Търсенето на газ на борсата ще скочи от 700 млн. куб. м през 2020 г. до 2.5 млрд. куб. м през 2024 г.

"Газов Хъб Балкан" ЕАД е регистрирано през януари за създаване на газовата борса

За да има енергийна борса в България са нужни законодателни промени, които да регламентират дейността й, каза пред журналисти в Народното събрание Валентин Николов, председател на Комисията по енергетика. Той откри днес в НС кръгла маса, на която беше представена концепцията за "Газов Хъб Балкан" /ГХБ/.

"Газов Хъб Балкан" ЕАД е регистрирано през януари тази година с цел създаване на газова борса. Дружеството е с капитал 500 000 лв. изцяло държавна собственост. Дялове на компанията може да бъдат предложени на други юридически и физически лица - търговци на едро, производител или енергийни борси, но при запазване на контролния пакет от "Булгартрансгаз" ЕАЗ. Експертни оценки, разпространени по време на работната среща, показват, че търсенето на природен газ на борсата ще се увеличи от близо 700 млн. куб. метра през 2020 година до почти 2.5 млрд. куб. метра през 2024 година.

Текстовете за промяна на Закона за енергетиката ще бъдат публично дебатирани и представени на експерти в сектора, посочи Николов.

Измененията на Енергийната стратегия на България влязоха в НС в края на миналата година и нашата фирма предприе мерки за създаване на дружеството "Газов Хъб Балкан", каза Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Предприели сме мерки за създаване на ликвиден пазар на природен газ, посочи още той.

Отчитаме сериозността от ниската пазарна ликвидност на природен газ, каза Кирил Равначки, директор на ГХБ . Създаването на борсата ще повиши ликвидността на пазара, дава възможност на търговците да сключват сделки на едно място и така осигурява ползи за всички участници на пазара, каза още Равначки.

Изграждането на газоразпределителен център в България ще доведе до повишаване на доходите и стандарта на живот, обясни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „Един от най-важните приоритети на правителството в енергетиката е свързан с диверсификация на източниците на природен газ. Тогава ще можем да говорим и за либерализация на пазара и реална конкуренция“, заяви Петкова и посочи, че това изразява желанието за изграждане на газоразпределителен център в България.

„Всичко това ще даде на България и целия регион сигурност на доставките и възможност за конкурентни цени, което означава и конкурентна икономика. Искаме българският бизнес да получава по-добри цени на тази суровина и всичко, което правим, е в интерес на гражданите, за да постигнем повишаване на доходите и стандарта на живот. Така че Министерството на енергетиката подкрепя създаването на газов хъб „Балкан“. Безспорно е налице необходимост от създаване на законова рамка, която ясно да дефинира всичко в този процес“, каза още тя. Петкова обясни, че Министерството на енергетиката изразява готовност целият експертен потенциал на министерството да се включи в този процес.

Министър Петкова подчерта, че има много проекти за демонополизация на пазара на природен газ, по които се работи. Тя отговори на въпрос на лидера на НФСБ и зам.-председател на парламентарната енергийна комисия Валери Симеонов, който попита как ще стане демонополизация на пазара на природен газ.

„Въпросът откъде ще дойде другият природен газ – от кой друг различен източник, е изключително важен. По този повод работим по няколко изключително важни проекта, които ще ни дадат възможност да имаме достъп до други източници. Безспорно най-важен е проектът за интерконектора Гърция – България. Той ни свързва с Южния газов коридор. Има сключен говор и между азербайджанската компания СОКАР и „Булгартрансгаз“ за доставка на 1 млрд. куб. м. газ“, заяви Петкова.

Тя посочи, че на България са ѝ нужни 3 млрд. куб. м. газ. „Проектите са много. Обсъдихме и проекта за интерконектора България – Сърбия, като бях там онзи ден. Той ще даде възможност за диверсификация на целия регион“, коментира тя и посочи, че така ще се реализират доставките от различен източник и ще има конкуренция.

България с ускорен темп трябва да реализира стъпки по отношение на либерализацията на пазара на природен газ, защото сме изостанали, коментира от своя страна председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. „Ролята на КЕВР се засилва много, тя нараства и при създаването на регионален пазар на природен газ“, коментира доц. Иванов. Той посочи, че няма съмнение, че България с ускорен темп трябва да реализира стъпки по отношение на либерализацията на пазара на природен газ, защото сме изостанали в тази насока.

„КЕВР категорично подкрепя както либерализацията на пазара, така и диверсификацията на доставчиците на природен газ в страната. В тази посока ролята на КЕВР ще се изрази в дейности, които са аналогични на дейностите, които имаме в борсата за електроенергията. Ще има текст, естествено, който да ни дава възможност да извършваме контрол по процеса на либерализация и преминаването към свободен пазар. Освен това КЕВР се ангажира и с лицензирането на борсовия оператор. Няма съмнение, че доброто решение е заимстване на средноевропейската платформа за търговия с природен газ“, заяви доц. Иванов.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари