2019-а: решаваща за източносредиземноморския газ

Два регионални алианса дадоха политическата си подкрепа за енергийната програма на Кипър и вбесиха Турция, тя отговори с нови провокации и ескалация на напрежението

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1872
article picture alt description

Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-news.net



С поредица от сондажи за газ, нови лицензи за търсене на находища,геоложки проучвания и военни учения енергийната битка в Източното Средиземноморие навлезе в решителен етап от началото на годината. Геополитическите и икономическите интереси за откриването и експлоатацията на потенциални газови ресурси в региона предизвикаха истинско „стълпотворение” в него. В изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море различните участници вече се „настъпват” за проучвания в едни и същи райони и дават заявка за напрегната и конфликтна програма.

 

7 проучвателни и потвърдителни сондажи

 

за газ се подготвят и планират да бъдат проведени в рамките на една година в офшорната зона на Кипър. Броят им е точно толкова, колкото бяха извършени през всичките 8 години, от 2011 г. досега, в които се изпълнява програмата за газови проучвания на страната.

 

Първият и най-важен за годината сондаж вече е в ход – на 9 януари американската компания ExxonMobil започна пробиване във втори участък в кипърския блок 10. На стартова позиция за разширяване на присъствието си в Източното Средиземноморие са френската Total и италианската Eni. Интригата при тях ще е свързана с възобновяването на работата им в блоковете 3 и 6, намиращи се югоизточно и югозападно от острова. Това може да ги изправи пред нов сблъсък с Турция, тъй като тя претендира и за двата блока, а последиците ще засегнат не само компаниите, но и цялата кипърска енергийна програма. В най-скоро време кипърското правителство ще издаде на френско-италианския консорциум лиценз за газови проучвания и за още един блок - блок 7, южно от острова, за част от който Турция също твърди, че попада в нейния континентален шелф.

 

Провокациите, с които Турция от години цели да спре кипърската енергийна програма, набраха завидна скорост само за месец от началото на 2019 г. Анкара вече обяви, че през февруари ще започне проучвателен сондаж за газ край острова, в „нейната” изключителна икономическа зона, която обаче съвпада с части от международно признатата кипърска офшорна зона. За „подгряване” на напрежението, до което подобен ход със сигурност ще доведе, турският изследователски кораб „Барбарос Хайредин паша”, екскортиран от четири турски военни кораби, вече се намира в кипърската изключителна икономическа зона и извършва в нея незаконни сеизмологични проучвания.

С незаконно издадени в края на януари и началото на февруари NAVTEX /навигационни телекси/Анкара обяви и провеждането на военноморски учения на площи, припокриващи части от кипърските офшорни блокове.

 

В същото време два политически проекта – значими регионални алианси, засилиха подкрепата си за енергийните проекти в региона. „Източносредиземноморски форум за газ” /East Mediterranean Gas Forum/ бе учреден на 14 януари в Кайро от 7 страни от Европа и Близкия изток - Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономия, които заявиха стремежа си да развиват общ регионален газов пазар. Само 2 седмици по-късно, на 29 януари, Никозия бе домакин на петата „среща на върха” на държавните лидери на 7-те страни-членки на ЕС от Южна Европа /т. нар. формат MED 7/. В заключителната си декларация президентите и министър-председателите на Франция, Испания, Португалия, Италия, Малта, Гърция и Кипър специално призоваха Турция да зачита суверенните права на Кипър да проучва природните си ресурси и да се въздържа от действия, които противоречат на международното право. Анкара реагира с остри декларации срещу изразените позиции и от двата форума.

 

Само до 10-ина дни

 

настъпва критичният момент

 

в газовата програма в региона. В средата на февруари ще станат ясни първите за годината резултати от проучвателни сондажи в Източното Средиземноморие - от пробиванията на ExxonMobil в двата участъка „Делфини” и „Глафкос” в блок 10 на кипърската изключителна икономическа зона. В момента текат решаващите последни дни от работата в „Глафкос” и с нейния край американският енергиен лидер приключва планираната си и предварително обявена проучвателна програма край бреговете на Кипър.

 

Официалното обявяване на резултатите на ExxonMobil се очаква с нарастващ интерес и напрежение. От една страна, заради геоложката си структура блок 10 се смята за най-вероятен за намирането на находище в кипърската офшорна зона. От разкритията в него - има ли и колко природен газ, зависят перспективите за развитие на кипърската енергийна програма и на Източното Средиземноморие като цяло. До момента Кипър има само едно находище с доказана търговска жизнеспособност - „Афродита” в блок 12, открито през 2011 г. от американската Nobel Energy. Дали ExxonMobil ще прекъсне последвалата в годините серия неуспешни сондажи, е най-важният въпрос, чийто отговор предстои. Американската компания дойде в региона специално заради очакванията, според предварителните сеизмологични проучвания, за голямо откритие и, ако то бъде направено, потенциалът, който се разкрива за износ на втечнен природен газ чрез наземен терминал в Кипър, може да промени сериозно кипърската и регионалната геополитика. 

 

От друга страна, напрежението се засили от факта, че ExxonMobil и правителството на Кипър не направиха никакви изявления за постигнатото по време на първия сондаж в участъка „Делфини”. Той започна на 16 ноември миналата година и след известно забавяне заради неблагоприятните метеорологични условия в края на декември, завърши на 9 януари, след което сондажната платформа веднага се прехвърли на втория участък „Глафкос”.

 

Липсата на информация предизвика вълна от коментари на разочарование и подхрани песимизма, че в района на „Делфини” не са открити газови залежи. Енергийни експерти обаче призоваха за търпение, докато публично не бъдат обявени резултатите от двата сондажа заедно, тъй като рутинна практика на компанията е да прави официални съобщения, когато разполага с всички данни, които е получила при пробиването и анализа. Изчакването може също така да е по технически или търговски причини, за да позволи на ExxonMobil да види какво съдържа блок 10 и да прецени като цяло възможностите си. Още повече, че според предварителните оценки вероятността да бъде установен депозит в участъка „Глафкос” е 40%, в сравнение с около 30% в „Делфини”.

 

Резултатите от сондирането на американската компания се очакват и заради ефекта, който те биха имали върху още един проучван участък край Кипър, който трябва да разкрие газовия си потенциал в близките месеци. Френската Total и италианската Eni планират да се върнат за потвърдителен сондаж в находището „Калипсо” в блок 6, което е в непосредствена близост до разработвания от ExxonMobil блок 10 и се предполага, че двата блока могат да имат подводна газова връзка. Смята се също така, че „Калипсо” се простира и в съседния блок 7, лиценз за който консорциумът Eni-Total ще получи до седмици.

 

Откритото в началото на февруари миналата година „Калипсо” бе обявено за „обещаващо”. Прогнозните стойности за размера на потенциалния депозит в него варират, но се смята, че той надвишава 4.5 трилиона кубически фута газ, което вече е показател за възможна търговска разработка. Необходимият допълнителен анализ за потвърждаване на състоянието на находището не бе извършен, тъй като още на следващия ден след обявяването на откритието турски военни кораби препречиха пътя на сондажната платформа на Eni, която се придвижваше към следващата си цел в блок 3. След два неуспешни опита да пробие блокадата, консорциумът напусна региона.

 

2019-а ще бъде годината, в която двете компании възобновяват операциите си в кипърската изключителна зона. Освен за потвърдителния сондаж в „Калипсо”, те се подготвят за още 5 проучвателни пробивания, които трябва да завършат догодина. Подкрепа за тях им даде новогодишната „честитка” на правителството в Никозия. Годината започна с важно решение с политически, технически и икономически последици, като кабинетът одобри искането на консорциума Eni-Kogas /италианската компания притежава 80% от него и е ръководител на изследователската програма/ да удължи до януари 2020 г. правата му за изследване и развитие на въглеводороди в блокове 2, 3 и 9. Това е третото и последно удължаване на трите договора, подписани през януари 2013 г. Total-Eni имат лицензиза блокове 6, 8 и 11.

 

Окончателният избор за целите на четири от сондажите се очаква да бъде направен в зависимост от данните на геоложките изследвания, които започнаха в края на декември и ще продължат до средата на февруари. Най-интересно обаче ще е пробиването в блок 3. Фактът, че италианският енергиен лидер е поискал подновяване на договора за този блок, означава, че въз основа на всички данни е пресметнал ползите и рисковете и е решен да продължи със сондаж в него, коментираха развоя на събитията енергийни експерти. Второ изоставяне на проучванията в него би имало сериозни последствия както за кипърската енергийна програма, така и за италианската компания.

 

Такъв сондаж безспорно ще е една от точките под най-високо налягане през тази година. Анкара и признатата само от нея Севернокипърска турска република твърдят, че блок 3 е част от изключителната икономическа зона на отцепническия режим в окупираните северни територии на острова. Именно заради него турският военен флот предприе провокационната намеса във водите на Кипър миналия февруари. Тази година пък същият блок е една от възможните територии за сондаж от турската държавна петролна компания /TPAO/, получила лиценз от самообявилата се Севернокипърска турска република.

Всъщност, от началото на годината

 

турските газови координати край Кипър

 

постоянно се увеличават. Сеизмологични проучвания, военни учения и предстоящ сондаж в кипърската офшорна зона са отговорът на Анкара на незаконните, според нея, едностранни действия на Кипър и международните енергийни компании, работещи по негови лицензи, които нарушават правата и интересите на Турция и кипърските турцивърху общите природни ресурси край острова.

 

Едно от най-силните предизвикателства в тази ескалираща политика на Турция на заплахи е навлизането в края на януари за трети път на турския сеизмологичен кораб „Барбарос Хайредин паша” в кипърската изключителна икономическа зона и извършването на неразрешени геоложки изследвания в нея. Турският военен кораб, който съпровожда Барбарос, не нарушава международното право, тъй като се държи в международни води, уточниха експерти.

 

„Барбарос” в момента плава на около 30 мили южно от кипърския крайбрежен град Лимасол. С незаконно издадени навигационни телекси Турция „запази” за неговите сеизмични проучвания в продължение на 4 месеца – от 26 януари до 26 май, площ от около 40 000 квадратни километра на юг от острова, която обхваща големи части от 4 кипърски блока /1, 8, 9 и 12/.

Наблюдението на движението на „Барбарос” показва, че в последната седмица на януари той е плавал между кипърските блокове 8 и 9, а в същото време в съседство в блокове 7 и 8 е плавал изследователският кораб Nautical Geo”, който провежда проучвания, за да потвърди целите на следващите сондажи на Eni-Total. В резервираната за турския кораб зона попадат блокове, където италианската и френската компании подготвят техническите процедури за проучвателните си сондажи през следващите месеци.

 

Турски медии съобщиха, че от неделя /3 февруари/ турският кораб е започнал изследвания в блок 9, който се намира южно от острова. Право да сондират за газ в него по договор с кипърското правителство има консорциумът на италианската Eni и южнокорейската Kogas, за който те получиха и удължаване на лиценза си. В същото време непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република твърди, че този блок е част от „нейната” изключителна икономическа зона и за него тя е издала лиценз за газови проучвания на турската държавна петролна компания /TPAO/.

 

През февруари Турция ще започне собствени проучвателни сондажни дейности за газ край Кипър, обяви следващата провокация турският външен министър Мевлют Чавушоглу. Пробиването ще бъде извършено със закупения от нея втори сондажен кораб, който се очаква да пристигне. „Щяхме да го изпратим в Черно море, но сега го изпращаме в района на Кипър”, подчерта Чавушоглу по време на посещението си на 25 януари в окупираните територии.

 

Турският външен министър не уточни координатите на бъдещия сондаж, но посочи, че той ще е „в западната част на Кипър, в източната част на Кипър, на места, където Севернокипърската турска република ни е поканила от север към южната част на Кипър, и в нашата изключителна икономическа зона край Кипър”.

Така широко очертаната територия на турската газова интервенция предвещава нова ескалация на напрежението. Определената едностранно и произволно от Турция нейна изключителна икономическа зона край острова припокрива части от 5 блока от договорената със съседните страни офшорна зона на Република Кипър. Сред тях са блок 6, където е находището „Калипсо”, макар че самото то не попада в оспорваната част, и блок 7, за който предстои издаването на лиценз за Eni-Total. Зоните, за които пък т. нар. Севернокипърска турска република е издала лиценз за проучвания на турската държавна петролна компания, обхващат значителни участъци от 7 блока от изключителната икономическа зона на Кипър, включително блок 3, за работа в който се подготвят Eni-Total.

 

Освен това Турция с последователни незаконни навигационни телекси през януари и началото на февруари „огради” големи морски територии в кипърската изключителна икономическа зона за „военноморски упражнения на турския и чуждестранен флот“. Според обявените координати ученията ще се провеждат на юг и югозапад от острова, в части от 5 кипърски блока, сред които отново са блокове 6 и 7. На 27 февруари Турция ще направи най-голямото си военноморско учение в и около офшорните блокове на Кипър.

 

Изборът на областите, които са „ангажирани“ за проучванията на „Барбарос”, за бъдещия сондаж и за незаконните военни учения, ясно показва, че основната цел на Турция е да удари интересите на Франция и Италия в кипърската офшорна зона, като възпрепятства работата на компаниите от двете държави Total и Eni, коментираха политически анализатори. Според тях фактът, че част от тези навигационни телекси бяха издадени след декларацията от „срещата на върха” на MED 7 в Никозия и изявлението на френския президент Еманюел Макрон, потвърждава, че Турция е обезпокоена от засилването на енергийното и военно сътрудничество между Кипър и Франция, което бе обявено като част от

политическите процеси

 

в Източното Средиземноморие.

 

В съвместната си декларация след срещата на 29 януари в Никозия лидерите на MED 7 ясно заявиха солидарността и пълната подкрепа на страните-членки на ЕС от Средиземноморието за упражняването на суверенните права на Република Кипър при проучването, експлоатацията и развитието на природните ресурси в рамките н изключителната й икономическа зона в съответствие с европейското и международното право. Те призоваха Анкара да зачита суверенитета на Кипър и да избягва заплахи и действия, които нарушават международното право. 

 

Нещо повече – президентът на Франция Еманюел Макрон, който проведе двустранна среща с кипърския си домакин Никос Анастасиадис в кулоарите на форума, ясно застана зад интересите на френския Total. Макрон заяви, че страната му напълно подкрепя суверенното право на Кипър да търси газ в офшорната си зона въпреки продължаващата опозиция от страна на Турция. Президентът директно посочи, че Франция е много загрижена за това, което се случва във водите около острова, и че той е предал това на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

 

Позициите на европейските лидери раздразниха Анкара. Външното министерство на Турция отговори с остра декларация, в която критикува изразената подкрепа за едностранните дейности на Кипър в Източното Средиземноморие, без в съвместния документ от срещата да се споменават законните права на кипърските турци върху природните ресурси на острова. Турция остава ангажирана с предприемането на необходимите стъпки за защита на законните права и интереси на кипърските турци”, заяви Външното министерство.

Остра реакция на Турция предизвика и нейното оставане извън разширяващата се енергийна архитектура в Източното Средиземноморие при учредяването на нов енергиен алианс в него.

 

За геополитическото сътрудничество в региона вече ще допринася и Източносредиземноморският газов форум /East Mediterranean Gas Forum/, който бе учреден от 7 страни от региона, от Европа и Близкия изток, но без Турция.

 

Новата регионална инициатива е насочена към техническо и търговско сътрудничество между производителите на природен газ, купувачите и транзитните страни от Източното Средиземноморие, стана ясно на първата среща на енергийните министри на Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономия на 14 януари в Кайро, където ще е седалището на организацията. Страните-учредителки се договориха да обединят усилията си за оптималната, безопасна и ефективна съвместна експлоатация на въглеводородните ресурси в региона. Те ще търсят възможности да увеличат производството и износа на газ, да намалят инфраструктурните разходи, да намерят нови начини за транспортирането на горивото до международните пазари на конкурентни цени. Целта им е Източното Средиземноморие да стане по-конкурентоспособно в глобалния енергиен сектор и да се превърне в ключов енергиен център.

 

Източносредиземноморският газов форум изпрати послание до международната общност, че страните от региона се събират, за да създадат рамка, в която големите въглеводородни компании биха могли да оперират и да привлекат многомилиардни инвестиции, необходими, за да работи тази индустрия успешно в региона. Тази рамка включва осигуряване на благоприятна регулаторна среда, въвеждане на необходимите междуправителствени договорености и премахване на политическия риск.

 

Съществуващото политическо напрежение между членове на Източносредиземноморския газов форум и Турция обяснява защо тя не бе част от срещата в Кайро. В отговор близки до правителството турски енергийни експерти лансираха идеята Анкара да създаде „Североизточен средиземноморски газов форум”, в който да привлече признатата само от нея Севернокипърска турска република, Ливан и Сирия. 

 

Така още от началото на годината бяха „разпръснати” парчетата от енергийния геополитически пъзел, който 2019 г. трябва да подреди, начертавайки новата енергийна карта на Източното Средиземноморие.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща