ЕК представи обновената си стратегия за растеж с икономика, работеща за хората и планетата
Комисията „Фон дер Лайен“ стартира днес нов цикъл на европейския семестър — първия за мандата си. Комисията представя амбициозна, обновена стратегия за растеж, насочена към насърчаването на устойчива конкурентоспособност с цел изграждане на икономика, която работи за хората и планетата.
В годишната стратегия за устойчив растеж се дава израз на визията, изложена в политическите насоки на председателя Урсула фон дер Лайен. В нея се представя стратегията на политиките във връзка с икономиката и заетостта на ЕС, като устойчивостта и социалното приобщаване биват поставени в центъра на икономическата политика на ЕС в съответствие с приоритетите, залегнали в Европейския зелен пакт, новата стратегия за растеж на Комисията. Тя има за цел да гарантира, че Европа ще продължи да е мястото с най-напредналите системи за социална сигурност в света, ще се превърне в първия континент, неутрален по отношение на климата, и ще бъде динамичен център на иновациите и конкурентоспособното предприемачество. Стратегията ще предостави на Европа средствата, с които да бъде по-амбициозна по отношение на социалната справедливост и просперитета. В по-общ план стратегията за устойчив растеж ще помогне на ЕС и неговите държави членки да постигнат целите за устойчиво развитие на ООН, които Комисията включва за първи път в европейския семестър.
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Извършва се коренна трансформация на нашия икономически модел. Изменението на климата, цифровизацията и демографските промени изискват от нас да адаптираме нашата икономическа политика, така че Европа да остане конкурентоспособна сила на световната сцена по начин, който е справедлив и устойчив.
Същевременно държавите от ЕС трябва да засилят защитата си срещу задаващите се на хоризонта глобални рискове. Приканвам държавите с фискално пространство да дадат допълнителен тласък на инвестициите, а тези с високи нива на дълга да работят за намаляването му.
Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви: Считано от днес, поставямеклиматичния преход в центъра на нашето управление на икономиката. Защото, когато казваме, че Европейският зелен пакт е новата стратегия за растеж на Комисията, това е действително така. Един от основните ми приоритети през първата година на мандата ми ще бъде интегрирането на целите за устойчиво развитие на ООН в европейския семестър. Успехът на тази важна промяна на европейските икономически политики е от жизненоважно значение за нас.
Никола Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права, заяви: В новата стратегия са интегрирани принципите на борба с неравенствата и стремежът за възходящо икономическо и социално сближаване, залегнали в Европейския стълб на социалните права.
Днес рекорден брой хора имат работа, но различията продължават да съществуват. В един бързо променящ се свят и икономика, в която ключов фактор са иновациите, трябва да способстваме за по-лесен достъп до пазара на труда и да инвестираме повече в уменията на тези, които трябва да се приспособят към цифровия и зеления преход, особено що се отнася до най-уязвимите. Социалната справедливост трябва да бъде неразделна част от това ново направление на работата.
Годишната стратегия за устойчив растеж обхваща четири взаимосвързани и взаимно подсилващи се измерения с цел да се отговори на дългосрочните предизвикателства. Тези измерения следва да ръководят структурните реформи, политиките в областта на заетостта, инвестициите и отговорните фискални политики във всички държави членки, така че да се постигне икономика, която работи за хората и планетата. Четирите измерения са:
- устойчивост на околната среда,
- увеличение на производителността,
- справедливост, както и
- макроикономическа стабилност.
Европейският семестър ще постави по-силен акцент върху устойчивостта на околната среда, като предостави на държавите членки конкретни насоки за това къде са най-необходими структурни реформи и инвестиции за устойчив икономически модел. В рамките на европейския семестър насоките относно политиките също ще спомогнат за повишаване на производителността: те ще насърчават инвестициите и структурните реформи за стимулиране на научните изследвания и иновациите, подобряване на достъпа до финансиране и на функционирането на пазарите на стоки и услуги и премахване на пречките в бизнес средата.
Следва да се гарантира справедливост чрез прилагането на социални политики с цел да се осигурят справедливи условия на труд за всички и да се даде възможност на хората да се адаптират към променящите се обстоятелства при настъпването на значителни трансформации. Макроикономическата стабилност следва да се запази, като се спазват фискалните правила и същевременно се използва напълно заложената в тях гъвкавост, преодоляват се дисбалансите и се завърши изграждането на европейския икономически и паричен съюз (ИПС).
Допълнителни доклади
Препоръката относно икономическата политика на еврозоната призовава държавите членки от еврозоната да предприемат мерки за постигане на приобщаващ и устойчив растеж, както и да дадат тласък на конкурентоспособността. В нея също така се призовава за диференцирани фискални политики, както и за по-нататъшната им координация в рамките на Еврогрупата в случай на влошаващи се перспективи. В препоръката се приканва и към по-голям напредък в задълбочаването на ИПС, по-специално чрез завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари, което ще спомогне също за укрепване на международната роля на еврото. Тези действия, взети заедно, ще спомогнат да се отговори на общите предизвикателства пред еврозоната като цяло.
В доклада за механизма за предупреждение — инструмент за проверка за макроикономически дисбаланси — се препоръчва 13 държави членки да бъдат подложени на „задълбочен преглед“ през 2020 г. с цел да се установи и оцени сериозността на възможните макроикономически дисбаланси. Държавите членки трябва да продължат да се справят с макроикономическите дисбаланси, пред които са изправени, с цел да бъдат подготвени за дългосрочни предизвикателства и евентуални бъдещи сътресения. Държавите членки, определени за тези прегледи, са България, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция.
В предложението за съвместен доклад за заетостта се анализират заетостта и социалното положение в Европа и се подчертават както областите, в които е постигнат напредък, така и тези, където е необходимо да се направи повече. Понастоящем 241,5 милиона души имат работа, безработицата в ЕС е рекордно ниска (6,3 %), а условията на пазара на труда се подобряват. Въпреки това, неравенството между половете продължава да бъде сериозно предизвикателство, както и неравенството в заплащането; определени групи, по-специално децата и хората с увреждания, все още са изложени на висок риск от бедност или социално изключване; също така младежката безработица буди сериозно безпокойство в някои държави членки.
Целта на доклада за функционирането на единния пазар е да се направи оценка на резултатите и постиженията на единния пазар. Той е включен за първи път в цикъла на семестъра, за да се подчертае значението на изпълнението на реформите, които улесняват гладкото функциониране на единния пазар. В доклада е показано, че при стоковия пазар е налице висока степен на интеграция, докато пазарът на услугите има изключително висок потенциал за по-нататъшна интеграция.
Постигнат е също значителен напредък по отношение на интеграцията на пазарите на енергия, но трансграничната търговия с енергия и конкуренцията на тези пазари трябва да бъдат засилени. Гарантирането на високи стандарти на защита на околната среда и безопасност на продуктите е основен компонент на функционирането на единния пазар, обхващащ широк набор от икономически дейности. Разгръщането на пълния потенциал на единния пазар зависи от извършването на национално равнище на структурни реформи, които могат да спомогнат за създаването на ефективна конкуренция и за подобряването на стопанската среда. Все по-интензивното включване на въпросите на единния пазар в семестъра ще улесни осъществяването на тези реформи.
Вторият годишен мониторингов доклад за изпълнението на Програмата за подкрепа на структурните реформи от 2018 г. показва, че програмата може да допринесе съществено за усилията на органите на държавите членки да идентифицират и да преодоляват структурните слабости в разработването и изпълнението на реформите. През 2018 г. бяха подбрани 146 искания от 24 държави членки за финансиране по програмата. 93 % от тях са пряко свързани със стратегическите приоритети на ЕС в области като подобряването на оперативния капацитет и ефективността на публичните администрации, модернизирането на управлението на публичните финанси, реформата на данъчните администрации и развитието на цифровата икономика.
Следващи стъпки
Европейският съвет се приканва да одобри представената днес стратегия за устойчив растеж. Приоритетите, установени от Комисията в стратегията ѝ за устойчив растеж, следва да бъдат взети предвид от държавите членки в техните национални политики и стратегии, изложени в програмите им за стабилност или конвергенция и в националните програми за реформи. Въз основа на това Комисията ще предложи специфични за всяка държава препоръки като част от пролетния пакет на европейския семестър. Специфичните за всяка държава препоръки ще бъдат приети от държавите членки в Съвета. Следователно държавите членки носят крайната отговорност за съдържанието и изпълнението на тези препоръки.
В политическите насоки на председателя Фон дер Лайен се подчертава колко е важно Европейският парламент да има „по-силен глас“ в икономическото управление. За тази цел Комисията се надява да започне конструктивен диалог с Парламента относно съдържанието на този пакет и всяка следваща стъпка в цикъла на европейския семестър.