Фукушима се трансформира в хъб за зелена енергия
Планира се строителството на 600 мвт мощности на слънце и вятър
Японската префектура Фукушима е на път да се трансформира във ВЕИ хъб като това се случва близо 9 години след като мястото стана сцена на една от най-тежките техногенни ядрени аварии. Префектурата завинаги ще бъде асоциирана с разтопяване на три реактора с ядрено гориво в АЕЦ „Фукушима-1“ след силно земетресение и цунами, което удари централата на 11 март 2011 г. Амбициозният проект на правителството обещава до 2040 г. да захранва изцяло региона само с възобновяема енергия. В момента ВЕИ централите осигуряват 40% от електроенергията, информира в. Гардиън.
Инцидентът през 2011 г. доведе до изпускане на големи количества радиация в атмосферата и доведе до евакуирането на повече от 150 000 жители на префектурата. Сегашният проект за зелена енергия на правителството е на стойност 300 млрд. йени (2,75 млрд. долара), а финансирането ще бъде от Банката за развитие на Япония и Mizuho Bank. Той включва изграждането на 11 фотоволтаични централи и на 10 вятърни парка върху изоставена земеделска земя в планинския район. Плановете са проектите да бъдат завършени до март 2024 г., твърди Nikkei Asian Review.
За целта 80-километрова електропреносна мрежа ще свърже електропроизводството във Фукушима с мегаполиса Токио. Когато бъде завършен проекта се очаква да се произвеждат до 600 мвт електроенергия, което приблизително около две трети от производството на средностатистическа АЕЦ.
Въпреки бедствието във Фукушима, което бе и най-тежкото след аварията в Чернобил, Японското правителство продължава политиката си по рестартиране на неработещите реактори. Управляващите желаят ядрената енергетика, която произвеждаше почти една трета от електроенергията на островната държава преди инцидента във Фукушима, да се възстанови до нива между 20 и 22% в общия енергиен микс през 2030 г. Това привлича критика от кампаниите, които твърдят, че ядрените централи представляват опасност предвид уязвимостта на страната към земетресения и цунами.
Всичките 54 действащи реактора в Япония бяха спрени след разтопяването на реактори в АЕЦ „Фукушима-1“. В момента е възстановена работата на девет реактора, които преминаха успешно засилените проверки за сигурност, които бяха въведени след бедствието. Сега ВЕИ мощностите на страната произвеждат 17,4% от енергията в микса на Япония, сочат данните от 2018 г., цитирани от Института за устойчиви политики. Това ниво е доста по-ниско в сравнение с данните от Европа за използването на ВЕИ.
Целта на японското правителство е да увеличи този дял между 22 и 24% до 2030 г. – цел, която премиерът на страната Шинзо Абе определи като амбициозна. Според природозащитниците обаче тази цел дори не е достатъчна.
Според Абе ядрената енергетика ще помогне на Япония да постигне целите си за намаляване на въглеродния диоксид и ще намали своята зависимост от вноса на петрол и природен газ. Наскоро назначеният министър на околната среда в правителството му - Шинджиро Коизуми призова ядрените реактори на страната да бъдат изцяло спрени, за да се предотврати повторение на катастрофата във Фукушима. „Ще бъдем обречени, ако допуснем поредната ядрена авария. Никога не знаем кога ще имаме земетресение.“, заяви Коизуми, когато се присъедини към кабинета на Абе през септември.
Малко вероятно е правителството да изпълни целта си да рестартира 30 реактора до 2030 г. при силната местна опозиция и законови предизвикателства. Япония е изправена пред нарастваща международна критика заради зависимостта си от вносни въглища и природен газ.
Страната получи наградата „вкаменелост на деня“ (“fossil of the day”) от Мрежата за действие по климата на конференцията на ООН през миналия месец, която бе за изменение на климата и се проведе в Мадрид. Наградата бе дадена след като японският министър на индустрията обяви, че страната планира да продължи да използва енергия, произведена от въглищни ТЕЦ.
Япония е третия най-голям вносител на въглища след Индия и Китай, според данните на американската EIA. Световната общност вече призова банките в Япония да прекратят финансирането си към въглищни централи във Виетнам и други развиващи се страни в Азия.