Президентът: Зеленият пакт на ЕС не бива да навреди на икономиката и енергетиката ни
Централите от комплекса „Марица Изток“ дават независимост, автономност и суверенитет на България, смята Румен Радев
Преходът към зелена енергия не трябва да е за сметка на конкурентоспособността на българската икономика. Това заяви държавният глава Румен Радев, който днес на „Дондуков“ 2 проведе среща с президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров и с представители на ръководството на синдикалната организация. Като държава-член на ЕС България работи за постигането на обявените цели за превръщане на Европа във въглеродно неутрален континент, но трябва да бъдат също така ясни и мерките за запазване и насърчаване на нашата конкурентоспособност. Това са огромни инвестиции, особено за по-бедни държави, подчерта президентът, цитиран от своята пресслужба
„Зелената сделка“ в рамките на Европейския съюз и нейното отражение върху българската енергетика беше сред водещите акценти на срещата. По думите на държавния глава комплексът „Марица изток“ дава независимост, автономност и суверенитет на България, произвежда между 40% и 60% от електроенергията в страна, а суровините, технологията и инсталациите, са български. Резултатите от т.нар. „Зелена сделка“ в перспектива означава повишение на цената на емисиите и изискванията към енергийните централи, използващи въглища. Това изправя страната ни пред сериозен проблем, с оглед тежкото финансово състояние на „ТЕЦ Марица-изток 2“.
И Румен Радев, и представителите на КНСБ подчертаха необходимостта от много по-голяма активност на българското правителство за присъединяването на страната ни към европейските програми за въглищните региони в преход и изработването на ясна стратегия за развитието на една стратегическа за България сфера като енергетиката. Представителите на КНСБ посочиха като пример позицията на други държави-членки на ЕС, вече заявили и отстояващи интересите си, включително и с осигуряване на европейско финансиране за своите въглищни региони или за трансформация на енергийните си мощности.
България е в ключов момент за определяне на перспективите за развитие на своята енергетика и са необходими отговорно отношение, съгласие и единна политика за гарантиране на енергийния баланс и енергийната сигурност в страната, бяха единодушни участниците в дискусията. Според КНСБ в идващите години България е застрашена да се превърне от регионален износител на електроенергия в крупен вносител, ако няма яснота за бъдещето на използващите въглища електроцентрали, на АЕЦ „Белене“ и т.н.
Проблемите, пред които е изправен т.нар. втори стълб в пенсионното осигуряване, също беше сред темите на разговора. Обща бе позицията, че след като осигуряването във втория стълб е задължително за гражданите, са необходими и конкретни мерки за гарантиране на техните права. Представителите на КНСБ изразиха позицията си за въвеждане на пожизненост на пенсиите от втория стълб, представителство в КФН, законодателни промени и други.
От КНСБ призоваха за усъвършенстване на правната рамка в България при сключването на колективни трудови договори за ефективно намаляване на социалните неравенствата, от които страната ни е най-силно засегната в ЕС. Пламен Димитров изрази и позицията на КНСБ за криминализиране на действията срещу правото на сдружаване на работниците.
По време на срещата представителите на КНСБ връчиха на държавния глава и пакет от мерки и предложения, за повишаване на ефективността на борбата със сивата икономика.