EmergyIntel: Три маршрута за енергийни потоци от Персийския залив, ако Ормузкият проток бъде блокиран

Превантивните, непровокирани удари на Израел срещу Иран и ескалиращата война на изтощение между двете страни отново повишиха залозите за по-широка регионална война, която може да наруши потока от износ на енергийни ресурси от Близкия изток през Ормузкия проток и да постави фокуса върху наличните алтернативни маршрути за износ.

Energy Intelligence изчислява, че около 83% от 6,74 милиона барела на ден коригирани свободни мощности на ОПЕК+, или капацитет, който може да бъде пуснат в експлоатация за 30 дни и да се поддържа поне три месеца, се намира в страните от Близкия изток в Персийския залив, чийто настоящ износ преминава през Ормузкия проток. Протокът е и неразделна част от износа на втечнен природен газ (LNG) от страните от Близкия изток в Персийския залив. (разработката е публикувана преди САЩ да нанесат ударите срещу ирански ядрени обекти).

Собствениците и операторите на петролни танкери и танкери за втечнен природен газ (LNG) започнаха да намаляват преминаването си през Ормузкия проток, въпреки че корабният трафик все още не е беше пряко атакуван.

И засега инфраструктурата за износ на петрол на Иран изглежда е извън списъка с цели на Израел - може би като се има предвид, че загубата на способността на Техеран да изнася петрол за Китай се разглежда като необходимо условие за всеки опит за блокиране на протока.

Иран отдавна заплашва да затвори протока, който се намира в негови териториални води и тези на Оман, в моменти на напрежение, но никога не е предприел действия по този въпрос, въпреки че преди това е конфискувал контейнеровози и петролни танкери в коридора, а през 80-те години на миналия век се проведе така наречената „танкерна война“, напомня изданието.

Затварянето може да доведе до скок на цените на петрола до 130 долара за барел, според JPMorgan.

„Като насърчава несигурността, Техеран оказва натиск върху международната общност, както в ядрената, така и в морската сфера, поне за толериране на исканията му“, казва пред Energy Intelligence Димитрис Маниатис, главен изпълнителен директор на частната група за морска сигурност Marisks. Той добавя, че в момента „няма индикации, че Иран планира или желае да наложи каквото и да е затваряне на Ормузкия проток“.

Но ако потокът за износ на енергия бъде нарушен, има някои алтернативни маршрути.

Тръбопроводът Изток-Запад на Саудитска Арабия  (Saudi Arabia’s East-West Pipeline)

Саудитска Арабия е единствената страна в Близкия изток, която може да изнася суров петрол за Европа от своите терминали в Червено море.

1200-километровият тръбопровод „Изток-Запад“ на кралството свързва нефтените находища в Източната провинция с пристанището Янбу на Червено море, което позволява на Саудитска Арабия да заобиколи пролива. С едва 500 000 барела на ден от очаквания капацитет на тръбопровода от 5 милиона барела на ден, той е най-важният наличен алтернативен маршрут.

Но това би добавило и значително време за доставка до Азия, най-големият пазар на Саудитска Арабия, и все още би изисквало тези танкери да плават в южната част на Червено море, излагайки ги на потенциални заплахи, ако хусите възобновят атаките си срещу кораби.

Терминал Фуджейра на ОАЕ (UAE’s Fujairah Terminal)

Друга основна алтернатива е изходът на Обединените арабски емирства с капацитет 1,5 милиона барела на ден към Фуджейра, който се намира точно извън пролива и, където е на най-голямото подземно съоръжение за съхранение на петрол в света с капацитет за 42 милиона барела суров петрол. Националната петролна компания Абу Даби (Adnoc) го разработи на приблизителна цена от 1,2 милиарда долара.

През 400-километровият петролопровод на Adnoc се пренася суровия петрол  Murban от нефтените находища Хабшан до Фуджейра. Тръбопроводът пренася суров петрол от 2012 г. и има 500 000 барела на ден свободен капацитет.

Така нареченият петролопровод Абу Даби е построен с цел да се даде възможност за износ на суров петрол извън Ормузкия проток, предлагайки предимства за корабите, които иначе биха трябвало да пътуват до водите на Персийския залив, като по този начин се намалява времето за пътуване и разходите за застраховка на танкери.

Освен енергетиката, затварянето или прекъсването на транзитния трафик в Ормуз би засегнало пристанище Джебел Али (t Jebel Ali Port,), което е 10-тото по големина контейнерно пристанище в света.

Иранското пристанище Джаск, блокираният тръбопровод на Ирак ( Jask Port)

Нефтеният терминал Джаск в Оманския залив беше официално открит през юли 2021 г. от бившия ирански президент Хасан Рухани. Иран има мощности за износ на приблизително 350 000 барела на ден през него, чрез тръбопровода Goreh-Jask pipeline.

Иракският тръбопровод Киркук-Джейхан (Kirkuk-Ceyhan) с капацитет 650 000 барела на ден е затворен от март 2023 г. поради спор за плащане между Анкара и Багдад, а сега и поради договорни спорове между Багдад и Ербил, които ще трябва да бъдат разрешени.