Слънчевата енергетика и СО2 след COVID-19
Пандемията COVID-19, предизвикана от силното разпространение на новия коронавирус ще се отрази и ще доведе до безпрецедентни промени в световната икономика и живота на милиарди. Глобалният икономически спад ще доведе до най-голямото понижение въглеродните емисии (CО2) в историята на човечеството. Затварянето на редица производства, спирането на търговията, огромния спад на международните и регионални превози, спад на търсенето на енергия ще се отрази и на сектора на възобновяемите енергийни източници.
Първоначалните оценки по отношение на въглеродните емисии за 2020 г. на Carbon Brief например сочат, че понижението им ще е най-значително от Втората световна война (при това промишлеността е в пъти по-значителна оттогава). Изследванията показват, че емисиите от СО2 през последните няколко седмици са спаднали с 58 %, а от автомобили и мотоциклети – с 88 %. Агенцията за енергийна информация към министерство на енергетиката на САЩ (EIA) прогнозира спад на емисиите в енергетиката през 2020 г. със 7, %.
Изчисленията на Carbon Brief сочат, че в резултат на пандемията през тази година спадът на СО2 ще е от порядъка на 2000 млн. тона или с 5,5 % от нивото от 2019 г. За сравнение – преди кризата прогнозата бе за ръст на емисиите с 1 %.
Според междуправителствената група експерти за изменението на климата (IPCC) глобалните емисии трябва да намаляват със 7,6 % всяка година през настоящото десетилетие, тоест с 2800 млн. тона СО2 годишно, за да се появи шанс за намаляване на глобалното затопляне с 1,5 % по Целзий до нивото преди индустриализацията. На практика това означава, че независимо от кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса, човечеството е далеч от постигането на целите на Парижкото споразумение.
Предвид факта, че кризата все още не е свършила, а редица страни в Европа взеха решение за продължаване на периода на изолация преди стартиране на мерките за постепенно възстановяване на икономиката е рано да се правят изводи както за пълният обем от щетите от пандемията, така и за бъдещето на сектора на чистата енергетика, коментират експерти.
Вече се появиха данни за предварителните очаквания свързани с по-високо от очакваното понижение при производството на въглища в резултат на COVID-19. Експертите по вятърна енергетика също коментират възможностите за ръст на сектора на база на направените заявки за производство на вятърни генератори, перки и други елементи. Така например според проучване на Wood Mackenzie, средно годишните доставки на вятърни генератори в парично изражение ще достига до 60 млрд. долара в периода от 2020 до 2028 г.
На този фон може да се каже, че няма как да не остане незасегната и слънчевата енергетика.
Данните за въведените през 2019 г. мощности на фотоволтаичната слънчева енергетика се различават при различните източници. Така например в своят доклад Ember твърди за мощности от 115 ГВт, другите големи консултантски компании от сектора като IHS Markit прогнозират 125 ГВт, а BloombergNEF – 121 ГВт.
По данни на PV InfoLink продажбата на фотоволтаични модули в света през 2019 г. е била от порядъка на 121,4 ГВт. Така че това е цифрата, която се смята и за най-близък ориентир по отношение на ръста на слънчевите мощности през миналата година. Това от своя страна, както и данните на посочените консултантски компании в този сектор говорят за рекорден ръст на фотоволтаичната слънчева енергетика. Ако в началото на тази година анализаторите трябваше да предсказват по-нататъшния бурен ръст на сектора, то сега заради „фактора коронавирус“ предстои да видим до какви корекции в прогнозите се ще стигнат.
Така например IHS Markit прогнозира в началото на месец януари, че през 2020 г. в света ще бъдат въведени в експлоатация 142 ГВт слънчеви електроцентрали. В края на март компанията намали прогнозата си за тази година до 105 ГВт.
Компанията BloombergNEF прогнозира 121-154 ГВт нови слънчеви мощности през 2020 г.
Прогнозата бе преразгледана през март до 108-143 ГВт.
WoodMackenzie понижи прогнозата си с 18 % - от 129,5 ГВт – до 106,4 ГВт.
Въпреки това не всички експерти са на мнение, че е задължително през тази година пазарът да спадне. Според допитване на EuPD Research, 77 % респондентите предсказват спад на пазара. Остава обаче едни значителни 23 % с различно становище, като оптимисти са най-вече експертите, които следят състоянието на китайския фотоволтаичен сектор. Именно според тях спрямо миналата година ръст ще има и той няма да е малък. Изводът е на база на вече стартирали проекти за нови производствени мощности в слънчевата индустрия. Така например в край на март GCL обяви началото на строителството на вертикално интегриран комплекс за пуска на слънчеви модули с 60 ГВт.
Така от една страна вероятно изградените слънчеви мощности в света ще са по-малко от миналата година, но от друга се наблюдава колосален ръст на производствените мощности. Така например неотдавна изданието PV Tech съобщи, че планираните нови производствени мощности в сектора на фотоволтаичната слънчева енергетика през първото тримесечие на 2020 г. са за 500 ГВт. Това може да доведе и до спад на цената на слънчевите модули, до повишаване на достъпността на слънчевата енергетика, въпреки че към днешна дата това е трудно осъществимо.
Освен това експертите смятат, че правителствата в много страни активно ще стимулират възстановяването на икономиката след кризата. Не е изключено значителна подкрепа да получат и нови енергийни технологии. Това може да стимулира развитието на фотоволтаичните мощности и да бъде ускорен енергийният преход.
Европейската комисия, независимо от кризата, предизвикана от коронавируса обяви преди дни началото на 12-седмичен период на консултации с обществеността по въпросите за новите климатични цели през 2030 г. Настоящата цел е намаляване на емисиите с 40 % през 2030 г. от нивото от 1990 г. , а предлаганата – спад от 50 – 55 %.
Още по темата: https://www.carbonbrief.org/analysis-coronavirus-set-to-cause-largest-ever-annual-fall-in-co2-emissions