Компенсациите за вредните квоти за бизнеса няма да повлияят на цената на тока

Цената на електроенергията за обществото няма да се повиши при частичното компенсиране на едрия бизнес у нас за излъчваните вредни емисии. Компенсирането ще се извърши по схема одобрена и изпълнена, чрез промени в Закона за ограничаване на изменението на климата, които те първа ще се разглеждат на второ четене от Народното събрание.  Законопроектът е изготвен в резултат на дейността на работна група към Министерство на икономиката, работила в продължение на 1 година, където са уточнени бюджетът на мярката от 33 млн. лв. годишно и периодът ѝ на действие от 1 юли 2019 до 31 декември 2020 г.

Тези параметри са подкрепени от българските работодатели в лицето на АОБР. Тези обяснения дават в своя позиция от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българска камара на металургичната индустрия (БАМИ) и Българска камара на химическата промишленост (БКХП). Позицията им бе изпратена до медиите заради появили се спекулации, че цената на електроенергията ще се увеличи заради компенсирането на едрия бизнес у нас. Оттам допълват, че добавката Задължения към обществото няма да бъде променена от това компенсиране, но средствата ще спомогнат за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика.

Прилагаме и пълната позиция на БФИЕК, БАМИ и БКХП:

ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ КОНСУМАТОРИ (БФИЕК), БЪЛГАРСКА КАМАРА НА МЕТАЛУРГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ (БАМИ) И БЪЛГАРСКА КАМАРА НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ (БКХП) ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА 902-01-58/5.11.2019г.

На 5 ноември 2019 г. Министерски съвет внесе в Народното събрание на Република България Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата, с който се дава възможност в България да се въведе схема за частично компенсиране на непреките разходи за емисии на въглероден диоксид на предприятия, които извършват икономическата си дейност в отрасъл или подотрасъл, за който Европейската комисия е преценила, че е наличен съществен риск от изместване на въглеродни емисии или т.нар. „изтичане на въглерод“.

Законопроектът е изготвен в резултат на дейността на работна група към Министерство на икономиката, работила в продължение на 1 година, където са уточнени бюджетът на мярката от 33 млн. лв. годишно и периодът ѝ на действие от 1 юли 2019 до 31 декември 2020 г. Тези параметри са подкрепени от българските работодатели в лицето на АОБР.

Законът бе приет от народните представители на първо четене на 13 декември 2019 г. като предстои разглеждането му на второ четене в ресорните комисии на Народното събрание. С настоящето съобщение бихме искали да отговорим на няколко често задавани въпроси и да разсеем каквито и да било неверни интерпретации, свързани с компенсирането на непреките разходи за емисии.

Съгласно изменения с Директива (ЕС) 2018/410 от 14 март 2018 г. чл. 10а, параграф 6 на Директива 2003/87/ЕО, държавите членки следва да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии като средствата за тези мерки произхождат от приходите от продажба на квоти въглероден диоксид.

Страните-членки следва да се стремят размерът на тези финансови мерки да не надвишава 25% от годишните приходи от продажба на емисии. В случай, че е необходимо този дял да се надвиши, страните-членки следва да представят допълнителни обосновки пред Европейската комисия.

В Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г. Европейската комисия определя алгоритъма за изчисляване на компенсациите за непреки разходи.

Потенциалните бенефициери на помощта следва да отговарят на определени от Европейската комисия строги критерии за допустимост, като например да не са в затруднено финансово положение, както и да осъществяват икономическата си дейност в определените от Европейската комисия икономически сектори. Прилагането на компенсацията се извършва по ясно разписани насоки и може да влезе в сила единствено след нотифициране и одобрение от ЕК, както е записано и в Проекта на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата.

За да могат да кандидатстват за такава помощ, предприятията следва да извършват икономическата си дейност в един от петнадесет определени от ЕК отрасъла. Важните за България отрасли са:

- производство на алуминий;

- производство на други неорганични химически вещества;

- производство на олово, цинк и калай;

- производство на стомана, чугун и феросплави;

- производство на хартия и картон;

-  производство на торове и азотни съединения;

-  производство на мед;

-  производство на механична маса (пулп).

Базовите индустрии в страната, попадащи в избираемите сектори, работят основно за износ към ЕС и трети страни, като реализират продукцията си на борсови цени, т.е. не са в състояние да прехвърлят непреките си разходи за въглеродни емисии в крайната цена на продукцията. Същевременно България има солидни позиции в тези отрасли като заема второ място по производство на мед (16,5% от анодната и 8,5% от катодната) и седмо място по производство на олово (6,0% от общото производство) в Европейския съюз. Страната произвежда и 4,0% от цинка и е на първо място по производство на калцинирана сода. Металургичната и химическата промишленост отговарят за около 20% от стоковия износ на страната и 14% от брутната добавена стойност на промишлеността. Същевременно тези отрасли губят конкурентоспособност от страни в Европейския съюз, които получават подобни помощи.

Към настоящия момент дванадесет страни-членки –Белгия (региони Фландрия и Валония), Нидерландия, Германия, Великобритания, Испания, Франция, Словакия, Финландия, Латвия, Полша, Гърция и Люксембург, както и Норвегия, прилагат финансов механизъм за компенсиране на индиректните разходи за емисии парникови газове. Чехия ще започне прилагането на такава схема от фаза 4 на Европейската схема за търговия с емисии. Голяма част от тези механизми се прилагат от десетилетие и възлизат на стотици милиони евро годишно.

Как ще се отрази прилагането на помощта върху цената на електроенергията?

Бюджетът на помощта от 33 млн. лв. годишно следва да се изплаща от приходите на Република България от продажби на квоти въглероден диоксид и да не се събира от потребителите чрез повишаване на цена „задължение към обществото“ (ЗКО), т.е. не би следвало да повлияе на крайната цена на електрическата енергия.

За 2019 г. страната е получила 861 151,6 хил. лв. от тези продажби, като годишният бюджет на помощта възлиза на 3,8% от тях при допустими 25%.  Дори да се приеме хипотетично, че изплащането на тази помощ би се извършило чрез събиране на средства от крайните потребители чрез добавката ЗКО, водейки до повишаването ѝ, то това повишаване би било около 1,00 лв./MWh на годишна база. Следва да се има предвид, че периодът на помощта от 1 юли 2019 –31 декември 2020 г. е с продължителност от 18 месеца. Така, общият ефект би бил 1,50 лв./MWh.

В допълнение, стопанското потребление в България е от порядъка на 22 000 000 MWh, т.е. две трети от ефекта от повишаване на ЗКО ще се понесе от стопанските субекти, нещо, което те са приели, съгласявайки се с размера на бюджета чрез позициите, изразени многократно от АОБР.

В допълнение, част от ценообразуващите елементи на ЗКО намаляват, намалява и отстъпката за зелена енергия, и така хипотетичното увеличение от прилагането на компенсации за непреки разходи би било компенсирано. За ценовия период 1 юли 2018 г. –30 юни 2019 г. компонентата за зелена енергия е била 23,78 лв./MWh, а за настоящия ценови период е съответно 4,99 лв./MWh.

Към момента се изплащат над 1 млрд. лв. ненотифицирани субсидии за ТЕЦ „AES Марица-изток 1“, и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“, зелена енергия и когенерации, които не могат да се съпоставят с годишния размер на компенсацията от 33 млн. лв., която ще бъде приложена след нотификация и одобрение от Европейската комисия.