Булгартрансгаз публикува за публична консултация обновеният Десетгодишен план за развитие на мрежите

Енергетика / България
3E news
700
article picture alt description

„Булгартрансгаз“ публикува за публична консултация обновеният Десетгодишен план за развитие на мрежите на дружеството.

Планът представя дейностите на „Булгартрансгаз” ЕАД, предвидени за изпълнение в следващите десет години, с които да се гарантира сигурността на газовите доставки, готовността на газопреносната система да посрещне очакваните бъдещи равнища на търсене и предлагане на природен газ в страната и региона, както и постигането на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Представена е и информация относно бъдещите инвестиции на Дружеството, необходими за осигуряване на надеждното изпълнение на Лицензионните дейности по пренос и съхранение, както и за реализиране на поетите ангажименти за модернизация и развитите на газопреносната мрежа, заявяват от „Булгартрансгаз“, като очакват становищата, предложенията и коментарите да бъдат предоставени до 3 април.

Пазар, потребление, доставки

Според документа, потреблението на природен газ в България през 2019 г. е 30465 GWh, което е спад от 3,79% спрямо предходната 2018 г. (31663GWh). Позовавайки се на данните на НСИ за общия енергиен баланс за 2018 г. от дружеството уточняват, че дела на природния газ в първичното енергийно потребление е бил 13.8% и 14.7% в крайното потребление на горива и енергия.

Делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в сравнение със средните стойности за страните от ЕС, но има потенциал за значителен и устойчив ръст, предвид развиващата се газификация и ролята на природния газ като преходно гориво към нисковъглеродна икономика, се казва в документа.

В частта за основните източници на природен газ в страната ни се посочва, че няма открити значими находища на природен газ, а потреблението се осигурява в най-голяма степен чрез внос и с добив на ограничени количества природен газ от находища„Галата”и ГИС „Долни Дъбник”.

До 2019 г. вносът се осъществява основно по маршрута Русия-Украйна-Молдова-Румъния през IP Негру Вода 1/Кардам и IP Негру Вода 2,3/Кардам.

След въвеждането в експлоатация на 11 км нов газопровод от българо-турската граница до КС „Странджа” и новата газоизмервателна станция „Странджа”, е осигурен капацитет за внос на 577.1 GWh/d през нова точка на междусистемно свързване IP Странджа 2/Малкочлар на границата с Турция. Считано от 1 януари 2020 г., след модернизация и рехабилитация на мрежите и актуализиране на IA между „Булгартрансгаз” ЕАД и DESFA S.A., в IP Кулата/Сидирокастро капацитетът за пренос в посока от Гърция към България е повишен до 64.7 GWh/dтвърд капацитет и 6.3 GWh/d прекъсваем капацитет, заявяват от дружеството.

В документът се разглеждат възможностите по интерконектора България-Румъния и възможностите за реверс по Трансбалканския газопровод.

Интерконекторът България-Румъния (IBR) е въведен в експлоатация в края на 2016 г. След модернизация на румънската мрежа и актуализиране на IA, считано от 01.11.2019г., капацитетът на IP Русе/Гюргево в посока от България към Румъния e повишен до 26.4 GWh/d, а от Румъния към България –до 26.8GWh/d.

В рамките на инициативата CESEC беше подписан Меморандум между операторите на газопреносни системи на Гърция, България, Румъния, Украйна и Молдова, за изпълнение на концепцията за реверсиране на Трансбалканския газопровод. Тя включва предлагане на капацитетни продукти по Трансбалканския газопровод в реверсивна посока, които са предложени за резервиране от 01.01.2020 г. като стандартни краткосрочни продукти, а от 01.10.2020 г. –като годишни продукти.

Капацитетът на IP Негру Вода 1/Кардам за пренос на газ от България към Румъния e168.9GWh/d за периода 01.01-01.10.2020 г. и 121.4GWh/d след 01.10.2020г. Това осигурява възможност за диверсификация на доставките на природен газ за страната и региона, обясняват авторите на доклада.

През 2018 г. и 2019 г. количествата природен газ по източници на доставка са както следва

Вносът на природен газ в страната през 2018 г. е бил от порядъка на 31 630 Gwh, а през 2019 г. - 30 930 Gwh. От тях през 2018 г. вносът от Руся е съставлявал 99,8 % , като от други източници са били осигурени доставки едва за 17 Gwh (0,1 %), а от местни източници – 33 Gwh (0,1 %). Общо – 31 663 Gwh.
През 2019 г. картината е леко променена – вносът от Русия е бил от порядъка на 24 082 Gwh (81,4 %), от други източници – 5 588 Gwh (18,4 %), а от местен добив – 75 Gwh или 0,2 %, или общо доставки – 30 465 Gwh.

Потребители и участници

Основни потребители на природен газ остават търговските дружества от сектори „Енергетика” и „Химия”, както и операторите на газоразпределителни мрежи в качеството си на крайни снабдители.

От „Булгартрансгаз“ се спират на проектите, които се осъществяват, в това число и създаването на организиран борсов пазар (газова борса).

В различен стадий на реализация са редица проекти, водещи до повишаване на степента на либерализация и ликвидността и диверсификацията на националния газов пазар, като към момента страната разполага с пет входни точки, заявяват от дружеството, като проследяват и хронологията на учредяването на платформата за търговия „Газов хъб Балкан“.

По отношение на Програмата за освобождаване на газ се посочва, че тя се осъществява с цел увеличаване на ликвидността и предоставяне на реален достъп до конкурентна среда за всички участници на пазара на природен газ в България.

Реализацията на програмата ще допринесе за либерализацията на пазара в страната и региона. През 2020 г. общественият доставчик ще предложи на платформата не по-малко от 2 220 GWh природен газ. Количествата постепенно ще се увеличават до достигане през 2024 г. на 11 099 Gwh.

На 2 януари 2020 г. стартираха и краткосрочния и дългосрочния сегменти на Платформата, на които се търгуват съответните стандартизирани продукти –годишен, месечен, седмичен, „ден напред“ и „в рамките на деня“.Наличието на организиран пазар на природен газ подобрява условията за поддържане на конкурентна, прозрачна и недискриминационна търговия и постепенно отпадане на регулираната цена на природния газ.

Създаването на борсов пазар на природен газ в България допринася за диверсификация на източниците на природен газ, пълна либерализация на пазара и реална конкуренция в сектора. За България и целия регион ще се повишат сигурността на доставките и възможностите за конкурентни цени, което ще подобри и конкурентоспособността на икономиката.

Булгартрансгаз“ ЕАД има сключени договори за досъп и пренос и/или съхранение на природен газ с над 70 компании, търговци на природен газ, се казва в доклада.

Намерения за бъдещето на пазара

Според данните в Десетгодишния план на преносното дружество, в края на 2019 г. на територията на страната ни оперират 24 лицензирани дружества, които оперират на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни региона (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 81 общини извън тези региони.

По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2018 г. е107669, като 93% от тях са битови абонати.

Ръстът им за 2018 г. спрямо предходната е с 13%, като се смята, че до известна степен този ръст е в резултат на проекта „Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез газоразпределителните дружества в България“ (Проект DESIREE GAS), осигуряващ финансова помощ за газификация на 10 000 домакинства.

Въпреки това, както констатират експертите, изготвили доклада делът на битовото газоснабдяване в страната все още е по-нисък, в сравнение с държавите от ЕС, но се очаква повишение в следващите години, тъй като необходимата инфраструктура за разпределение на природен газ е в процес на изграждане.

Насърчаването на газификацията чрез разширяване на газопреносната мрежа до нови региони и осигуряване на достъп до природен газ на нови общини(в т. ч.и чрез реализация на проектите съфинансирани от МФ „Козлодуй” за изграждане на трите преносни газопровода с автоматични газорегулиращи станции до Свищов, Панагюрище и  Пирдоп, Банско и Разлог),както и присъединяването на разпределителни дружества и нови небитови потребители, е сред приоритетите. Създават се условия за газоснабдяване на промишлени консуматори, обществено-административни и битови потребители и допълнително увеличение на потреблението на природен газ.

В частта Пазарен потенциал и перспективи за развитие се посочва, че „Булгартрансгаз” ЕАД е собственик и оператор на добре развита газова инфраструктура, част от единната общоевропейска газова мрежа.

Разглеждат се и регионалните възможности и в частност намеренията за осъществяване на редица проекти от съседните страни – Гърция, Северна Македония, Турция и Румъния.

Описват се и намеренията и напредъка по проектите   East Med, ITGI Poseidon, IGB или интерконектора Гърция-България, IGI Poseidon, ТАР, Йонийско-Адриатически Газопровод (IAP) ), Trans Caspian Pipeline, Revithoussa LNG Terminal и разбира се, проектът Alexandroupolis Independent Natural Gas System, в който „Булгартрансгаз“ ще придобие 20 % от акционерния капитал на гръцката компания Gastrade S.A.  

В документа се отчита настоящото състояние, пазарният потенциал и перспективите за развитие на преноса и транзитирането на природен газ. Според експертите, изготвили доклада, през 2019 г. по националната газопреносна мрежа са пренесени 38 180 GWh природен газ (с включени количествата пренесени за нагнетяване в ПГХ „Чирен”), т.е. нарастване с 8%с прямо предходната 2018 година (35368 GWh), в резултат на увеличеният пренос извън територията на страната.  Обръща внимание и на гарантирането на енергийната сигурност на страната.

Голямо внимание като проект от изключително значение в Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ се обръща на разширението на подземното газохранилище в Чирен. Колкото до намеренията за ново такова, то е заявено, но без повече конкретни данни. Разглеждат се също така и проектите за междусистемните газови връзки със Сърбия и Гърция.

Междусистемната газова връзка България –Сърбия (IBS) се предвижда като реверсивна връзка, която ще свързва националните газопреносни мрежи на Република България и Република Сърбия. Газопроводът е с обща дължина около 170 км от гр. Нови Искър, Република България до гр. Ниш, Република Сърбия, от които около 62 км на българска територия. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с пропускателна способност 1,8 млрд. м3/г. с възможност и за реверсивен поток, се казва в документа. Уточнява се, че е разработен е подробен план за изпълнение на проекта, с планиран краен срок за въвеждане в експлоатация –месец май 2022 г.

Междусистемната газова връзка Гърция –България се проектира за пренос на природен газ между Гърция и България, чрез свързване с националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД, в близост до гр. Стара Загора, с газопреносната мрежа на DESFA S.A. и с газопровода ТАР, в района на гр. Комотини, Гърция. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би” АД с акционери Български Енергиен Холдинг ЕАД (50%) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50%). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са DEPA S.A., Гърция и Edison, Италия.

Трасето на газопровода Комотини-Димитровград-Стара Загора е с дължина 182 км., от които 151 км. на територията на България и 31 км. на територията на Гърция, с диаметър на тръбата 32” (813 мм).

Техническият капацитет на газопровода е до 3млрд.м³/г., с възможност да се увеличи до 5 млрд. м³/г. чрез изграждане на компресорна станция. На територията на Р. България се предвижда изграждане на отклонения до района на градовете Кърджали и Димитровград.

В програмата за прединвестиционна подготовка на „Булгартрансгаз” ЕАД до 2020 г. са предвидени 8160 хил. лв. за присъединяване на IGB към Националната газопреносна мрежа. На територията на Гърция, във връзка с развитието на Южния газов коридор, се предвижда възможност за свързване на IGB с газопровода TAP и с газопреносната инфраструктура на DESFA S.A. След проведени обществени поръчки, вече са възложени договори за доставка на тръби, за изграждане и въвеждане в експлоатация и осъществяване на строителен надзор, се казва в Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“.

В документът се разглежда и разширението на газопреносната мрежа на дружеството.

Общата годишна програма за инвестиции за 2020 г. е за 1 489 665 лв., за 2021 г. - 1 014 027 лв., за 2022 г. - 58 977 лв. (в хил.лв. Без ДДС).

Документът е публикуван на: https://www.bulgartransgaz.bg/files/useruploads/files/amd/TYNDP_BTG-20-29_BG.pdf

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща