На първо време правителството ще търси нови 4,2 млрд. лева финансиране

Предложили сме увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, като общия размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020 се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или около 3% от БВП. Ако към дефицита добавим 700 млн. операции по финансирането, тогава се очертава допълнително финансиране в размер на 4,2 млрд. лв. над предварителните разчети. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов тази сутрин на брифинг в Министерски съвет.

За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. – тоест 7,8 млрд. нов потенциален дълг, уточни Горанов.

По думите му част от мерките са свързани с вече одобрените разходи, свързани с изпълнение на програмата за задържане на заетост, по известна като мярката "60/40".

Глобалната несигурност, породена от мерките, свързани с пандемията прави все по-трудно прогнозирането на глобалната, европейската и българската икономика до края на годината. Има достатъчно основания да се смята, че предвидените ръстове няма да се реализират.

Разработени са три сценария като се разглежда най-негативният от тях с оглед това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да се запази функционирането на всички системи в държавата.

Министър Горанов предлага 70 милиона лева да са допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг и 1 милиард допълнителен трансфер от държавния бюджет за финансиране на фонд "Безработица".

Предложено е и увеличение на лимита на държавния дълг, за да се осигури финансиране на дефицитът, който ще се формира в резултат на намаление на приходите и увеличение на разходите като общият размер на очаквания дефицит се очаква да достигне 3,5 милиарда лева или около 3% от БВП.

Ако към този дефицит се добавят 700 милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните отчети.

За това и за да се осигурят допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, при необходимост от взимане на допълнителни фискални мерки през 2020 година, се предлага увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда до 10 милиарда.

На първия етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара 4,2 милиарда нов дефицит. Останалата част от лимита ще бъде активизирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консулидираната фискална програма, пресмятат от финансовото министерство.

Всички тези мерки имат една единствена цел - да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да финансира системата за социална сигурност, системата на здравеопазване и общо системата на сигурност.

„Консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност и сега ние имаме достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа и сценарий, при който нещата могат да отидат в значително по-негативна посока. Ако се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира, ние трябва да имаме готовност.“, обясни още Горанов. Той се надява до края на седмицата да има изменен закон за държавния бюджет, адаптиран към новата ситуация.

Най-негативният сценарий, който в момента се разглежда е спад на икономиката с 3%. Очаква се възстановяването на заетостта да започне в края на 2020 година и да продължи през 2021.

Според финансовия министър със сигурност ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето ще накарат някои хора да ограничат своето потребление. Азбучна истина е, че човек харчи не толкова, колкото изкарва днес, а толкова, колкото очаква да изкара утре.

От думите му стана ясно още, че държавата работи по създаване на бюджет с най-негативният сценарии. Един по-положителен сценарий разглежда запазване на растежа до 0,7 % със свиване на разчета от предварителните разчети. В друг вариант се предполага, че икономиката няма да има никакъв растеж през 2020 г. Министърът е предложил адаптиране на приходната част на бюджета към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци.

Днес предложението за актуализация на държавния бюджет ще бъде внесено в Народното събрание. „Говорили сме с коалиционните ни партньори, вярвам, че ще бъде подкрепено и до края на седмицата актуализацията ще бъде факт“, заключи финансовият министър.