, 2000 или 3000 лева, а не да минава през кредити и тази сложна система, защото след време тези помощи ще дойдат толкова късно, че ще бъдат достатъчни само за достойно погребение.

Водещ: Какви лоши сценарии ни очакват?

Илиян Василев: Вижте, аз не съм най-големият песимист в това отношение, не за друго, а защото голяма част от българската икономика, в нея има издръжливост, гъвкавост, особено тези, които са свързани с производството на храни, на услуги, включително металите, те ще продължат да се търсят. Най-големият проблем на българската икономика, е, че тя е от три типа. Първият тип са тези, които са глобализирани: IT индустрията, производството на метали, изобщо тези, които са свързани с глобалния пазар, регионалните услуги, стоки и т.н. Те изпитват проблем от това, че държавата тотално им е обърнала гръб, ние нямаме както в Германия, в Италия, в другите страни примерно имате транспортни фирми, които са блокирани и губят, те няма да получат нищо. В същото време футболен клуб получава възможност за някакви измислени такива причини. По същия начин са и нашите авиокомпании, чартърните превози. Изобщо има една поредица от компании, които губят от това, че фактически има блокирани граници, блокиран трафик, не напълно, но поне редуциран значително.

И този първият глобализиран бизнес е най-важният за нас, защото той ще ни измъкне. При него проблемът е, че когато той трябва да се оправя сам, естествено ресурсът му да се оправи, да оцелее, да остане на вода е много по-малък. Включително аз ви казвам от гледна точка на транспортните фирми, когато те са блокирани, някой друг вероятно ще се намеси на пазара, който реагира по-бързо. Така е в туризма. Ако ние закъснеем с началото на сезона, в момента първите продажби на услуги туристически са чак за август доколкото знам, може да не съм точен, но такова нещо разбирам, докато в Турция сезонът в края на май се отваря, включително и в Гърция, т.е. те като дръпнат преди нас своята част, ние къде отиваме. Другата част от глобализирания бизнес това са международните вериги за производство, примерно Германия от тази седмица вече рестартира автомобилната си промишленост, голяма част от нашите предприятия са вързани към нея, но тя ако стартира, а ние тук си стоим в карантина, няма логика, защото никой няма да ни чака. Някой ще си вземе тези места.

А пък имайте предвид, че рестартирането на спряло производство не е от днес за утре. И този период на рестарт, той е различен за различните бизнеси. Примерно, тези които си мислят, че ресторантьорството просто ей така ще рестартира от днес за утре, просто не са в час и тук не става въпрос само за спецификата на бизнеса, който изисква да се установят и да се попълнят отново складовите наличности, да се възстанови цялата верига от поддоставчици и работите, а от това, че самите потребители много плахо ще навлизат. Т.е. още достатъчно дълго време ще има по-ниски от прогнозираните приходи, които няма да дадат възможност самите ресторанти, изобщо туристически обети да формират ликвиден буфер, който да им позволи да изтъкнат. Така че те си имат големи проблеми и там именно трябваше държавата да помогне.

Вторият тип бизнес е олигархичният бизнес, който зависи от държавни поръчки, от публичен ресурс. Той изобщо няма да пострада, защото както виждате, включително при медиите има такива много компании, които държавата как ги подкрепя – примерно като праща съобщенията на щаба по една или друга част от програмата за борба с коронавируса, те ги тълкуват съобщенията като реклама, хващат си ги на съответните тарифи, т.е. държавата ги подкрепя. Другите участници нямат никакво значение, защото те никога няма да получат държавни поръчки, докато рекламният пазар е изключително свит, защото бизнесът не може да си го позволи и пак остават на вода само тези, които са свързани с публичните ресурси медии – и държавни, и частни. Там тяхното високо присъствие, т.е. по-голямата им роля, ще деформира допълнително структурата на бизнеса и оттам и приходите, оттам и политиката, защото тя политиката е отражение именно на това, къде съответните партии могат да намерят простор за реализация на своите индивидуални планове като членове и политическо ядро и съответно на своите по-големи бизнес партньори.

Има една трета част, която е тъй нареченият малък и среден бизнес, който е локално центричен, т.е. те не гледат отвъд границите, просто обслужват – включително това са земеделските стопани и т.н. Виждате, какви абсолютно ненужни удари понасят, просто защото на някой не му издържат нервите и от днес за утре затварят пазарите. Там за голямо съжаление абсолютно без причинно си нанесохме щети и като че ли на никой не му пука. Нали, през цялото време се правят грешки, правят се грешки, още по-големи и то не особено такива да изискват кой знае какви познания, просто е въпрос на елементарна сметка. Но най-накрая се явява един или друг в кадър и казва: аз го правя това нещо в името на това да ви спася. Не пита, дали някой е искал да ни спаси, дали точно по този начин ни спасява, защото един човек, който е инвестирал всичките си пари в зеленчукопроизводство или в цветя и всичката тази продукция му е унищожена, той на кого да се оплаче.

Водещ: И за какво да е спасен?

Илиян Василев: И какво точно му спасяват?

Водещ: В предишно интервю препоръчахте заедно с кредитните мерки да се мисли за стратегия как по-бързо да излезем от кризата. Забелязвате ли правителствени намерения в такава посока?

Илиян Василев: Много бих искал. Нямате идея колко много бих искал да кажа: моето правителство, винаги може да има елементи на критика, но че моето правителство мисли в тази посока. Първият бих бил, който да похвали, да окуражи. Нищо подобно. Свили са се, изобщо не си подават, някакъв тотален ступор е, защото те никога като философия, като концепция на управление, никога не са гледали в хоризонта да имат някакви стратегии за три години, за пет години. Поради тази причина не правят реформи. През цялото време от последните 10 години това, което ние виждаме, е кризисно реагиране. Чакаме някакъв проблем да мине прага на видимост, т.е. той става видим и тогава го решаваме. Да, но кризата сега е прекалено голяма, прекалено по много фронтове и започна пожарогасенето. Но пак не можеш да изгасиш пожар, който е на много нива и по различен начин. И това е проблемът, че тези мерки, които сега в момента ни се предлагат от господин Горанов и от другите, те имат характер на откъснати елементи от липсваща картина, т.е. няма цялостният подход, няма логиката. И поради тази причина, бъдете сигурни, че ще имаме взаимна неутрализация на усилията по различни направления, които не са достатъчно синхронизирани и вместо синергичния ефект да стане голям, те ще започнат взаимно да се отричат и ще дойде преразход в някои отношения. Това е проблемът.

Иначе ние ще се измъкнем и то не за друго, защото тази политика, която в момента провеждаме на фона на това, което се случва и на плановете за излизане от кризата в Германия, в Австрия, в Чехия, в други страни, просто ние не можем да останем извън. Ще имаме изхода или да загубим пазари и то за дълги години, или просто да фалираме. Сега при нас карантината не е много, как да кажа, от най-строгите. Ние по-скоро вербално озвучаваме едни такива много крайни мерки, докато в реалния живот действително хората могат да ходят на работа, но през цялото време това, че по-голяма част от тях предпочитат да си останат вкъщи, не всички могат да работят дистанционно и от там производителността пада. На всичко отгоре стопанският оборот е почти сринат заради ограниченията при пътуването, то всъщност това е най-големият проблем, тоест формално нямате ограничения, но ако стоите 2 часа на опашката да влезете в София и още толкова на излизане, да не може да отидете да си направите някакъв бизнес свободно на 200 км, ето това срива нещата. И аз затова казвам, че от една страна мерките са неконсистентни, от друга страна възможностите на личността, на отделната компания сама да се измъкне от кризата, са ограничени.