Асоциация Хидроенергия: Нужни са спешни промени в Закона за водите за да работят ВЕЦ-овте

Предлаганите изменения в Закона за водите може да доведат до затваряне на 43 водни централи у нас, които в момента произвеждат зелена енергия. Възможно е и дори да се стигне до отнемане на разрешителните им за водоползване, а това означава инвестиционните проекти в тези ВЕЦ да се провалят. „Промените са необходими в спешен порядък, тъй като вече има работещи ВЕЦ, които предстои да останат без разрешителни за водоползване поради недобре разписаните текстове на чл. 118 от Закона за водите и слабата оценка на въздействието, която е правена при въвеждане на тези текстове“ – тази позиция изразяват в писмо до медиите от Асоциация „Хидроенергия“. Оттам настояват да се запази работата на ВЕЦ-овете, които произвеждат зелена енергия и благодарение на тях страната ни успява да постигне целите на ЕС.

Ето и цялата тяхна позиция:

Предлаганите изменения в Закона за водите целят недопускане на дискриминационно отношение към  придобити по съответния законов ред права за водовземане. Целта е да се позволи на 43 вече работещи ВЕЦ да продължат да произвеждат възобновяема енергия. Промените са необходими в спешен порядък, тъй като вече има работещи ВЕЦ, които предстои да останат без разрешителни за водоползване поради недобре разписаните текстове на чл. 118 от Закона за водите и слабата оценка на въздействието, която е правена при въвеждане на тези текстове.

В резултат на действащата разпоредба на чл. 118ж от Закона за водите е въведената забрана за водовземане  за всички производители на електрическа енергия от ВЕЦ, въведени в експлоатация след 09.08.2010 год., без значение дали водните централи са придобили правата си законосъобразно преди 09.08.2010г., когато такава забрана не е съществувала. Така към днешна дата по официални данни на Министерството на околната среда и водите в обхвата на забраните попадат 43 работещи ВЕЦ (по експертна оценка реализираните инвестиции възлизат на стойност между 50 и 100 млн. евро), които са реализирани законно в изпълнение на политиките на Европейския съюз за декарбонизация на енергийните сектори и икономиките чрез повишавана на дела възобновяема енергия в общата енергийна консумация.

Към днешна дата вече има работещи ВЕЦ с откази за подновяване на разрешителните за водовземане с общ мотив – противоречие с текста на чл. 118ж. Отказите са обжалвани в съда, а при неуспех на обжалвания на практика съответните централи трябва да спрат работа, дружествата да обявят несъстоятелност, а тези ВЕЦ да бъдат разрушени.

Поради гореизложеното, от името на Хидроенергия, подкрепяме предложението за промяна на чл. 118ж  и определяме целта на законовите изменения като задължително условие, за да се позволи на вече работещите ВЕЦ да продължат да произвеждат възобновяема енергия.

Считаме че предлаганата промяна е насочена към защита на реализирани инвестиции за изграждането на ВЕЦ и на придобити по законов ред права и настояваме за намиране на устойчиви решения, които да създават сигурност в инвеститорите, че реализираните инвестиционни проекти, за които държавата е издала надлежни административни актове, няма да бъдат разрушени поради ретроактивни изменения в действащото законодателство или неговото тълкуване.

Напомняме, че ВЕЦ представляват основната технология, чрез която България изпълнява европейските цели за дял на ВЕИ в крайното брутно потребление. Енергията от ВЕЦ представлява приблизително 60% от възобновяемия микс в страна при най-нисък разход за обществото спрямо всички други ВЕИ технологии. В сухи години, като 2019г., при ограничена работа на ВЕЦ България е застрашена дори да не изпълни и настоящата цел за дял на ВЕИ в брутното енергийно потребление, а тези цели тепърва предстои да се повишават драстично след 2020 година.

Елиминирането на тези инвестиции ще доведе до огромни искове срещу българската държава, като същевременно ще изгубим ценни вече работещи инсталации за възобновяема енергия. Това в никакъв случай не е в интерес на обществото.

Това, което трябва да имаме предвид е, че разпоредбите в чл. 118ж са изключително дискриминативни и се отнасят до забрана за водовземане от повърхностни води единствено за ВЕЦ, които попадат в обхвата на защитени зони и са въведени в експлоатация след 09.08 2010 година. На първо място –забраните са въведени без да се отчита характера на защитените зони и евентуалното въздействие върху тях от ВЕЦ. Важно е да се изясни, че създаването на мрежа от територии подлежащи на защита цели да се осигури дългосрочното запазване на най-ценните видове и местообитания и е насочено към постигането на баланс между опазването на видовете и местообитанията и дейностите на човека.

Всяка електроцентрала оказва натиск върху околната среда. Но при ВЕИ централите ползите за опазване на природата и за човешкото здраве многократно надхвърлят този натиск.  Всеки един МВтч произведена възобновяема енергия замества такава от силно замърсяващи природата инсталации – въглища, газови и други ТЕЦ.

Във времена, в които България е изправен пред безпрецедентни предизвикателства с оглед т. нар. „Зелена сделка“ и европейските политики за декарбонизация на икономиките на страните-членки, е абсолютно недопустимо страната ни да елиминира вече работещи инсталации за възобновяема енергия.