Държавата поема на ръчно управление публичните предприятия. Препоръки на ОИСР
Нов координационен орган – Агенция за публичните предприятия, ще управлява българските държавни предприятия и ще определя техните политики. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на представянето на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за управлението на публичния сектор в България, предаде БНР.
Представители на ОИСР представиха пред експерти в Министерски съвет препоръки в доклада за направения преглед на България по проекта "Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики".
Проектът "Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики"
България ще разчита на положително отношение от страна на Европейския съюз и Европейската централна банка към членството ни в механизма ERM II, известен като "чакалня на еврозоната", в края на април. Това заяви заместник-министърът на финансите Маринела Петрова пред представители на работната група на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са на посещение у нас.
Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов посочи, че това е знаков ден за държавното и корпоративното управление. "В кратки срокове изменихме законите за да отговарят на нашите цели и това е доказателство, че България може да бъде давана за пример. Нашите цели са влизане в ЕРМ2 и в ОИСР", отбеляза той. "Очакваме 3,1 на сто увеличение на БВП, ние сме лидер по кредитен рейтинг в региона. Освен това България е на трето място по финансова стабилност в ЕС, защото държавния дълг е нисък спрямо създавания брутен вътрешен продукт", допълни Лъчезар Борисов.
Според него Агенцията за публични предприятия ще бъде органът, който управлява държавните предприятия и ще определя техните политики, в атмосферата на прозрачност. Богданов също така посочи, че днес Министерският съвет взе решение да се създаде холдинг за управление на ВиК сектора и нашите партньори от ОИСР определиха решението като добра стъпка.
България трябва да бъде призната като страна, която не е член на ОИСР, но прилага насоките и правилата, които организацията изпълнява. Това отбеляза Ханс Кристиансен от Секретариата към Работна група за държавно участие и приватизационни практики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ако има нещо като модел за управление на държавните предприятия, то той се основава на прозрачност. "Няма задължение да се следва моделът на частните дружества защото те извършват и нетърговски дейности", каза Кристиансен.
Той също така посочи, че правителството отговоря за работата на държавните предприятия, за тяхното представяне и печалба, но ОИСР насърчава създаване на отделно централно звено за контрол. На публичните предприятия се поставят финансови и нефинансови цели и управлението на компаниите отговоря за изпълнението на тези цели.
От своя страна Арийет Идризи, експерт от същата работна група, каза, че България трябва да гарантира че новият координационен орган е независим - неговото ръководство трябва да се назначава с конкурс и да има публично отчитане на неговата работа.
"Приоритетните ни задачи са да се направи анализ на предприятията създадени със специални нужди, дали те осъществяват търговски цели или имат нефинансови задачи и трябва да се реши дали те да останат търговски дружества или да се превърнат в администрация". Това посочи Петя Александрова, изпълнителен директор на Агенцията за публични предприятия.
Какво препоръчва ОИСР:
Приоритети в краткосрочен план
По-специално усилия следва да се съсредоточат върху:
- Предоставяне на необходимите правомощия на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Българските власти следва да осигурят реални правомощия на новото координиращо звено да действа като автономен и независим орган, като гарантират, че
(1) неговото изпълнително ръководство се избира след добре структурирана конкурсна процедура за номиниране на членовете и че
(2) то разполага с необходимите ресурси (по отношение на финансиране, персонал и институционални правомощия), за да изпълнява ефективно функциите си за разработване на политики (в координация с други държавни органи), мониторинг на изпълнението и публично докладване.
Въпреки че българските власти са посочили, че агенцията разполага с достатъчно ресурси, за да поеме и изпълнява ефективно своите функции, съществуват опасения, че агенцията може да не е автономна, предвид на това, че ще функционира като „второстепенен разпоредител с бюджет“ и нейното финансиране ще се отпуска като част от бюджета на Министерството на икономиката. Най-добрите практики биха изисквали бюджетът на звеното да се одобрява пряко от парламента, за да се избегнат конфликти на интереси, особено като се има предвид, че министерството има преки права на участие в няколко публични предприятия, върху които агенцията ще упражнява надзор.
Освен това, съществуват съмнения дали наличният персонал на (почти нефункционираща) агенция за приватизация ще осигури на новата агенция достатъчно квалифицирани специалисти, позволявайки ѝ ефективно да изпълнява функциите си.
- Разработване на политика за участието на държавата в публичните предприятия и годишни обобщени доклади. Осигуряването на достатъчно ресурси и правомощия на координиращото звено ще бъде първа стъпка към гарантиране на успешното предоставяне на важни документи, посочени в Закона за публичните предприятия, като например политиката за участието на държавата в публичните предприятия и обобщените доклади, като и двете ще действат като важни инструменти за изясняване на ролята на държавата по отношение на публичните предприятия и за определяне на ясни цели за резултатите на сектора на публичните предприятия като цяло. Това от своя страна следва да подпомогне пълноценен режим на мониторинг и оценка на резултатите на публичните предприятия и в крайна сметка да доведе до подобряване на техните резултати.
- Оповестяване и прозрачност. Предстоящият правилник за прилагане следва да гарантира своевременно предоставяне на цялата съществена финансова и нефинансова информация на предприятията към ресорните министерства, Министерството на финансите и новото координиращо звено. Подаването на информацията следва да се извършва съгласно нормативно установените срокове. Правилникът за прилагане също така би могъл да предвижда санкции в случай на неспазване на изискванията.
- Създаване на подходящи правила и процедури за конкурсния подбор и назначаването на органите на управление в публичните предприятия. Българските власти (включително общините) следва да гарантират, че номинирането, подбора и назначаването на органите на управление в публичните предприятия стриктно следват процедурата, установена в предстоящия правилник за прилагане на закона. Във всички случаи правилникът за прилагане следва да предвижда открита и прозрачна процедура, която да позволява основан на заслуги процес на номиниране и подбор на органите на управление на публичните предприятия. Координиращото звено следва да има подходящи правомощия да упражнява мониторинг върху процеса, както е предвидено в Закона за публичните предприятия.
Препоръки в дългосрочен план
Както е посочено по-горе, новият Закон за публичните предприятия представлява само един елемент, макар и важен, на правната и регулаторната среда за българските публични предприятия. Въпреки че той предвижда подходящи и осъществими мерки за настоящата правна и институционална рамка на България, занапред могат да се предвидят няколко допълнителни промени в практиките на упражняване на правата на държавата в публичните предприятия и корпоративното управление, в т.ч.:
- Укрепване на държавното участие. Съгласно новата правна рамка, България ще запази настоящия децентрализиран модел на упражняване на правата на държавата, според който 17 министерства упражняват надзор върху портфейл от 221 публични предприятия. Въпреки че създаването на звено за координация на държавното участие следва да внесе известна яснота относно упражняването на правата на държавата в публичните предприятия от страна на държавната администрация, поспециално чрез нейните важни функции по мониторинг и координация на политиките, на новия субект ще бъдат предоставени само ограничени права върху публичните предприятия (при делегиране от страна на Министерския съвет).
Макар и усилията за оказване на подкрепа от страна на Комисията за защита на конкуренцията и очевидните предимства на независимите секторни регулатори в много ключови сектори (напр. енергетика, водоснабдяване и комуникации) да могат да смекчат опасенията във връзка с недостатъчното разделяне на функцията на упражняване на правата на държавата в предприятията и регулаторната й функция, които обикновено са свързани с такива режими на децентрализирано участие, продължава да съществува риск ресорните министерства да вземат политически мотивирани решения, за сметка на стопанските резултати на публичните предприятия.
С цел по-нататъшно привеждане на българските практики в съответствие с Насоките за държавните предприятия, българските власти следва да разгледат възможността за централизиране на държавното участие в рамките на координиращото звено в бъдеще. На практика, на координиращото звено могат да бъдат предоставени преки права на участие за определен портфейл от публични предприятия, с опция за бъдещо разширяване на портфейла, така че той да включва всички публични предприятия. Това следва да допринесе за упражняването на правата на държавата в публичните предприятия на всички нива на управление, както и за разделянето на правата на участие и регулаторните функции по попоследователен начин.
- Засилване на изискванията за оповестяване. Въпреки че в новия закон се призовава финансовите отчети на всички публични предприятия да подлежат на независим одит, счетоводните стандарти все още се различават на ниво отделни публични предприятия, в зависимост от техния вид (големи, средни, малки) и/или други характеристики. С цел допълнително засилване на изискванията за отчетност и оповестяване, ОИСР би препоръчала поне всички публични предприятия, категоризирани като големи, да водят счетоводство в съответствие с МСФО и да спазват същите стандарти за оповестяване като дружествата, регистрирани на борсата.
- Укрепване на съветите на директорите. Въпреки че съветите на директорите на публичните предприятия по принцип следва да са по-добре структурирани (от гледна точка на размера, независимостта и отговорностите) да изпълняват основната си роля за определяне на стратегията и за корпоративен контрол по новата правна и институционална рамка, ОИСР би препоръчала
(1) евентуално да се премахне сегашното ограничение за максималния брой на независимите членове на съветите на директорите на публичните предприятия (който е определен на една втора) с цел хармонизиране с изискванията, приложими в частния сектор, и гарантиране, че съветите на директорите на публичните предприятия могат да упражняват функциите си независимо, при липса на политическа намеса и в интерес на предприятието и неговите акционери; и
(2) да се подобрят правилата и процедурите за определяне и назначаване на главния изпълнителен директор. В съответствие с най-добрите практики на ОИСР, съветите на директорите следва да имат правомощията да назначават и отстраняват главния изпълнителен директор (или поне с тях да бъдат провеждани консултации в случаите на изцяло публични предприятия). При всички случаи, правилата и процедурите следва да бъдат прозрачни и да следват линията на отчетност между главния изпълнителен директор, съвета и органа, упражняващ правата на държавата.
- Поддържане на равнопоставени условия на конкуренция с частните дружества. Въпреки че в новия закон са залегнали някои важни основни принципи, свързани с конкурентното позициониране на публичните предприятия на пазара (поспециално чрез изрична забрана на нелоялната конкуренция и злоупотребите с монополно положение), няколко елемента все още биха могли да нарушат равнопоставените условия на конкуренция между публичните предприятия и (действителните или потенциалните) конкуренти от частния сектор, включително, наред с другото: използването на холдингови структури за улесняване на вътрешногруповото финансиране между дъщерните дружества, както и приложимостта на правилата за обществените поръчки за публичните предприятия като възложители, наред с други аспекти. Следва да бъдат въведени подходящи мерки за отстраняване на тези опасения и допълнително привеждане на българските практики на упражняване на държавното участие в съответствие с Насоките за държавните предприятия.
Целия преглед и оценка на рамката за корпоративно управление на държавните предприятия съгласно Насоките на ОИСР може да видите на следния адрес:
file:///C:/Users/kuser/AppData/Local/Temp/Conclusions%20and%20recommendations_SOE%20Review%20of%20Bulgaria_v2%20BG.pdf