Какъв ефект ще има Covid-19 върху икономиката на България и София

Освен последствията върху здравето на гражданите и здравната система, COVID-19 се очаква да има силен негативен ефект върху глобалната икономика. Към дадения момент оценката на икономическия ефект от COVID-19 е изключително сложна.

На този етап икономическа рецесия на международно и местно ниво изглежда неизбежна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В зависимост от развитието и продължителността на ситуацията с COVID-19, Световният икономически форум предвижда спад от очакваното ниво на световния БВП между 1 и 2 трилиона долара през 2020 г.

Как Covid-19 ще засегна икономиката на София и България, прогнозира екип от икономисти от Института за пазарна икономика в доклада "Oцeнĸa нa eфeĸтa oт Соvіd-19 въpxy иĸoнoмиĸaтa нa Coфия", пoръчат от Cтoличнaтa oбщинcĸa aгeнция зa пpивaтизaция и инвecтиции. Според авторите, предложената предварителна оценка не претендира за изчерпателност и е съставена въз основа на наличната към 19.03.2020 динамично променяща се информация. Докладът ще бъде обновяван спрямо последните развития и наличието на повече и по-актуални данни.

Глобален макроикономически ефект

Освен последствията върху здравето на гражданите и здравната система, COVID-19 ще има силен негативен ефект върху глобалната икономика.

Множество международни институции вече изразяват увереност, че броят на случаите в Европа и Северна Америка ще продължи да расте през следващите няколко месеца. Заговори се и за повторно “внасяне” на инфекцията в Китай и други части на Азия.

Според UNCTAD, организацията на ООН за търговия и развитие (UN Trade and Development Agency), забавянето на световната икономика, причинено от епидемията от коронавирус, вероятно ще струва на света най-малко 1 трилион долара. Според ООН сегашната криза е сравнима като въздействие върху световния БВП с азиатската финансова криза от 1997-1998 г., както и с ефекта от дот-ком кризата и 11-ти септември.

В зависимост от развитието на COVID-19, Световният икономически форум предвижда спад от очакваното ниво на световния БВП между 1 и 2 трилиона долара през 2020 г.

Песимистични са и прогнозите за икономиките на ЕС и САЩ, където има много неизвестни, свързани с все още разрастващата се криза. Европейската комисия предвижда 2.5% спад на очаквания ръст на реалния БВП на Европейския съюз и Еврозоната и прогнозира нива от -1% през 20202. Според водещи анализаторски компании, очакваният ръст на БВП на САЩ ще спадне с 0.2% до 1.6% през 2020.

Икономическият ефект на COVID-19 в Европа

Икономиката на ЕС показа признаци на икономическо забавяне още в края на 2019. Този факт, комбиниран с нарастващия брой на заразените с коронавирус, по-високата средна възраст на населението и закъснелите мерки в повечето страни (което предполага разпространение на “италианския сценарий”) правят Европа особено икономически уязвима.

Според анализ на JPMorgan БВП на Еврозоната ще се свие с 1.8% през първото тримесечие на 2020 и с 3.3% през второто. Компанията също прогнозира, че към юли 2020 Европейският съюз и Северна Америка ще са в рецесия9.

Според доклад на Виенския институт за международна икономика пред страните от ЦИЕ предстои най-кризисната година от 2008 г. насам и значително ограничаване на дейността в сектори като туризма, авиацията, енергетиката и производството. Анализаторите разглеждат 4 сценария за ефекта върху икономиката от връщане до предкризисно състояние, през слаб и среден до тежък ефект. С оглед на ескалиращото разпространение на COVID-19 към момента, с най-голяма вероятност се очаква тежък ефект върху икономическото развитие на страните от ЦИЕ. При този сценарий средният ръст за региона за 2020 г. няма да надвиши 1.1%.

Как Covid-19 ще засегне България

На 13-ти март нидерландската банка ING намали своята прогноза за икономическия ръст на Балканите през 2020 г. Предишната прогноза за България беше 3.1%, докато сега банката предвижда 2.1% ръст на БВП. Прогнозата за годишната инфлация в България също бе намалена от 3.4% на 2.7%. Според ING българската икономика е донякъде облагодетелствана, защото не зависи дотолкова от туризма. В България туризмът е с дял около 10%-13% от БВП със свързаните индустрии. В Хърватия например той заема 20% от икономиката10.

Виенският институт за международна икономика предвижда, според възможните сценарии, ръстът в реалния БВП на България за настоящата година да се движи от 2.8% (предкризисна прогноза), през 2.5% (слаб ефект) и 2.1% (среден ефект) до 1.4% при сценарий на тежък ефект от кризата. Институтът за пазарна икономика (България) публикува прогнози за БВП с по-мек сценарий, при който ефектът би бил спад от 1% от БВП и по-вероятен, критичен сценарий, със спад от 4 до 5%.

На макроикономическо ниво България притежава известна макрофинасова стабилност и по-голямо фискално пространство за маневриране благодарение на нисия държавен дълг и липсата на бюджетен дефицит. Традиционно икономическият ръст на страната е подкрепен от силно вътрешно потребление.

Държави с висока задлъжнялост на домакинствата и на фирмите са по-уязвими на продължително икономическо забавяне, което влияе на възможността на домакинствата и фирмите да обслужват задълженията си. България има традиционно ниски нива на задлъжнялост на домакинствата и се нарежда сред страните с най-ниска задлъжнялост в Европа – 28.6% от БВП през 2018 г. по данни на Международния валутен фонд. За сравнение, задлъжнялостта в Австрия е 50.4%, в Италия 53.6%, в Испания 63.3%, във Франция 72.4%, в САЩ 77.9%, в Обединеното Кралство 94.2% и в Норвегия 105.6%. Същевременно България има сравнително високи нива на нефинансова корпоративна задлъжнялост - 172.4% от БВП. За сравнение, задлъжнялостта на Австрия и Италия е около 112%, на Обединеното Кралство, Испания и САЩ е съответно 130%, 132% и 134%; 180% във Франция, 190% в Холандия, 261% в Кипър и 304% в Ирландия11.

Фактор, който потенциално увеличава риска за икономиката на България, е големият брой малки и средни предприятия (МСП) , които се очакват да бъдат най-засегнати от кризата – над 98% от всички фирми в страната.

Как ще засегне икономиката на София

Няколко са спецификите на икономиката на София, които я отличават от структурата на икономиката в останалата страна:

- Икономиката на София е икономика на услугите. Услугите формират над 80% от икономиката на града;

- По-голяма е степента на обвързаност с глобалната икономика и икономиката на ЕС вследствие на големия износ;

- Сравнително малък производствен сектор;

- ИКТ секторът произвежда близо 19% от икономиката на града, и заедно с аутсорсинг индустрията се очаква да бъдат сравнително по-малко засегнати от кризата;

- Туризмът, секторът, който се очаква да най-силно засегнат, заема нисък дял от икономиката на София – около 2.5% (по оценка на ОП “Туризъм”), но същевременно в него са заети около 4.5% от работната ръка в града;

- Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на този етап глобална рецесия изглежда много вероятна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В рамките на разумното е да очакваме свиване на БВП на столицата с 1-3% за 2020 г., но има и по-катастрофични възможни развития;

Ако вземем за аналог икономическата криза от 2008, където се наблюдаваше по-омекотен ефект в България, последван от по-бавно възстановяване, имаме всички основания да предполагаме че днес, след 12 години членство в ЕС, ефектът от евентуална икономическа рецесия ще е много по-близък до случващото се в Европа. Това важи с особена сила за София, чиято икономика е с много по-висока степен на обвързаност с тази на ЕС.

Според ИПИ, забавянето на икономиките на Западна Европа (най-вече, но не единствено Германия) може да окаже допълнителна тежест на възстановяването на града.

Важно е да се вземе предвид обаче, че в предишни случаи причинените от епидемии рецесии са последвани от бързо възстановяване в резултат от връщането към нормален икономически живот.

Инвестиционните потоци в България се забавят през последните две години и кризата най-вероятно ще ускори този процес. В случая на София обаче чуждестранните инвестиции са съсредоточени в търговията, информационните технологии и аутсорсинга на услуги, които ще са сред по-слабо засегнатите сектори.

Пазарът на труда в София

София има най-добрия пазар на труда в България с под 2% безработица и заетост от близо 80% от населението в активна възраст към края на 2019 г. Според ИПИ това означава, че съчетано с големия брой свободни работни места и повишеното търсене на труд, особено във високотехнологичния сектор, столицата има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. От особена важност в месеците след края на извъндредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни.

На фона на относително ниската смъртност надали може да се говори за системен демографски ефект от самата епидемия.

Свободните професии са с относително голям дял в икономическия живот на столицата, тук са концентрирани редица бизнес и технически услуги – от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Както спирането на сделките, така и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи ще имат относително силно въздействие върху търсенето за тези услуги в посока намаление.

Наетите в столицата лица са над 650 000. Ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който те работят.

- Очакват се поне 86 хил. моментално засегнати от извънредното положение работници, които ще се сблъскат с моментален ефект от по-малко работа и липса на доход. Тук не включваме служителите, които работят от вкъщи – те също са непосредствено засегнати, но не губят моментално доход.

- Допускания: 1) 80% удар върху хотели и ресторанти, култура и спорт; 2) 20% удар върху търговия и транспорт (само върху ⅓ от транспорта, без БДЖ, пощи и т.н.) и операции с недвижими имоти; 3) 10% удар върху промишленост и строителство.

Силно засегнати се очаква да бъдат:

- Хотели и ресторанти (35 хил. наети). Много тежък удар.

- Култура и спорт (10 хил. наети). Много тежък удар.

Средно засегнати са очаква да бъдат:

- Преработваща промишленост (67 хил. наети). Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020 г.

- Строителство (45 хил. наети). В строителството ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020 г.

- Търговия (152 хил. наети). Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната.

- Транспорт (68 хил. наети). Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите.

- Операции с недвижими имоти (11 хил. наети). Силно ограничаване на сделките.

По-слабо засегнати се очаква да бъдат наетите в:

- Електроенергия и води, отпадъци (23 хил. наети). Слаб краткосрочен ефект.

- ИКТ (77 хил. наети). Не се очаква много силен удар в краткосрочен план.

- Професионални дейности (47 хил. наети). Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.

- Здравеопазване и социална работа (27 хил. наети). Повече работа в краткосрочен план.

- Административни дейности (66 хил. наети). Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.