Депутатите задължиха правителството да предприеме мерки за спасяването на ТЕЦ „Марица Изток 2“

Парламентът задължи правителството да предприеме мерки в защита на производствения капацитет на въглищните централи у нас. Това се случи след разискванията, започнати от парламентарната група на БСП за бъдещето на въглищните централи. Първоначалното предложение на левицата претърпя редакция по предложение на Валентин Николов от ГЕРБ. Редакцията бе направена с цел да се даде възможност на правителството чрез БЕХ да вдигне капитала на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Държавната въглищна централа е в тежко финансово състояние заради скъпите парникови квоти, които се налага да купува.

Единодушно със 156 гласа „за“ народните представители задължиха Министерски съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 29 февруари 2020 г. да предприеме всички необходими мерки за нормалното функицониране на ТЕЦ „Марица изток“ 2, включително чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на БЕХ. По този начин ще се гарантира на енергийната сигурност на страната, независимо от становището на ЕК по този въпрос.

Народното събрание задължи още Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функицонирането и или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на БЕХ.

Депутатите единодушно възложиха на правителството да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поеманене на ангажименти за закриване на въглищни централи.

До 40% недостиг на електроенергия

Пред България има два избора- да спазва Зелената сделка или да се съобрази с потребностите си от електроенергия на достъпни цени. „Вторият е за предпочитане“, заяви по време на дебатите и депутатът от ГЕРБ Емил Христов. Той прогнозира, че при вариант затваряне на централите ще се стигне до 35-40% недостиг на ток. Не е сигурно обаче дали съседите ще имат излишък, за да ни продадат, и на каква цена.

Функционирането на въглищните централи е част от енергийната сигурност на страната. Това заяви и народният представител от ГЕРБ Радостин Танев по време на разискванията. Според него днешното разискване е важно, защото е необходимо да се положат максимални усилия за нормалното функицониране на топлоелектрическите централи, в условията на европейските изисквания.

„Когато говорим за комплекса „Марица изток“ трябва да знаем няколко основни неща, които минаха през времето. Важно е да се знае, че през декември 2018 г. ЕС прие регламент 2018-19-99 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата. Съгласно него всяка една от държавите членки трябва да предтави интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. , в който тя посочва своя национален принос за постигане на европейските цели, свъразни с намаление на последствията от глобалното намаление на климата“ ,посочи още Танев.

„Както знаете ние вече имахме възможност да се запознаем с интегрирания план климат-енергетика, който беше представен от Министерство на енергетиката на съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по околна среда. Съвсем очаквано това, което видяхме в представения ни план бяха перспективите и предизвикателствата пред развитието на вътрешния енергиен пазар, енергийната ефективност и иновациите. Едни от основните стълбове на така наречения Европейски енерегиен съюз“, заяви още Танев.

БСП: Нужна е визия за развитието на въглищния регион около Стара Загора

Многократно съм изразявал моето притеснение от липсата на дългосрочна стратегия. Особено в такава сфера като енергетиката, считам, че е добре да имаме визия със стратегия за това как ще развива този отрасъл. Това заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Драгомир Стойнев от трибуната на НС.

„ЕС не е най-големият замърсител. Европа трябва да дава пример, но ако искаме глобално споразумение, то тогава най-големите замърсители като САЩ и Китай трябва да присъстват. Спокойно може да спазваме всички европейски регламенти, но държава като Турция може да бълва колкото иска емисии, като в същото време страда българският бизнес, работещите и икономиката“, коментира Стойнев.

Той уточни, че до 2050 година трябва да сме неутрални по отношение на въглеродните емисии, а до 2030 година трябва да ги намалим до 60 %. „Идва въпросът – какво правим в момента? Всички са се фокусирали върху централите. По начало никъде в Зеления пакт не се говори за затваряне на въглищните централи, затова работата на правителството е да успокоява хората“, каза още народният представител от левицата. По думите му през следващите години трябва да се гарантира, че комплексът ще работи, че за миньорите ще има работа, относно ТЕЦ-овете – да отговарят на европейските изисквания.

„Трябва да излезете и да започнете да говорите с документи и с някаква визия“, смята Стойнев. От левицата предпочитат да има зелени работни места, нов тип инвеститори, така че хората да спокойни, че няма да има „социална бомба“.  „С общи усилия могат да се случат резултатите, но Вие, госпожо министър, трябва да търсите решенията и подкрепа от българския парламент“, категоричен е Стойнев.

„Само през последните 15 години в комплекс „Марица изток” са инвестирани над 1 милиард евро за подмяна на турбините и генераторите с нови и още 1 милиард евро за ремонт на инфраструктурата. Към момента в находището остават над 2 милиарда тона запаси от въглища. В работата на комплекса пряко са ангажирани над 10 хиляди човека, а косвено още около 20 хиляди души. Изчислено, заедно със семействата, това прави около 100 хиляди човека, които са зависими от функционирането му”. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България” Таско Ерменков от парламентарната трибуна.

Аталай: Въглищните ТЕЦ ще работят най-много до 2030 година

Трябва да се направи всичко възможно да се включим в механизма за справедлив преход и в платформата за въглищни региони. Това каза народният представител ДПС Рамадан Аталай по време на разискванията по бъдещето на въглищните ТЕЦ в Народното събрание. "Уважаеми колеги, разглеждаме един много сериозен въпрос, но за много кратко време и бих ви предложил в близко бъдеще да направим едно сериозно разискване за цялостната енергетика на България. Моето уважение към миньорите, но може би щеше по-резонно всеки един народен представител на Старозагорски район да излезе  с открито лице на миньорите и на работещите в ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и да им каже, че вече има зелен пакт на ЕС, който е факт и ние като членове на ЕС трябва да се съобразим с всичко това, с което досега не сме се правили", обясни Аталай.

Той беше категоричен, че въглищните ТЕЦ могат да работят най-много до 2030 година. По думите му цената на въглищните централи е далеч по-висока от тази на газовите. Зеленият пакт ни задължава като членове на ЕС и ни предлага план за инвестиции, в който се казва, че  Европейският съюз ще инвестира 1 трилион евро за прехода към нисковъглеродна икономика, припомни Рамадан Аталай.

От трибуната Аталай издекламира тематично стихче:

„Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз.

Ах, само да порасна пък вижте ме тогаз“.

От изказването му се видя, че времената са се променили и този рефрен не е актуален. “Моят син не стана миньор”, припомни депутатът.