Ценовата война на петролния пазар ще се отрази негативно на много държави от ОПЕК
Ценовата война на петролния пазар, която започна Саудитска Арабия след провала на сделката ОПЕК+ ще удари по много от страните от ОПЕК, пише The Wall Street Journal.
Без да имат достатъчно парични ресурси, а също така и възможности за увеличаване на добива, за да се борят за дял на пазара, Иран, Ирак, Алжир, Либия, Ангола и Венецуела се готвят за рязко свиване на разходите.
„Цената на настоящото противопоставяне ще бъде особено висока за тези държави от ОПЕК“, заявява основния анализатор от RBC Capital Markets за енергийните пазари Хелима Крофт. Тя определя тези страни като „слабата шесторка“, отбелязвайки сред основните рискове освен ценовата война и проблемите им с националната сигурност и големите бюджетни разходи.
През март петролът WTI поевтиня повече от 55 % и към настоящия момент се търгува под 22 долара за барел. Спадът на цената на петрола подпомогна същественото отслабване на търсенето в условията на пандемията от коронавирусната инфекция COVID-19, а решението на Саудитска Арабия рязко да увеличи добива, с цел да си отвоюва от Русия дял от пазара затегна още повече ситуацията.
Както прогнозират експертите от Международната агенция по енергетика (МАЕ), приходите от нефт и газ на много държави от ОПЕК ще се понижат с 50-85 % пред тази година и ще достигнат минимума отпреди две десетилетия.
„Това може да има сериозни социални и икономически последствия, в частност за плановете за държавни разходи за ключови сектори, включително здравеопазване и образование“, отбелязват от МАЕ.
Основна жертва на ценовата война вероятно ще стане Ирак, затънал в сериозни конфликти. Необходимостта от намаляване на разходите заради спада на цените на петрола е „неизбежна заплаха за страните и за бъдещето им“, отбелязва съветникът по икономика на правителството на Ирак Модхер Мохамед Салех.
Ирак не е способен да се конкурира със Саудитска Арабия и Русия в борбата й за дял от пазара. Така например, Саудитска Арабия има възможност да увеличи добива с 2,5 млн. барела на ден, за да компенсира спада на цените на петрола, докато Ирак не може да направи това без помощта на чуждестранни компании. Русия пък е в състояние да оцелее при спад на цената от 25 долара за барел, тъй като има големи резерви, но Ирак се нуждае от цена два пъти по-висока, за да покрие държавните разходи.
Ирак, според оценката на МАЕ може да увеличи добива само с 310 хил. барела на ден – до 4,9 млн. барела. Но и тази възможност е поставена под въпрос, поради ограниченията, въведени с цел предотвратяване на разпространението на коронавируса, пише изданието.
През миналата седмица управляващите в Ирак помолиха чуждестранните петролни компании да намерят възможност за ограничаване на разходите по съвместните проекти с 30 %, пише още вестникът, позовавайки се източници от правителството на страната. Ситуацията, с която се сблъсква Ирак допринася за засилване на враждебността към страните, производителки на петрол, които заливат със суровините си пазара.
„Действията на Саудитска Арабия рязко сринаха цените на петрола. Рияд не се консултира нито с Ирак, нито с ОПЕК. Сега може да вземе нашия дял от петролния пазар“, казва съветникът на правителството.
В същото време Алжир се нуждае от цена на петрола от 92 долара за барел, за да финансира държавната си програма така, както трябва. Спадът на нивото на живот в страната предизвика масови протести през миналата година, което доведе до оставката на президента на Алжир Абделазиза Бутефлика, който бе на власт от 20 години. През миналата седмица правителството на Алжир обяви за намаляване на бюджетните разходи с 30 %, в това число и чрез намаляване почти двойно на капиталовложенията в нефтогазови проекти. Това може да ускори понижението на добиваните количества, които вече спаднаха със 100 хил. барела на ден за последните 4 години.
Дори нигерия, най-големият производител на нефт в Африка стана жертва на ценовата война. През миналата седмица страната понижи цените на основните сортове петрол с 5 долара за барел, съобщават търговци. При условията на разпространението на коронавируса, търсенето на петрол пада заедно с неговата стойност.
Въпреки че Нигерия обещава увеличаване на добива, възможностите й не са големи. Според оценката на МАЕ, страната може да увеличи производството на петрол само със 120 хил. барела на ден, което е едва 5 % от планираното увеличение на добива на Саудитска Арабия. В допълнение експертите предупреждават за ограничен капацитет на хранилищата за петрол в Нигерия. Според оценката на IHS Markit, ако страната не може да продава нефтът, който добива, свободните мощности в нефтохранилищата ще й стигнат за не повече от два дни. А разходите за добив в Нигерия са от порядъка на 29, 6 долара за барел, което е над стойността на сорта Brent, който вече спадна под 25 долара за барел.
Според оценката на рейтинговата агенция Fitch, Нигерия се нуждае от цена на петрола от 57 долара за барел, за да балансира бюджетът си, което е най-високата летва сред добиващите нефт страни от Близкия Изток и Африка. Министерство на финансите на Нигерия вече обяви, че търси възможности и ще намали рекордното ниво на разходи от 34,6 млрд. долара, заложени в бюджета.
Другите две страни – Венецуела и Иран, които са под санкциите на САЩ вече се обърнаха за помощ към Международния валутен фонд (МВФ), търсейки по 5 млрд. долара. Венецуела загуби половината от добивът се, заради санкциите на САЩ по отношение на петролния сектор в страната.