Гърция, Израел и Кипър ще подпишат споразумение за газопровода EastMed

Междуправителствено споразумение за газопровода EastMed ще бъде подписано днес в Атина между министрите на енергетиката на Гърция Костис Хадидакис, на Израел Ювал Щайнц и Кипър Георгиос Лакотрипис в присъствието на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис, премиера на Израел Бенямин Нетаняху и президента на Кипър Никос Анастиадис. Процедурата за сключване на споразумението ще бъде завършена, когато то бъде подписано от Италия, но тази дата засега не е определена.
Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас коментира преди, че италианската страна няма да подпише веднага споразумението, поради някои проблеми, свързани с околната среда в южната част на Италия,  „много скоро“ обаче страната също ще се присъедини към споразумението. Възможно е на церемонията в Атина да има и представител на Италия, става ясно от съобщенията на чужди агенции.

Проектът EastMed се разработва отдавна, а подписването на споразумението се ускорява по предложение на Нетаняху на фона на изострянето на разногласията с Турция по разграничаването на морските зони, в частност в изключителните икономически зони на Гърция и Кипър.

Източно - Средиземноморският газопровод или EastMed е предназначен за доставка на газ от находищата в Източното Средиземноморие в континентална Европа. Целта на газопровода е да „повиши сигурността на доставките на газ за Европа чрез диверсификация на маршрутите“, „разработката на местни ресурси“, а също така и за развитие на идеята за Южно - Средиземноморски газов хъб“.

EastMed свързва Гърция, Кипър и Израел с южната част на Европа. Газопроводът е с дължина от 1,9 хил. километра, а инвестициите в строителството се оценяват на сумата от 6 млрд. евро. Проектната мощност е за 10 млрд. куб м газ годишно. Освен това, ще се осигурява и 1 млрд. куб м за вътрешното потребление на Кипър.
Газопроводът минава през израелското находище Левиатан и кипърското Афродита.

Подводната част на газопровода е 1300 километра. В частност 200 километра от подводната част на газопровода тръгват от находищата в Източното Средиземноморие до Кипър, 700 километра свързват Кипър и Крит, 400 километра – участъкът от Крит до Пелопонес.

Наземната част от 600 километра минава по полуостров Пелопонес и Западна Гърция. Оттам газа би трябвало да се доставя по газопровода Poseidon до Италия и по интерконектора с България (IGB) до други европейски региони.

Проектът се ползва с подкрепата на Европейския съюз, като за изследвания ЕС задели сумата от 34,5 млн. евро. Според проектантите на газопровода, той ще бъде в  състояние да започне да работи през 2024-2025 години.

През последните години на шелфа на Кипър и Израле бяха открити значителни запаси от газ, но разработката им се усложнява от техническите затруднения, свързани с изграждането на инфраструктура – подводният газопровод например трябва да минава през много големи дълбочини. Политическите конфликти и териториалните спорове също са проблем. В частност не е решен кипърският въпрос, не е определена граница на шелфа и изключителните икономически зони на Гърция и Кипър, съществуват значителни разногласия с Турция.

Форсирането на подписването е по предложение на премиера на Израел Бенямин Нетаняху и то скоро след като Турция подписа споразумението с правителството за националното съгласие на Либия за разграничаване на морските зони. Гърция смята, че това споразумение нарушава суверенните й права в изключителната икономическа зона. Турция заяви, че споразумението съответства на международното право и публикува карти на изключителните икономически зони предвид меморандума с Либия.
Според тези карти, бъдещият газопровод може да се окаже, че минава в района между Кипър и Гърция, които Турция обяви за своя морска зона.

Нетаняху на 20 декември в телефонен разговор с президента на Кипър Анастиадис предложи „незабавно подписване на споразумението за EastMed. Два дни по-късно пресслужбата на гръцкия премиер съобщи за предстоящото подписване на 2 януари.

От Гърция отричат, че споразумението за EastMed е отговор на Турция, а намерение за подобряване на качеството на живот на гражданите и икономиката на страната. Освен това се смята, че EastMed ще има и своя дял за енергийния баланс на ЕС. „Ние разглеждаме инициативата ни не като насочена срещу другите, а като позитивна стъпка и каним всички съгласни с това да вземат участие“, заяви външният министър на Гърция Никос Дендиас.

Въпреки тези заявки обаче както е ясно има много политически въпроси, които остават, а сред тях вече се включва и палестинският, т.е. Палестина също има свои претенции за газовите находища. На този фон трябва да се отчита и намерението на Гърция да се възползва от географското си положение за осъществяване на европейските си енергийни амбиции за дял в европейския газов пазар поне до осем процента.