Експерт: Ако тръгнем да спасяваме ТЕЦ „Марица Изток 2" ни грозят евросанкции

В петък парламентът задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ и след 2030 година. Това предизвика реакцията на екоорганизациите, според които Народното събрание връща енергийната ни политика с поне 70 години назад с искането правителството да направи на държавната ТЕЦ „Марица Изток - 2" поредната финансова инжекция.

Цялото решение е много странно, заяви пред БНР Юлиан Попов, политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. Парламентът няма как да задължи министерството да се противопостави на европейски решения, което без съмнение ще доведе до санкции, коментира експертът и бивш служебен еко министър. В текста на парламентарното решение е посочено, че увеличаването на капитала на ТЕЦ „Марица изток – 2“ трябва да се направи с цел гарантиране на енергийната сигурност и този ТЕЦ да се запази, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.

„От самото решение още не следват санкции, но ако България започне да налива средства в една компания, независимо коя е тя, за да поддържа нейното съществуване, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще доведе до санкции. Другият въпрос е може ли парламентът, респективно правителството, да се намесват по такъв начин в съществуващ пазар. Не може. Не може парламентът да задължи една компания да произвежда определено количество продукт“, посочи Юлиан Попов.

Едното обяснение за въпросното решение според Попов върви по линията, че България трябва да стане член на Европейската платформа за въглищни региони в преход, защото сега е единствената извън тази платформа.

Другото обяснение според него се крие в чувствителността на темата и в това, че всеки министър, който заяви публично рационално решение, ще бъде много остро атакуван от работници и политически опоненти, затова „в крайна сметка се прехвърля топката в парламента, за да не се получи такъв сблъсък“.

Прави ли се нещо по прехода от въглищните централи към друг тип енергия? Този разговор е закъснял поне с 15 години, смята Юлиан Попов, според когото не сме подготвени. „Едва сега, когато ножът опра не до кокала, а влезе и по-надълбоко, си казваме - трябва сега да започнем да мислим. Много сме се забавили с този процес.“

Плавността е възможна, справедливостта също, подчерта Попов.

„Никой не е казал  - вие трябва да затворите въглищата. Въглищата се поставят в нова пазарна среда, натоварена с плащания за квоти. Тези квоти превръщат въглищата в скъпи и ние трябва по някакъв начин да реагираме пазарно на това. Пазарните решения са много и технологиите са много. Не става въпрос само за соларни и вятърни, макар че това са основните евтини технологии в момента. Но също управление на потреблението, което е много важен компонент и може да намали необходимостта на България от, да речем, един ядрен реактор. Също така енергийната ефективност, съхранението на енергия. И в никакъв случай не трябва да изключваме факта, че България не е национален пазар, тя е част от интернационален отворен пазар“, коментира Юлиан Попов.