Слънчевата енергия може да отговаря за 60% от енергийния микс на Европа през 2050 г.

Технологичният финландски LUT Университет е разработил собствена прогноза за развитието на Европа и преминаването към нискоемисионна енергетика. При 100% сценарий за ВЕИ експертите от LUT, прогнозират, че електричеството може да съставя 85% от общия енергийния микс в ЕС до 2050 г. В този случай повече от 60 на сто от електроенергията може да се произвежда от слънчеви панели.

Напълно обновена енергийна система може да бъде постигната до 2050 г. по „умерен сценарий“ и дори до 2040 г. при „сценарий на лидерство“, сочи проучването, цитирано от Euractiv.

„100% система от ВЕИ в Европа е абсолютно възможна от техническа гледна точка“, казва д-р Кристиан Брейер, професор по соларна икономика в LUT University. „Това е и най-достъпният и безопасен вариант за постигане на климатичен неутралитет в Европа до 2050 г.“, добави той. Изследването „наистина показва невероятния потенциал, който Европейският съюз има, когато става въпрос за възобновяема електроенергия“, каза Аурели Бове, директор за политиките в търговската асоциация SolarPower Europe, която възложи проучването.

Според изследователи от LUT University, слънчевата и вятърната енергия ще бъдат „двата основни стълба на европейския енергиен преход“ с инсталиран капацитет съответно поне 7,7 и 1,7 TW до 2050 г. „Поради по-високите си коефициенти на капацитет вятърът осигурява най-високия дял на производството на електроенергия до 2030 г.“, смятат авторите на проучването.

Но гъвкавостта и конкурентоспособността на слънчевата енергия „ще я направят основен източник на производство на електроенергия от 2030 г.“, добавят учените, цитирайки спада в цените на фотоволтаичните модули.

Въпреки това, за да се постигнат такива темпове на растеж, слънчевата енергия трябва да бъде съчетана с висока степен на електрификация и да бъде по-тясно интегрирана с енергийни сектори като транспорт и промишленост.

Електролизаторите, които произвеждат водород от възобновяема електроенергия, се разглеждат като „решаваща технология“ за достигане на 100% възобновяеми енергийни източници и декарбонизиране на топлинния и транспортния сектор, се посочва в доклада.

100% сценарий

Изследването „наистина идва в точния момент“, каза Паула Абреу Маркес, висш служител в дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. „Сигурна съм, че това ще им даде храна за размисъл“, добави тя, като се позова на енергийните сценарии, които в момента подготвят моделистите на Комисията с оглед на „оценка на въздействието“ през септември, която ще проучи разходите и ползите от повишаването на климата в ЕС цели за 2030 година.

Миналия месец група от шест държави от ЕС поиска Комисията да включи 100% сценарий за възобновяема енергия в своите дългосрочни прогнози за климата. Комисията обаче остава все още с неясна идея дали подобен сценарий ще бъде включен в своето проучване за оценка на въздействието през септември. „Комисията оценява въздействието от намаляването на емисиите на парникови газове с 50/55% до 2030 г. - и приноса, който могат да направят всички сектори“, заявяват официалните лица от ЕК. „Изборът на сценарии ще се основава на настоящите реалности на енергийния микс на държавите-членки“, допълват от Брюксел.

Маркес все пак даде малко повече детайли по темата: „Виждаме, че някои държави-членки са готови да получат 100% възобновяеми енергийни източници, докато други не обмислят това. И поради тази причина никой от сценариите, които имаме, не използва един вариант за декарбонизация до максимален технически потенциал “, обясни тя.

Като пример, тя каза, че някои държави възнамеряват да запазят ядрената енергия в енергийния си микс до 2050 г. „Значи това трябва да се вземе предвид“, каза Маркес, обяснявайки, че сценарият на 100% възобновяеми източници ще трябва да отчита и разходите за извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения, както и за обезвреждането на отпадъците.

Предизвикателствата

Дори защитниците на чистата енергия признават, че 100% възобновяем сценарий вероятно ще породи безпокойство в някои държави-членки.

„Трудният момент е винаги да убеждава хората, че светлините няма да угаснат в определен момент“, каза Майкъл Шмела, ръководител на пазарното разузнаване в SolarPower Europe.

Но той казва, че наличните технологии могат да управляват променливостта на възобновяемите източници на енергия и да избегнат закъснения, особено през нощта, когато слънцето не свети.

„Батериите, електролизаторите и износът на енергия осигуряват необходимата гъвкавост на системата“, за ежедневните вариации, твърди Шмела. Според доклада батериите ще представляват „до 70% от съхранението на електроенергия“.

Въпреки това, проучването казва, че растежът на капацитета на батерията може да бъде ограничен благодарение на „силно интегриран подход с пълно свързване на сектора и високи проценти на електрификация“.

И докато скептиците за възобновяема енергия обикновено приемат, че батериите могат да съхраняват достатъчна мощност, за да преминат през нощта, по-голямото предизвикателство е да се „обясни как една енергийна система, работеща на слънчева и вятърна енергия, може да оцелее през цялата зима“, е записано още в доклада.

Според SolarPower Europe „съхраняването на топлинна енергия играе жизненоважна роля през зимата, докато вятърът и водната енергия могат да станат доминиращи производители на електроенергия по време на студени времена.

Слънчевата енергия по терват скалата също повдига въпроси относно суровините, използвани при производството на панели, някои от които са посочени като „критични“ от Европейската комисия.

Повечето компоненти на слънчевите панели се произвеждат в Китай, който спря фабриките си по време на кризата COVID-19, подчертавайки слабостите във веригата за соларни доставки.

Как да се стигне до там

Въпреки това ролята, която слънчевата енергия може да играе в стратегията на Европейската комисия за „интеграция на интелигентния сектор“, изглежда широко призната от политиците.

„Енергийната ефективност винаги трябва да бъде на първо място“, каза Маркис. „Но това е не само енергийната ефективност на първо място при крайното потребление, тя е в цялата система, в цялата верига“, каза тя и обясни защо вижда интеграцията на интелигентния сектор като ключов компонент на Зелената сделка и възстановяването след пандемията на ЕС план.

„Това е и система, която трябва да разчита на електричество. И това електричество трябва да дойде в по-голямата си част от възобновяеми енергийни източници “, каза тя.

За развитието на слънчевата енергетика след кризата с коронавируса можете да прочетете тук.