Бумът при офшорните ВЕЦ не е достатъчен за достигането на климатичните цели на ЕС

Енергетика / Свят
3E news
547
article picture alt description

Рекордните 3,6 гигавата нови офшорни вятърни мощности бяха добавени в цяла Европа през 2019 г., но темпът на развитие все още е твърде бавен, за да достигне амбициозните климатични цели на Европа. Това сочат последните данни за индустрията, цитирани от Euroactiv.

Десет нови офшорни вятърни електроцентрали бяха включени към електроенергийната мрежа през миналата година, като общата им мощност е 22 GW, сочат данните, публикувани от търговската асоциация WindEurope.

Обединеното кралство е отговаряло за почти половината от новоинсталираната мощност със 1.7 GW централи. Втора е Германия с 1,1 GW, последвана от Дания (374 MW) и Белгия (370 MW). Португалия бе следващата с 8 MW новоинсталирани плаващи вятърни централи.

Добрата новина е, че разходите за нови офшорни вятърни централи продължават да намаляват значително, според данни на индустрията. През миналата година търговете - във Великобритания, Франция и Холандия, доставиха цени за потребителите в диапазона от 40-50 евро / MWh, съобщи WindEurope. „Европа наистина прегърна офшорния вятър през 2019 г.“, казва Джайлс Диксън, изпълнителен директор на асоциацията. „Цените при търговете показаха, че сега е по-евтино да се изграждат офшорни ВЕЦ, отколкото нови централи за газ или въглища“, посочи той. И пътната карта за тези проекти продължава да се изпълва. "По това време през миналата година прогнозирахме 76 GW до 2030 г. Сега е 100 GW", каза Диксън.

Значи всичко е добре? Не точно. Въпреки стабилния растеж, новите проекти за офшорни централи изостават от необходимото за постигане на климатичните цели на ЕС за 2030 г. И те са доста назад спрямо темповете, необходими, за да бъдат в крак с дългосрочната цел на Европа за климата за 2050 г. Европейската комисия казва, че Европа се нуждае между 230 и 450 GW офшорни ВЕЦ до 2050 г., за да декарбонизира енергийната система и да постигне целите на Зелената сделка, посочва WindEurope.

Това изисква изграждането на 7 GW нови офшорни централи годишно до 2030 г. и до 18 GW годишно до 2050 г., изчисляват от асоциацията. „Но сегашното ниво на нови инсталации и инвестиции е далеч под това ниво“, предупреди WindEurope. „В момента не изграждаме достатъчно, за да постигнем това, камо ли по-амбициозните обеми, необходими за изпълнението на Зелената сделка“, каза Диксън по отношение на целите Европа да бъде климатично неутрален континент през 2050 година.

Тези опасения са споделени от Eurelectric, асоциацията на енергийния сектор в ЕС. „Производството на повече вятърни турбини не е проблем, можете да увеличите производството доста бързо“, казва Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric.

„Проблемът е в инсталирането на мрежите, които вървят заедно с тях, ами в получаването на разрешителни от местното население и изкупуването на този допълнителен капацитет. Тук са предизвикателствата “, обясни той. Разгръщането на вятърната енергия в Европа е изправено пред препятствия, свързани главно с бавни разрешителни процедури и съпротивата към тях от местното население. Европейската комисия заяви, че ще се обърне към тях в нова „стратегия за офшорните вятърни централи“, която трябва да бъде представена преди края на годината.

Стратегията на ЕС за вятърни централи

През януари еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън заяви, че новата стратегия ще се справи с предизвикателствата, свързани с широкомащабното развитие на офшорната и океанската енергия от морето, „като въздействие върху енергийните мрежи и пазарите, управление на морското пространство и измеренията на индустриалната политика“.

Диксън призова новата стратегия да „очертае ясно как да мобилизират необходимите инвестиции“, за да достигне 450 GW мощност на офшорните централи до 2050 г. „Най-важното е, че той трябва да осигури основен план (а) за разработване на офшорни и мрежови връзки, както и такива за наземните ВЕЦ. Отделно и „да се направи правилно морското пространствено планиране“, каза Диксън.

Постигането на това също ще изисква „все по-тясно сътрудничество“ между правителствата в Северно море и Балтийско море, смятат от WindEurope, призовавайки сътрудничеството да бъде разширено с Обединеното кралство дори и след Brexit. Великобритания представлява „половината от европейските инвестиции в офшорни ветрове през последното десетилетие и ще остане най-големият играч на този пазар в Европа“, посочи още Диксън.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща