Новите привилегировани клиенти на ток

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

 

Либерализирането на пазара на електрическа енергия в България започва през 2004 г. със създаването на т.нар. привилегировани потребители[1], които имат право да сменят традиционния си доставчик – НЕК. Със задълбочаване на този процес терминът придобива ново значение и вече обхваща регулирания сегмент от пазар – домакинства и небитови потребители, присъединени към мрежата на ниско напрежение, в който попадат защитените от пазара потребители. И докато през последните години все повече се говори за премахване на регулирания сегмент, то 15 г. след първата стъпка за либерализиране на пазара, Министерството на енергетиката предлага да се създаде нов сегмент, на който да осигуряват енергията си индустриалните потребители.

 

Това е решението на министерството на зачестилите протести от страна на бизнеса, последният – от началото на този месец, срещу резките изменения и ценовите нива на електрическата енергия, която се търгува на борсата. Най-общо, свободният пазар на електрическа енергия е разделен на четири сегмента:

  • Пазар за двустранни договори – с доставка за определен период – дни, месеци, години;

  • Пазар „Ден напред“ - с доставка за следващия ден;

  • Пазар „В рамките на деня“ – с доставка за следващия час;

  • Пазар на балансираща енергия – (силно опростено) уреждане на сметката за разминаване между прогнозно и реализирано потребление/производство.

Първите три сегмента се организират от Българска независима енергийна борса, докато четвъртият се организира от Електроенергийният системен оператор. Към тях се прибавя и регулираният сегмент, на който цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране, вместо на база пазарни взаимоотношения.

 

Вместо процесът на либерализиране на пазара да продължи, министерството предлага да се създаде нов сегмент, т.е. нова група привилегировани потребители. Дори и да оставим настрана, че по чисто технически причини подобна стъпка би била предизвикателство, тя по никакъв начин не решава проблема на пазара. Единствената ѝ роля, ако въобще постигне нещо, би била да намали напрежението сред големите индустриални потребители. Това обаче не означава, че проблемът за всички останали потребители на свободния пазар ще изчезне, напротив. Една група потребители ще бъде „имунизирана“ от тези проблеми, докато всички останали ще продължат да страдат от тях.

 

Основният проблем на пазара продължава да бъде силната му концентрация. Трите държавни дружества – АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и ТЕЦ „Марица изток 2“ в състава на Българския енергиен холдинг доставят около 85% от електрическата енергия, търгувана по свободно договорени цени. Единственият вариант за намаляване на тази концентрация е чрез увеличаване на конкуренцията – нови генериращи мощности и/или внос на електрическа енергия. За целта обаче е необходимо интегриране на местния пазар на електрическа енергия в регионалните пазарни обединения, за което се говори от години, но не се вижда на хоризонта. Това заключение е потвърдено в доклада на Световната банка от 2017 г. с допълнението, че „обединението с електроенергийния пазар на ЕС е единственият устойчив вариант за избягване на потенциален риск от нарушаване на конкуренцията на пазара, поради факта, че България е сравнително малък пазар с малък брой производители”.

 

Според Проекта на Интегриран план в областта на енергетиката и климата правителството планира България да се присъедини към европейското Мулти-регионалното обединение на пазарите (Multy Regional Coupling – MRC) евентуално през 2022 г. Това ще стане едва след като регионалното обединение 4MMC (4M Market Coupling) се обедини с европейското MRC. При наличие на борсова търговия в България от началото на 2016 г. не става ясно защо не са предприети стъпки за обединение първо с обединението 4MMC. Още по-неясно е защо, след като дефектите на борсовата търговия в България стават очевидни, защо липсва политическа воля за ускоряване на този процес, вместо да се чака до 2022 г.

 

Прекият резултат от напрежението на свободния пазар е, че това блокира всякакви желание и усилия за пълна либерализация на регулирания сегмент. Първият политик, който предложи подобна стъпка в условия на борсови цени, имитиращи траекторията на влакче на ужасите, реално ще извърши политическо самоубийство. Достатъчно е да си припомним колко напрежение има около издаване на две месечни фактури (или заради периода на отчитане, или заради промяна на регулираните цени в рамките на периода на отчитане) и може да си представим какво ще стане, ако се окаже, че средната цена за домакинствата за декември 2018 г. е около 111,99 лв./МВтч, а за януари 2019 г. е 131,79 лв./МВтч. А ако се окаже, че средната цена за последната седмица на юни 2019 г. е 89,27 лв./МВтч, а за първата седмица на юли е 124,92 лв./МВтч?

 

Подобни идеи за създаване на изкуствени непазарни сегменти не само че не решават настоящия проблем на концентрация на пазара, но и практически блокират либерализирането му. Тъй като скоро не се очакват нови инвестиции в генериращи мощности, единственият вариант за стабилизиране на борсовите цени е пазарното обединение – първо с регионалния 4MMC пазар, а после – и с европейския. След като се стабилизират цените, в резултат на повишената пазарна конкуренция, може да се премине и към премахване на регулирания пазар. Ако пък се окаже, че новите цени са непосилни за някои домакинства, то това не е пазарен проблем, а социален и следва да се реши с инструментите на социалната политика. 

 

 

[1] Предприятията с годишна консумация на електрическа енергия над 40 ГВтч.

 

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/novite-privilegirovani-klienti-na-tok/







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари