Повторение на газовата криза от 2008-2009 г. заплашва Европа

Повторение на газовата криза от 2009 г. заплашва Европа след решението на шведски съд, според което Русия трябва да плати на Украйна 2,4 млрд. евро в рамките на продължителен газов спор, коментира днес „ИЮ Обзървър“.

Съдът обяви решението си вчера, след като руският газов гигант „Газпром“ оспори друго постановление в полза на Украйна от 2017 г. от арбитраж в търговската камара в Стокхолм.

Двете решения са част от продължаващи правни спорове за милиарди евро.

Много от тях произтичат от оспорвания 10-годишен газов договор, подписан през януари 2009 г. от тогавашната премиерка на Украйна Юлия Тимошенко в Москва, който задължава Киев да плаща договорени обеми от руски газ, независимо колко синьо гориво е ползвал.

Това споразумение изтича на 31 декември тази година и Русия плаши да спре кранчето, ако Украйна не се откаже от правните битки.

„Бе съмнение всички съдебни спорове трябва да бъдат решени преди подписването на нов договор“, заяви миналата седмица шефът на „Газпром“ Алексей Милер, призовавайки за извънсъдебни споразумения.

„Риск от прекратяване на транзита има“, а „абсурдните“ шведски присъди влошават ситуацията“, е казвал руският президент Владимир Путин.

През Украйна транзит преминават 87 млрд. куб. м руски газ за страни от ЕС от общо 200 млрд. общи износ за Европа.

Последният път, когато Русия и Украйна имаха сериозен газов спор, бе зимата на 2008-2009 г. Тогава възникна хаос, който засегна страни като България, Унгария, Полша и Словакия, които са силно зависими от руския газ.

Заради това източноевропейските страни създадоха интерконектори, терминали за втечнен газ и хранилища, за да не допуснат повторение на кризата.

„Европа се готви за криза. Не знаем какво ще стане на 1 януари, но ще бъдем подготвени“, каза Мачей Возняк, зам.-шеф на полския газов дистрибутор PGNiG, миналата седмица.