Вадят бизнеса и големите къщи на свободния пазар, без право да се връщат към регулирания

Потребителите, които ще излязат на свободния пазар на електроенергия от 1 юли 2020 г. са разделени на няколко групи – по потребление и присъединяване. Това се предвижда в  предварителния пореден етап от либерализацията на електроенергийния пазар на България, представен от председателя на комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов. Освен небитовите потребители се предвижда на свободния пазар да бъдат изкарани и най-богатите къщи.  „Целта е да видим тяхното държание на свободния пазар, което трябва да научи и всички други, които рано или късно също, след като се определят енергийно уязвимите потребители ще излязат на пазара“, каза Николов.  

„От 1 юли 2020 година на свободния пазар на електроенергия излизат всички небитови потребители, които са присъединени към разпределителната мрежа на 30 и над 30 киловата присъединена мощност. Битови потребители, присъединени към разпределителната мрежа на 50 и над 50 киловата инсталирана мощност. Нашият анализ показва, че в голямата си част това са потребителите, които могат да си позволят и имат финансовата мощ,  не са уязвими и енергийно бедни, така че да могат да излязат на свободния пазар“, посочи председателят на енергийната комисия. По думите му те не са значими като потребление, но са значими от гледна точка на това как ще се държат , за да може да се натрупат достатъчно знания за следващия момент на либерализация.

С една подробност – няма да имат право да се връщат на регулирания пазар.

Между другото в голямата си част с този етап на либерализация на пазара връща обратно по-голяма част от потребителите, които в резултат на няколко сътресения, включително преди години се възползваха от възможността за връщане на регулирания пазар.

По потребление, касаещо стопанските потребители обхваща групата  от 7 до 10 МВтч, от 10 до 15 МВтч, от 15 до 20 МВтч, от 20 до 30 МВтч, от 30 до 50 МВтч и над 50 МВтч.

Отделно има таблица с битови потребители с присъединена мощност от 30 до 50 кВт и присъединена мощност над 50 кВт.

Всъщност както става ясно, битовите клиенти които ще попаднат в обхвата на настоящия етап от либерализацията на пазара от 1 юли тази година са 3 162 с потребление на електроенергия от  27 339 МВтч г.

Защитените потребители остават на регулиран пазар. Към тази група остават и 54 хил потребители, които се равняват 12 % от битовите потребители, уточни Николов. Става въпрос за малки фризьорски салони или ателиета например, тъй като по думите му „трудно ще се ориентират на пазара“ от една страна  и от друга, поради невъзможност на търговците да поемат такъв голям брой небитови потребители. Затова те ще останат на регулирания пазар за неопределен срок“, каза Николов.

Задължение на министерство на енергетиката и министерство на труда и социалната политика ще бъде да разработят механизъм за идентификация и защита на енергийно бедните и уязвими потребители. Това е с цел да може да има текст, който да провокира работата  на съответните министерства, така че в следващия или по-следващия бюджет да могат да бъдат предвидени средства за идентификацията и съответно обезщетението на тази група по съответния механизъм.

Записано е също така изискването за разработване на платформа, даваща възможност за сравняване на цените на електроенергия от различните търговци. Механизмът, по думите на Николов трябва да дава възможност на всеки един потребител да може също така  да  преминава от един търговец към друг търговец  без излишни формалности и без това да затруднява избора или съответно излизането на един потребител към ДПИ, което ще оскъпи услугата, която ще му бъде предоставена.

Колкото до стопанските потребители по годишно потребление също са разпределени, например по присъединена мощност. – до 15 кВт, от 15 до 30 кВт и по-големи от 50 кВт.

В  обобщена таблица, например  са представени ЕРП-та, броят на потребителите и консумираната електроенергия.

Като брой клиенти от 7 до 10 МВтч става въпрос за 219 609, а като потребление – малко над  1 млн.795 хил МВтч.

По брой клиенти от 10 до 15 МВтч  71 хил. 300  – потребление -  833 хил 552 МВтч; Брой клиенти от 15 до 20 МВтч -  18 829, потребление – 200 хил- 031 МВтч; Брой клиенти от 20 до 30 МВтч – 4 852 потребление – към 115 313 МВтч; От 30 до 50 МВтч – 1686 потребители или 62 444 МВтч; Съответно над 50 МВтч – 549 или потребители или 44 542 МВтч потребление.

Битовите крайни клиенти по присъединяване от 30 кВт например са близо 349 хил. броя, а годишно количество енергия, която са потербили -  156 хил. 281 МВтч ; Над 50 кВт са 3161 или над 27 хил и 300 МВтч.

Стопанските крайни клиенти също са разпределени по групи.

Потребители, които попадат в  обхвата на промените като например стопанските крайни клиенти – присъединени на мощност от 30 и до 50 кВт – 30 хил. 764 броя и потребление от над 623 хил. МВтч и над 50 кВт – 24 234 или над 1 млн. 630 хил. МВтч и над 50 кВт – над 54 хил. клиенти – над 2 млн. 53 хил. МВтч.

Председателят на комисията по енергийно и водно регулиране Иван Иванов посочи, че според анализа най-щадящия модел за потребителите е щадящия модел на либерализация, който се представя и срокът за осъществяването му е 2025 г. От името на КЕВР именно Иванов пое ангажимента да отпадне възможността за връщане на регулирания пазар на вече излезли потребители- „В хода на либерализацията е неприложимо връщането на регулиран пазар“, каза той.  Очакват се и промени по платформата за доставчиците на електроенергия. В същото време шефът на регулаторната комисия призова графика за осъществяване на реформата, на законодателните промени да бъде подготвена така, че да завърши до края на месец март. Това е свързано с подаването на заявленията от енергийните дружества за новия регулаторен период от 1 юли.

Депутатът от БСП Таско Ерменков посъветва да не се бърза с либерализацията. “Идеята беше да се облекчи интереса на потребителя. В тази връзка либерализацията на пазара е правна възможност за потребителя, а не задължение. Тоест ние може да им дадем правна възможност, да им създадем критерии, да няма манипулации, но това не означава да ги задължим. Регулации ще има независимо дали това ще е КЕВР”, каза той като заяви, че се бърза заради правителството, защото е закъсняло с механизма за капацитет.

Либерализацията трябваше да се направи много назад във времето припомни от своя страна министърът на енергетиката. “Българското  правителство не е закъсняло за механизма за капацитет. Нека не забравяме че това е държавна помощ която се предоставя в изпълнение на определени ангажименти”, каза от своя страна Петкова. В отговор на критиките, че се рабоит пак на парче, енергийният министър се ангажира до края на март да внесе в Народното събрание новата енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. , но припомни, че настоящата е действаща до края на 2020 г. Министър Петкова обърна внимание също така, че от 2015 г. се работи и по темата за енергийно уязвимите потребители.

Калина Трифонова от ЕВН поиска правилата за излизане на пазара да са с опростена процедура, но също така да се предвидят и стандартизиращи продукти. Зорница Генова от ЧЕЗ постави въпроса какво ще се случи с тези дружества, които до 1 юли не са си избрали доставчик.

Поредица от въпроси бяха поставени и от Май Манолова, но те касаят повече следващия етап на либерализацията на електроенергийния пазар свързан с битовите потребители. В частност тя подложи на критика начина на внасянето на промените не през министерски съвет, а чрез парламента, което означава, че ще липсва оценка за въздействие.  От националния борд по туризъм пък заявиха, че не са съгласни либерализацията да става в разгара на летния сезон. Работодателските организации на този етап останаха доволни.

Документите, касаещи етапът на либерализация на пазара на електроенергия ще бъдат публикувани и подложени на обсъждане. Целта е до края на март законодателните промени д аса факт.