Петя Аврамова: Основен приоритет за нас е газовия интерконетор и пътните връзки с Гърция

„За нас основен приоритет е реализацията на газовия интерконектор между България и Гърция  с оглед на желанието ни за диверсификация на газовите доставки и постигане на енергийна сигурност на Балканите, както и доизграждане на паневропейските транспортни коридори на територията на България и свързаните с тях пътни артерии“. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време на двустранна среща с Костас Караманлис – министър на инфраструктурата и транспорта на Република Гърция в рамките на Четвъртото заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на двете страни.

В същото време над 175 хиляди превозни  средства с гръцка регистрация, които са преминали през петте гранични пункта между България и Гърция, са купили електронна винетка след въвеждането й. От тях близо 20 000 са тежкотоварните автомобили и камиони. Министър Аврамова отчете, че  гръцките превозни средства се нареждат на трето място по брой от всички превозни средства с чуждестранна регистрация – след тези от Турция и Румъния. Тя напомни, че за улеснение на пътуващите гръцки граждани на граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция е разпространена информационна брошура на гръцки език за приложимите правила за пътуване с електронни винетки по републиканската пътна мрежа в България.

Регионалният министър информира гръцкия си колега, че от 1 март 2020 г. пътните превозни средства с тегло над 3,5 т, които се движат по платени участъци в България, ще плащат за ползването им тол такса. Тя предостави на министър Караманлис подробна информация за тол системата, а той пое ангажимент да бъде разпространена до деловите среди и браншови организации на превозвачите в Гърция. Аврамова допълни, че е подготвена и информационна брошура за тол системата, начините на таксуване и контрола, която е преведена на гръцки език и скоро ще бъде налична на граничните контролно-пропускателни пунктове.

Министър Аврамова и министър Караманлис обсъдиха широк кръг въпроси, свързани с развитието на икономиката, транспортната свързаност и други от взаимен интерес. Двамата подчертаха, че страните ни имат добро сътрудничество в сферата на енергетиката, туризма, културния обмен, изграждането на транспортните връзки.

Mинистър Аврамова oтбеляза, че България продължава работата по автомагистрала „Струма“, част от коридор номер 4, който е най-късият маршрут между Западна и Централна Европа и Бяло море, и вертикалната връзка Видин-Ботевград, която е част от същото направление. „Със завършването им от Румъния до Гърция ще се пътува по магистрален и скоростен път“, отбеляза Аврамова. Тя допълни, че страната ни работи активно и по изграждането на магистралите „Русе-Велико Търново“ по коридор номер 9 и автомагистрала „Европа“, част от коридор номер 10. Тези проекти ще подобрят свързаността в региона и ще открият по-широки възможности за бизнес, инвестиции и туризъм. „Гръцките строителни компании са добре дошли при изпълнението на големите инфраструктурни проекти. Очакваме и българските фирми, които желаят да инвестират в Гърция, да бъдат третирани равнопоставено при участието им в търгове за стратегически проекти, включително в енергийната област“, подчерта Петя Аврамова.

От своя страна министър Костас Караманлис информира, че Гърция продължава да разширява и подобрява пътните връзки с България, като важни оси за развитие на икономическото развитие. Вече е напълно обновен най-натовареният участък Промахон-Серес, по който се движи трафикът от ГКПП „Кулата“. В района предстои да се изградят също нов път до Мандра и 4 важни пътни възела. Той отбеляза, че е важно да продължи развитието на транспортната и железопътна мрежа между двете държави, за да се насърчи още повече двустранното сътрудничество.

Министър Петя Аврамова проведе среща и с Адонис-Спиридон Георгиадис – министър на развитието и инвестициите на Република Гърция. С него тя коментира насърчаването на териториалното сътрудничество като  инструмент за постигане на икономическо, социално и културно сближаване, както и за подобряване на свързаността. Тя отбеляза, че ключов проект по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020 г. е строителството на нов граничен пункт между България и Гърция при градовете Рудозем и Ксанти, чрез който ще се даде допълнителна възможност за развитие на двустранните отношения, бизнеса и туризма. Очаква се с него да се подобри социално-икономическото състояние на Южен централен район в България. Министър Георгиадис също посочи, че граничният пункт е много важен за развитието на района и че той ще допринесе за развитие на туризма. Той отбеляза, че Гърция се посещава от 1,5 млн. туристи от България годишно.

Двамата министри обсъдиха и бъдещата програма за трансгранично сътрудничество Гърция - България 2021-2027 г. Министър Аврамова заяви, че тя трябва да се фокусира върху потенциала и нуждите на граничните региони. „Ние предлагаме до 30 % от бюджета на бъдещата програма да бъде ориентиран към стратегически проекти като се вземат предвид трансграничната свързаност и транспортни връзки между страните и се наблегне върху развитието на железопътния транспорт. Предстои да се направи анализ и да се изготвят конкретни предложения за стратегически проекти“, посочи тя. Другото предложение е да се създаде Фонд за малки проекти като инструмент за насърчаване на икономическия растеж на малките и средни предприятия в пограничния район. Министър Георгиадис увери, че Гърция ще подкрепи това предложение, тъй като според него подпомагането на малкия и среден бизнес е много важно за граничните райони.

Двамата коментираха и бъдещата европейска програма за транснационално сътрудничество Interreg Euro-Mediterranean area 2021-2027 (EURO MED), която ще замени Програмата за транснационално сътрудничество „Балкани – Средиземно море“ 2014-2020 и програма „Югозападна Европа“ 2014 – 2020. Министър Аврамова заяви, че за България е важно да получи подкрепата на Гърция  новата програма да обхваща цялата територия на страната. България насърчава включването на малките и средни предприятия като директни бенефициенти чрез прилагане на новия инструмент Фонд за малки проекти. „И не на последно място, предвид прекратяването на двете програми за транснационално сътрудничество и разширяването на допустимата територия, би следвало да се осигури бюджет, отговарящ на очаквания висок интерес към бъдещата програма“, отбеляза тя.