КЕВР обсъжда пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия

Проектът на решение за определяне на пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия ще подложи на обществено обсъждане Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От публикуваният проект за решение става ясно, че най-сетне се предвижда промяна на настоящия модел за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Промяната на модела е отдавна очакван момент от енергийните дружества. Електроенергийният системен оператор още през миналата година обеща промяна, но както става ясно през тази гоина вече са налице нови обстоятелства на енергийния пазар, които дават възможност за прилагането на друг модел, така, както е европейската практика.

Проектът на решение на КЕВР предвижда Пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре в размер на Цена на базов товар на пазара „ден напред“(Цпдн) +100 лв./MWh, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара „ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД;

Пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу в размер на 0,00 (нула) лв./ MWh.

Пределните цени по т. 1 и т. 2 не се прилагат при сключване на сделки за балансираща енергия, която е закупена/продадена от/на съседни енергийни системи по двустранни споразумения или от регионален балансиращ пазар.

Както става ясно от публикуваният проект за решение, експертите са анализирали внимателно плюсовете и минусите на различните варианти на пазара на балансираща енергия с цел намиране на работещ и удовлетворяващ пазарните участници модел.

Припомняме, че през миналата година КЕВР реши пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системната услуга за регулиране нагоре да е в размер на 2,5*Цпдн (цената за базов товар ден напред) на БНЕБ за съответния ден.
Пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу в размер на 0,00 (нула) лв./ MWh;

Пределните цени по т. 1 и т. 2 не се прилагат при сключване на сделки за балансираща енергия, която е закупена/продадена от/на съседни енергийни системи по двустранни споразумения или от регионален балансиращ пазар.

От цитираните в доклада данни на регулатора се вижда, че за периода януари-октомври тази година цената за недостиг е били 204,08 лв. за MWh, а цената за излишък – 12,37 лв. за MWh. След съпоставка с цените от 2018 г. е установено и увеличение на средната цена за недостиг с 14 % през тази година спрямо миналата.

Според направения анализ, мотивиращ предложеното решение

Цените на доставчиците на балансираща енергия следват постигнатите цени на ПДН, като така се постига обвързаност на двата пазара и не се допускат арбитражи.

Обвързването на цените, предлагани от доставчиците на балансираща енергия в България, с цените на спот пазара ще възпрепятства реализирането на пазарни манипулации.

Използването на пределната цена на балансиращата енергия от търговските участници като горна граница при подаваните оферти за покупка на борсовия пазар води до умишлено изкривяване на пазарните отношения, тъй като се явява стимул пазарните участници да предпочетат да са в недостиг, затруднявайки управлението и сигурността на електроенергийната система. В много случаи този предварително делегиран недостиг води до използване от страна на независимия преносен оператор на целия резервиран диапазон за регулиране нагоре, в т.ч. и целия студен резерв, което застрашава сигурността на електроенергийната система от една страна, а от друга води до значително по-високи разходи за останалите пазарни участници.

Видно от горното, с цел недопускане на изкривяване на пазарните отношения и гарантиране на сигурността на електроенергийната система, цената за недостиг следва да е най-високата цена на пазара, с оглед нейния превантивен и възпиращ характер.

В тази връзка, цените за регулиране нагоре, като основен разход на оператора на балансиращия пазар при формиране на цените за недостиг, следва да са обвързани с постигнатите такива на ПДН. Такава е и европейската практика, тъй като при по-високи цени на ПДН, производителите нямат стимул за поддържане на диапазон за регулиране нагоре.

При ниски цени на ПДН, а високи такива на БП, клиентите са ощетени с необосновано високи цени за небаланс.

Предвид горните аргументи, прилагането на настоящия модел за определяне на цената на доставчиците на балансираща енергия ще осигури предпоставки за стабилност на сектора, сигурност на снабдяването, недопускане на арбитражи между БП и ПДН, както и спазване на принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ.

Използваният в предходните решения на КЕВР за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия модел, а именно обвързването на пределната цена за регулиране нагоре с цената на ПДН за базов товар за съответния ден, умножена с коефициент 2,5, е отразявал значителните отклонения между почасовите цени за базов и пиков товар, съответно между пик и офпик, и лисата на техническа възможност за прилагането на почасови цени за доставка на балансираща енергия от страна на независимия преносен оператор.

В тази връзка, моделът е имал за цел да гарантира, че във всеки един момент цената за недостиг е най-високата цена на пазара, с оглед нейния превантивен и възпиращ характер.

Към настоящия момент, обаче са налице настъпили значителни промени в някои от факторите, които са обуславяли използването на посочения модел. В тази връзка, следва да се има предвид, че към настоящия момент ЕСО ЕАД вече разполага с техническа възможностда прилага почасови цени, се казва в доклада на КЕВР.

От друга страна, сериозното увеличение на борсовите цени на ПДН през 2018 г. и 2019 г. заедно със съществуващите почасови колебания в борсовите цени, допълнително е довело до влошаване като абсолютна стойност разликата в цените за недостиг, като в някои от часовете са достигнати прекомерни разходи за пазарните участници, съответно до необосновани приходи на някои доставчици на балансираща енергия.

Същевременно се наблюдава и обратната пазарна аномалия в някои от часовете, особено офпиковите, пределната цена за регулиране нагоре не покрива даже и променливите разходи на някои от основните доставчици, като последните понасят сериозни щети.

Предвид горните аргументи, следва да бъде приложен по-балансиран модел за ценообразуване, който да изключва до колкото е възможно възникването на екстремни стойности и да отчита в еднаква степен интересите на различните участници на балансиращия пазар.

Докладът на КЕВР: http://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2019/res-draft-tseni-bp-27nov2019.pdf