КЕВР препоръчва изработване на ясен график и срокове за премахване на регулираните цени

Вече е ясно – битовите потребители излизат на свободния електроенергиен пазар до 2022 г. Моделът, който вече се анонсира предвижда регулираната цена за бита (потребителите ниско напрежение, повечето битови клиенти) да започне да отпада с определени проценти за сметка на цената на електроенергията на свободния пазар. Това се разбира под т.нар. поетапна либерализация. Подробности все още няма. Особеното за българския пазар обаче е това, че отварянето на пазара за битовите потребители ще тече почти паралелно с от една страна с процесите на пазарно обединение със съседните страни, от друга - с редица реформи, свързани с производствените мощности. И не на последно място – ще се извършва в процес на трансформация на енергетиката, което изисква и внедряване в законодателството ни на редица евродирективи.  

В частност става въпрос и за бъдещето на дългосрочните договори с двете т.нар. „американски централи“, т.е. за начина на участието им в енергийния ценови микс.  Тук обаче също има една странична, но много важна подробност – преминаването от студен резерв към механизъм за капацитети. В по-далечно бъдеще се касае и за извеждане на производствени мощности и строителството на нови, включително и от битови потребители.

Пазарното обединение също ще има отражение. Част от страните, с които България се готви за това пазарно обединение  ще трябва да приведат законодателството си в съответствие с трети енергиен пакет на ЕС. България, която е член ще трябва да започне постепенно внедряване на изискванията на четвърти енергиен пакет, което накратко означава допълнителни съгласувания, време и средства.  В допълнение с всяка стъпка на напредък по процесите на обединение на електроенергийните пазари и с всяка такава по отношение на свободния пазар ще се изместват постепенно, но няма да намаляват и отговорностите на регулаторните органи. Това стана ясно в рамките на дискусията „15 години либерализация на електроенергийния пазар – пътят напред“, организирана от списание „Ютилитис“.

Ясен  график и срокове за битовата либерализация

От началото на процеса на либерализация на електроенергийния пазар преди петнадесет години до сега регулираният пазар се е свил до едва 38 % . Очакването е през следващите години поетапно всички битови потребители да излязат на свободния пазар, каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.

Пътната карта към пълната либерализация на пазара предвижда: предоговаряне на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия, допълни той, като наблегна на мандата за преговори с Контур Глобал. На следващо място идва защитата на енергийно уязвимите потребители, отчете председателят на КЕВР.

В контекста на процеса по продължаване на либерализацията на пазара, Иванов аргументира и сроковете от гледна точка на новата европейска визия с въвеждането на пакета „Чиста енергия за всички европейци“.  Така до края на следващата 2020 г. в националното законодателство трябва да бъде въведена новата европейска директива за вътрешния пазар на електроенергия (Директива (EС) 2019/944). Другият документ - за насърчаване на енергията от ВЕИ (Директива (ЕС) 2018/2001) е със срок края на юни 2021 г. Преди това и то до края на тази година обаче предстои утвърждаването на националния план „Климат енергетика“.

Това не е всичко – до 10 март следващата година в националното законодателство трябва да бъде въведена и евродирективата за енергийната характеристика на сградите (Директива (ЕС) 2018/44), а до 25 юни тази за енергийна ефективност (Директива (ЕС) 2018/2002).

Всичките тези документи на практика целят постигането на напълно либерализиран пазар с развита ефективна конкуренция. При либерализирания пазар цените на електрическата енергия са формирани въз основа на търсенето и предлагането, потребителите вече са в ролята на активни клиенти, трансграничната търговия се разширява и съответно води и до адаптиране на мрежата към нарастващото производство на електроенергия от възобновяеми източници. Това от своя страна ще изисква и нови промени в закона за енергетиката.

В този аспект председателят на КЕВР посочи необходимостта от изготвяне на график и срокове за премахване на регулираните цени. По-късно в рамките на дискусията стана ясно, че не регулаторът е органът, който трябва и ще изготви такъв график, тъй като не влиза в неговите задължения. Освен това не е ясно и какво ще е съотношението регулиран/свободен пазар. Така че на този етап остава да се гадае с колко процента и в какъв период от време ще започне да отпада част от регулираната цена.

В същото време Иванов обясни, че за да не се получи шокова разлика в цената за бита, за да се избегне катаклизма, регулаторът се опитва да определи такава базова цена за електроенергията, която да е най-близка до максималната пазарна цена. С повишаването на прогнозната ни цена ние фактически намаляваме премиите и задължение за обществото. Целта е доближаване до пазарната цена, обясни Иван Иванов. Той бе категоричен, че прогнозите за скок на цените на електроенергията с 20 % и над 20 % при пълното освобождаване на пазара за бита са абсурдни. Регулаторът съвсем обективно събира данни - от унгарската борса и от нашата, уточни той. В същото време припомни, че при определянето на базовата цена преди две години  никой не е могъл да предвиди високата цена на емисиите (скок от 5 на 25 евро) “и това доведе до връщането на част от потребителите (на регулирания пазар). Търговците са адаптираха, но не и потребителите“, каза той.

Решението е създаване на свързан пазар – от една страна засилва конкуренцията, от друга води до по-добри цени. Затова целта е разликата между различните борси в този свързан пазар да не е повече от 2 евро, заяви още Иванов, допълвайки, че затова и една от целите на пакета чиста енергия е създаване на регионални и впоследствие на единен обединен пазар.

Иванов коментира и бъдещето на пазара, спирайки се на новата европейска визия, която ще изисква и съответните поправки в законодателството. Именно те  очертават и следващата стъпка - правото на потребителите да произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия. Като дати това означава до 1 .12.2026 г. това да касае 8 % от общата инсталирана мощност. Нововъведенията ще осигурят и възможност за коригиране на схемата за подпомагане, осигуряване на регулаторна подкрепа на потребителите за създаване и участие в общности за възобновяема енергия.

Потребителят в центъра на енергийния преход

Напълно либерализираният пазар на електроенергия поставя потребителя в центъра на енергийния преход, каза още Иван Иванов.

Пазарът с новите възможности ще се промени така, че до 2026 г. смяната на доставчик ще може да става в рамките на 24 часа, освен това правата на потребителите ще са много по-ясно регламентирани. Те например ще имат възможност и за достъп до инструмент за сравняване на цени на електроенергията, на ясна информация във фактурите за електроенергия, на право на интелигентен измервателен уред, право на договор с динамична цена на електроенергията.

Всичко това се прави и с цел да се оптимизира потреблението на електроенергия. Частта, която ще засегне и индустрията, която между другото е свързана и с енергийната ефективност, чиято роля ще става все по-определяща  ще изисква изготвяне на график за намаляване на енергийната интензивност на индустрията.  С цел оптимизация на потреблението на електроенергия се предвижда и въвеждане на интелигентни мрежи и интелигентни измерителни уреди.

В частност целите на регулаторните органи също се изместват към по-тясно сътрудничество с регулаторните органи на другите държави-членки, с ЕК и с ACER за  развиването на конкурентен, гъвкав, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар, обясни Иванов. Той се спря и на другите очаквания към регулатора – от улесняване на достъпа до мрежата на нови поколения технологии и нови участници на пазара до защитата на уязвимите клиенти.

Засега не е ясно дали в процеса на новите регулаторни правила и все по-важната роля на упражняването на REMIT няма да се появи необходимостта от нова фигура по тясно насочена към защита на обществения интерес – енергиен омбудсман.

Механизмите за капацитет все още „на разстояние“ от поне 8 месеца

По-късно, в рамките на дискусията в отговор на въпрос на бившия член на ДКЕВР Еленко Божков защо не са прекратени дългосрочните договори след констатиране на предоставена държавна помощ, председателят на регулатора Иван Иванов първо припомни подаването на сигнала от 2014 г.  до ЕК. После обясни много точно, че „ЕК е единственият орган, който може да се произнесе дали една помощ е държавна“. Всичко друго по тази тема, както се изрази Иванов е „популизъм“. „Водят се преговори за предоговаряне на тези дългосрочни договори с цел запазване на мощностите, а и за да не се пречи на либерализацията“, допълни той, като припомни, че предвижданият модел е чрез предоставяне на капацитети и търгове.

Според коментар на експерта и председател на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков „ние сме на разстояние от 7-8 месеца“ до определянето на механизмите за капацитет. Той мотивира този срок с това, че те се одобряват от ЕК, но след като са били представени на заинтересованите страни и  са минали през обществено обсъждане.