Проектът на Интегриран национален план „Енергетика и климат“ беше представен в Народното събрание

Запазване на работата на въглищните централи до 2030 г., постигане на 15% междусистемна свързаност в електроенергетиката, пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. – това са част от целите, заложени в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Република България, който днес беше представен пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание.

В изработването на документа са участвали 11 министерства, а направените бележки от Европейската комисия са били отстранени с помощта на „Делойт“ – компания, избрана от страна на комисията за тази дейност.

Планът разглежда перспективите и предизвикателствата пред развитието на вътрешния енергиен пазар, енергийната сигурност, енергийната ефективност, декарбонизацията и иновациите – петте основни стълба на европейския енергиен съюз.

Въглищата запазват доминиращ дял в енергийния микс до 2030 г., след което следва преходен период на плавно преминаване към по-голям дял на природен газ и биомаса.

„Настояваме и сме заложили в плана, че преходът трябва да бъде плавен и справедлив“, каза пред народните представители министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Заложената цел за постигане на поне 15% междусистемна свързаност в енергетиката до 2030 г. ще съдейства за установяване на общ пазар на електроенергия в Общността. От страна на България този показател вече е надхвърлен, сочат данните на Електроенергийния системен оператор.

Пълната либерализация на електроенергийния пазар в страната трябва да бъде факт до 2025 г. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители. В областта на електроенергетиката националният план залага и на модернизация на мрежата, както и постепенно увеличаване на дела на ВЕИ, където е възможно.

В Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата е заложена 27% цел за енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2030 г. Постигнатият в момента дял е 20.4%. Надвишаването на поставената цел ще може да се търгува, стана ясно по време на представянето на документа. Това е допълнителен ресурс, който може да се инвестира в системата.

Развитието на газовите проекти в страната с цел постигане на диверсификация също е заложено в документа. Междусистемната връзка Гърция–България трябва да влезе в експлоатация през 2020 г, а връзката България–Сърбия – през 2022 г. България ще участва и като акционер в терминала за втечнен природен газ край Александруполис. В момента се водят преговори относно акционерния дял на това участие. В периода на действие на националния план е предвидено неколкократното му  актуализиране като първото е през 2023 г.