Отлагането на „Северен поток 2“ не променя нищо за „Газпром“

Отлагането на пуска на „Северен поток 2“ не променя почти нищо за „Газпром“, който благодарение на договора с Украйна има достатъчно тръбопроводни мощности. Както пише обаче „Комерсант“, по-реален проблем за монополиста ще е спада на експорта, поради конкуренцията с втечнения газ.

„Северен поток 2“ ще бъде пуснат не по-рано от края на 2020 година, а е възможно и през първото тримесечие на 2021 г., заяви на 11 януари президентът на Русия Владимир Путин. Сега тръбите са положени на 93,5 %  по трасето, не е построен участък с дължина от 160 км. Първоначално „Газпром“ смяташе да завърши проекта към края на 2019 година.

Липсата на доставки по „Северен поток 2“ през 2020 г. няма чак толкова да променят ситуацията, предвид възможностите на „Газпром“ за доставки на газ, чрез заобикаляне на Украйна. Неуспявайки да пусне „Северен поток 2“ през тази година, „Газпром“ на практика губи едва около 15 млрд. куб м мощности за транспортиране.

Тази ситуация обаче може да доведе до това, компанията да увеличи преноса на газ през Украйна над съгласуваните в договора за тази година количества от 65 млрд. куб м.

Пиковото ниво на теглене на газ по всички договори на „Газпром“ за ЕС, Турция и Балканите е около 650 млн. куб м на ден и, за да осигури това, „Газпром“ може да има нужда от мощности от още около 32 млн.. куб м на ден през Украйна (около 11,5 млрд. куб м на ден годишно). Представители на Украйна и „Нафтогаз“ вече заявиха, че разчита на допълнителни количества за транзит извън договора.

На практика, обаче, едва ли европейските клиенти на „Газпром“ ще се нуждаят от пиково ниво за дълго време, заради климатичните условия и във връзка с излишъка на втечнен газ на световния пазар.

Напълно е възможно търсенето на руския тръбопроводен газ от ЕС през тази година да стагнира. Ако обаче нарасне, то за „Газпром“ има две възможности за избягване на резервиране на допълнителни мощности от украинската система: компанията може да нагнети повече газ от европейските хранилища или да не изпълни заявките на потребителите пълно, заплащайки глоби.

По-реален за „Газпром“ е друг проблем: възможно е компанията да бъде принудена да отстъпи на LNG част от пазара в Европа или а се съгласи на по-нататъшен спад и на така ниските цени на газа. Сега спотовите цени на ключовият европейски хъб TTF спаднаха до 140 долара за 1000 куб м. Между впрочем ,казва Майкъл Фулъуд от OIES, американските LNG-заводи ще прекратят експорта за Европа само при цени по-ниски от 90 долара за 1000 куб м и достигането до това ниво на цените през лятото вече се смята за възможно.