Берлин: Енергийната политика на Европа не може да се диктува от страни извън общността

Автор: Юрген Тритин,  „Дойче Веле“

Не е учудващо, че САЩ са против „Северен поток-2“. Още през 80-те години американците са били против газопровода, построен през територията на Украйна /става дума за газопровода Уренгой-Помара-Ужгород – бел.ред./. Тогавашното германско правителство успя да осъществи проекта, макар че беше подложено на силен натиск от страна на Белия дом, начело на който по това време стоеше Роналд Рейгън /1981–1989 г./. САЩ никога не са харесвали, ако Европа стане по-независима от геостратегическата политика на Вашингтон в енергийната сфера.

Интензивността, с която настоящият американски посланик в Берлин Ричард Гренел се обявява срещу „Северен поток-2“ се обяснява отчасти със стила на администрацията на президента Доналд Тръмп. Писмата с открити заплахи по адрес на участващите в проекта компании се сменят с коментари в европейските онлайн издания или вестници. Отчасти зад това стоят променените глобални интереси на американската политика в енергийната област.

Нека да видим истината в очите: в действителност САЩ се противопоставят на по-голямата самостоятелност на Европейския съюз в енергийната политика. „Северен поток-2“ не е държавен германски проект: той се финансира от германски, австрийски, холандски и френски концерни.

Тръбопроводът създава взаимозависимост

Твърдението, че Европа ще стане по-зависима или дори по-достъпна за шантаж от страна на Русия, просто не е вярно. Тръбопроводите създават взаимна зависимост: едните се нуждаят от газ, другите – пари. Но, ако говорим конкретно, Русия не може така лесно да смени своите клиенти, а Европа своите доставчици – лесно. Съществува голям избор от газопроводи и терминали, притежаващи достатъчно мощност за вноса на природен и втечнен газ. Европейската газова мрежа е толкова добре развита, че нито една държава от Евросъюза повече не зависи само от един доставчик – дори Украйна, която се снабдява със „синьо гориво“ от Запада.

Не е възможно ЕС да бъде шантажиран с помощта на газ, докато Русия зависи от паричните приходи от газовия износ. Те представляват значителен дял от държавния бюджет. В случай на необходимост Русия може и да намали цените, ако е необходимо, за да запази обема на своя експорт.

В действителност нито самият Гренел, нито неговите колеги посланици не вярват в своите аргументи. Същият този газ от Русия, според тях, не прави ЕС зависима от Москва, ако той идва от Украйна. Но опитът показва: доставките на газ от Сибир бяха надеждни дори след разпадането на СССР. Проблемът с транзита беше през този век и само веднъж – когато Русия и Украйна се скараха заради цените на транзита на газа, а взаимните обвинения в шантаж и кражби нанесоха щети преди всичко на южноевропейските страни.

Но в действителност става дума за друго: ако изкуствено бъде ограничен достъпа на един от доставчиците на свободния енергиен пазар на ЕС чрез забраната на „Северен поток-2“, то това ще доведе до намаляването на предлагането. По-малко предлагане, по-високи цени. Това е добре за САЩ. Добитият там чрез фракинг газ струва средно с 20% по-скъпо, отколкото тръбопроводния газ. По тази причина той едва ли би могъл да бъда конкурентоспособен на европейски пазар.

САЩ искат да станат водещ износител на втечнен газ

Ето какво се промени в сравнение с времената на Рейгън и е истинската причина за грубите действия на американските дипломати: за разлика от миналото, днес САЩ не само искат да попречат на по-голямата независимост на ЕС от Вашингтон. Най-важното е, че те самите искат да продават газ на европейците!

През последните години благодарение на бума на фракинга, САЩ се превърнаха във водещ световен производител на петрол и газ. И американците полагат много усилия, за да се превърнат във водещ износител на втечнен газ /ВПГ/. Експортните мощности на щатите ще надхвърлят 70 милиона тона ВПГ след завършване на строителството на съответната инфраструктура. Този обем би бил достатъчен да се покрие цялата консумация на газ в Германия. Председателят на американските износители Чарли Ридъл публично заяви, че през следващите 6 години САЩ възнамеряват да се превърнат в основен доставчик на газ за Европа.

Но американският втечнен природен газ има два проблема: икономически и екологичен. Газът, добит с помощта на големи количества енергия, охладен до -161, втечнен, натоварен на кораби, а след това преплавал една трета от земното кълбо, едва ли е по-добър от гледна точка на защитата на климата, отколкото европейските въглища. Този газ също така е и скъп.

ЕС трябва да намали зависимостта си от газа

Можем да се отнасяме към „Северен поток-2“ както искаме, но ЕС би постъпил правилно, ако не позволява на САЩ да диктуват на европейците, как да правят енергийната си политика. Би било още по-добре, ако Брюксел градеше тази политика въз основа на истинската независимост. Официалният курс на ЕС е насочен към увеличаване на вноса на газ. Би било по-умно да се намали консумацията на полезни изкопаеми: за сметка на съкращаването на потреблението на енергия, икономии и увеличаването на дела на възобновяемите източници. Това не само ще помогне за постигане на собствените цели в сферата на защитата на климата. Това ще укрепи стратегическата независимост на ЕС.

Ако в Германия ежегодно се провеждаше топлоизолация на 3% от жилищните сгради и беше поставен акцент върху развитието на ВЕИ, тогава можехме да икономисаме до 2030 г. толкова газ, колкото днес внасяме от Русия.

Това е лоша новина Ричард Гренел: такъв сценарий, с оглед на конкуренцията и спадащите цени на газа, ще удари, естествено, по „Газпром“, но най-силно – по износа от САЩ. Така че администрацията на Тръмп има явни причини да се обявява срещу защитата на климата. /БГНЕС

——————————————————————————-

Юрген Тритин, депутат в Бундестага от партията „Съюз-90“/зелените“, член на комисията по външнополитически въпроси. От 1998 г. 2005 г. Тритин беше министър на екологията на ФРГ. Анализът е публикуван от „Дойче Веле“ и БГНЕС.