Експерти: Българският енергиен сектор има спешна нужда от прилагане на механизми за капацитет

Госпожо Диловска, господин Нейков каква е целта на конференцията „Въглищните региони и механизмът за капацитети като част от бъдещия
пазарен модел на България“ ?

Славчо Нейков: Институтът за енергиен мениджмънт организира Кръглата маса, посветена на европейската платформа „Въглищни региони в преход“ и на механизма за капацитети като дискусионен форум, на който да се представят различни гледни точки по темите, които не се поставят на вниманието за първи път, но към днешна дата са особено актуални – да припомня, че до края на тази година държавните институции следва да вземат много важни решения, свързани и с тях. Така напр. трябва да се финализира Интегрираният национален план за енергетика и климат, предвидено е приемането и на актуализирана енергийна стратегия и др. Същевременно страната трябва адекватно да реагира и на европейските и световни тенденции по отношение развитието на въгледобива – а и двете теми имат пряко отношение към бъдещето му в контекста на цялостното развитие на енергийния пазар. Ето защо бих искал специално да благодаря на министерството на енергетиката и конкретно на министър Петкова за подкрепата относно провеждането на събитието. Фактът, че темите са повече от актуални, се подкрепя от огромния интерес към него - събираме на едно място представители на държавни институции, бизнеса, профсъюзите, НПО, университети и др.

В рамките на дискусията целта ни е да се чуят ясни виждания относно това как да бъдат хармонизирани две ключови цели на ЕС – за либерализация на електроенергийния пазар и сигурност на снабдяването. Това е въпрос, чийто отговор се търси на национално ниво и в зависимост от националните специфики, но в контекста и на европейската енергийна политика. На този фон на държавно ниво следва да бъдат взети много отговорни решения, които не са нито лесни, нито бързи. В България се подготвя въвеждане на механизми за капацитет, за да могат важни за сигурността на снабдяването централи, каквито са въглищните, да продължат да произвеждат енергия в ситуация на растящи екологични ограничения, произтичащи от европейски политики, и икономическа несигурност, пред която са изправени в либерализиран енергиен пазар. От правителството беше ясно и последователно заявявано, че страната ни ще продължи да разчита на местния въглищен ресурс в комплекса Марица изток за производство на енергия. Както обикновено обаче дяволът е в детайлите – и се надявам да чуем повече за тях.

От друга страна, неизбежно е в средносрочен хоризонт част от въглищните мощности да бъдат последователно извеждани от експлоатация. Необходимо е промените, които произтичат от това за регионите, да бъдат управлявани така, че преходът да е справедлив и устойчив.

Поставихме и двете теми за общо обсъждане, тъй като те са взаимно свързани и нашата цел е да допринесем както за по-доброто разбиране на проблемите, така и за тяхното качествено и своевременно интегрирано решаване.

Смятате ли, че българският енергиен сектор има готовност за прилагане на механизма за капацитет и кога най-рано може да бъде въведен ?

Иванка Диловска: Българският енергиен сектор, в частност централите, за които пазарните приходи са недостатъчни за стабилна работа, имат не само готовност, но и спешна нужда от прилагане на механизми на капацитет. Но, за да се стигне дотам, трябва да се премине през сложни процедури – да се докаже необходимост от въвеждане, да се избере подходящият или подходящите за България механизми, да се информира за това намерение Европейската комисия, да се получи нейното одобрение, да се приемат промени в законите, подзаконовите нормативни актове, да се обучи администрацията в КЕВР, МЕ и ЕСО. И накрая – да се обяват търгове за капацитет. Ориентировъчно, при добра мобилизация, механизми за капацитет биха могли да бъдат въведени във втората половина на 2020 г.

Славчо Нейков: Само за отговор от страна на ЕК на българското предложение за въвеждане на механизми за капацитет в европейското законодателство са предвидени 4 месеца. Промените в българското законодателство също изискват значително технологично време. Същевременно, за да се пристъпи въобще към прилагане на такъв тип непазарни механизми в условията на напълно либерализиран електроенергиен пазар е необходим широк обществен консенсус и разбиране между всички заинтересовани страни. И тук не говорим само за енергийния сектор per se. Да не забравяме, че, особено в последните години, в решенията за бъдещето на енергийния сектор голямо влияние имат организациите на бизнеса, социалните партньори, потребителски организации, неправителствени сдружения и експерти съвети и т.н. Те трябва да имат възможността и времето да бъдат чути и също да са наясно с предстоящите промени на електроенергийния пазарен модел в България и тяхното въздействие върху икономическата и социална среда у нас. Това е и една от причините да организираме настоящата Кръгла маса. Бих искал да припомня обаче, че Институтът не поставя въпросите за въгледобива като акцент за първи път – освен подготвените досега редица аналитични материали, на темата беше посветена и организираната от наша страна международна конференция в Стара Загора през април т.г. И със сигурност ще имаме още поводи да се връщаме към тези теми.

Какви ще са предимствата за ТЕЦ-овете от Маришкия басейн ? Изобщо как ще се отрази и на Мини „Марица Изток“ и на ТЕЦ-овете ?

Иванка Диловска: Ако ТЕЦ-овете спечелят търгове за капацитет, те ще имат възможността да получат допълнителни извънпазарни приходи в зависимост от постигнатите на търговете цени. Това не се отнася до ТЕЦ „Контур Глобал Марица изток 3“ и ТЕЦ АЕС Гълъбово, те не са в групата на рисковите централи, тъй като получават плащания за капацитет чрез дългосрочните си договори с НЕК. Става дума за ТЕЦ 2 от Маришкия басейн, но също и за ТЕЦ Бобов дол, за ТЕЦ Варна и за други по-малки мощности. Предимствата са ясни – повече приходи, по-стабилна работа, запазване на пазарния дял, респективно на количеството изкупувани от мините въглища, за които друг пазар няма.

Славчо Нейков: Основното предимство е, че се дава някаква устойчива перспектива на хилядите работници и семействата им, пряко или косвено заети в енергийния сектор в региона. Независимо какво ще е решението за централите и мините, най-важно е хората в региона да са информирани, да са наясно какво предстои, за да могат да планират непосредственото си и по-далечно бъдеще. И отговорността на държавата в това отношение е огромна – а това предполага ясна визия, отлична информираност и проактивна позиция, вкл. в рамките на европейските институции. Това предполага и съответна ефективна мобилизация на националния административен и експертен капацитет.

От няколко месеца Министерство на енергетиката заявява намерението си за прекратяване на договора с ТЕЦ „Контур Гобал Марица Изток 3“. Темата,
както става ясно е разисквана и с новия посланик на САЩ в България. Как ще се отрази това от една страна на централата и от друга като цяло на
българския енергиен пазар ?

Славчо Нейков: Зависи от начина, по който ще бъде изпълнено това намерение. Водещият факт, който не трябва да се забравя, е че става дума за договорни взаимоотношения, които не могат да бъдат решавани с административен подход.

Ако се стигне до приемливи за двете страни условия, които да не нарушават основни клаузи на дългосрочното споразумение, най-вече на тези, свързани с откупуването на направената инвестиция и ако по устойчив начин се балансират икономическите интереси и на двете страни, не би трябвало да възникнат проблеми..

Иванка Диловска: Много е важно намеренията за прекратяване на договора да се поставят в контекста на политическото решение за въвеждане на механизми за капацитет като част от българския електроенергиен пазар. Изпреварващото му прекратяване може да постави централата в ситуация, подобна на тази на ТЕЦ 2 - недостиг на приходи и задълбочаващ се дефицит.

Може ли евентуалното въвеждане на „механизъм за капацитет“ да се превърне в част от искането за прекратяване на договора с тази централа
и дали тя няма да бъде финансово ощетена ?

Иванка Диловска: При избора на механизми за капацитет трябва да бъдат разработени редица сценарии, в т.ч. „със“ или „без“ дългосрочни договори, поставени в определена времева рамка. Респективно, трябва да се изследва тяхното въздействие върху стандартите за надеждност, пазарната мотивация, пазара като цяло. Като резултат от всичко това се избира най-добрият вариант, който може да включва, но може и да не включва дългосрочни договори.Чак тогава идва времето за въпроса да прекратяваме ли дългосрочните договори или не. Т.е. прекратяването е функция от механизмите за капацитет, а не обратното.

Славчо Нейков: Още веднъж искам да подчертая, че става дума за договорни, а не за административни взаимоотношения. Убеден съм, че ако темата за предсрочното прекратяване на договора продължи да стои, страните по него ще намерят начин да договорят всички важни въпроси.

Възможно ли е постигане на компромисен вариант ?

Иванка Диловска: Вероятно в търсенето на подходящите за България механизми за капацитет, консултантът на Министерството ще отчете всички специфики на българския електроенергиен сектор, в т.ч. и наличието на централи с дългосрочни договори. Дали ще бъде предложен механизъм без дългосрочни договори или с дългосрочни договори за съществуващите или за нови централи – предстои да видим. Има вероятност да се предложи по-сложен хибриден модел, който да интегрира и дългосрочните договори, но отговорите се очакват. Така че, не става дума за компромисен вариант, а за такъв, от който ще има най-голяма обществена полза.

Славчо Нейков: Всякакви компромиси са възможни – всъщност думата „компромис“ е подходяща в случая, защото означава търсене на разумно решение, което отчита интереса и на двете страни. Нека да ги оставим да уточнят детайлите между тях.

Има ли отношение „механизмът за капацитет“ върху търговията с електроенергия и какъв ефект да очакваме ?

Иванка Диловска: Подходящо разработен и правилно въведен механизъм за капацитет не би трябвало да окаже негативно влияние върху пазара на електрическа енергия. И това трябва да бъде доказано пред ЕК. Освен това, не бива да забравяме, че механизмите за капацитет са временна мярка – за максимум 10 години, след което се очаква, че подобреният чист пазарен модел ще осигурява достатъчно стимули не само за работа на съществуващите централи, но и за изграждане на нови мощности.

Славчо Нейков: И още един акцент – въвеждането на националните механизми за капацитет трябва да бъде разгледано и през призмата на тяхното влияние върху сигурността на доставките и в регионален контекст. Миналия месец Секретариатът на Енергийната общност публикува изследване за сигурността на доставките и системната адекватност в средносрочен план в региона на Западните Балкани. Практически всички страни от ЮИЕ разчитат в голяма степен на въглищни централи за своето електропроизводство – на места до 60-70%. Същевременно докато нашите въглищни централи инвестираха милиони в модернизация и екологизация, а централата на AES е най-новата и най-чистата в региона, пред съседите ни все още стоят предизвикателствата за привеждане в съответствие с Директивата за големите горивни инсталации и Директивата за индустриалните емисии.

С други думи, проблемите пред съседните енергийни системи в контекста на екологичните ограничения пред работата на въглищните централи са огромни и през следващите десет години в Западните Балкани може да се наложи спирането на производствени мощности с капацитет 2-3 пъти по-голям от този на АЕЦ Козлодуй. Всички решения за спиране или ограничаване на работата на ТЕЦ в дадена държава могат да имат отражение върху енергийната сигурност на целия регион и в този смисъл решението за въвеждане на механизми за капацитет у нас не може да не отчита тези обстоятелства.