ЕК: Без право на вето по закона за отказ от руския газ

Европейската комисия предложи пълен отказ от руския природен газ до края на 2027 г. Това заяви европейският комисар по енергетика Дан Йоргенсен на пресконференция в Брюксел.

ЕК е подготвила съответно предложение за одобрение от страните от Съюза.

„До края на 2027 г. на нашите пазари вече няма да има руско гориво. Законодателството, което Европейската комисия предлага днес, е безпрецедентно и ефективно“, каза той.

 Европейската комисия, която предлага пълeн отказ от вноса на руски газ до края на 2027 г., всъщност иска да замени тези обеми с втечнен природен газ (ВПГ) от други региони, което може да изисква строителството на газопроводи в ЕС, добив от  находището в Румъния, което предстои да стартира и допълнително намаляване на вътрешното потребление на газ, се казва в предложението на ЕС.

Според данните, през 2024 г. ЕС е получил 52 милиарда кубически метра газ (32 милиарда кубически метра по газопроводи и 20 милиарда кубически метра под формата на втечнен природен газ - LNG). След спирането на транзита през Украйна от началото на 2025 г. на руския газ все още се падат 13% от вноса на гориво в ЕС: на годишна база 20 милиарда кубически метра под формата на LNG и 16,5 милиарда кубически метра през газопроводи.

Като алтернатива на руския газ, ЕК посочва, че световните доставки на втечнен природен газ (LNG) ще нараснат бързо до 2025 г., докато търсенето на газ в ЕС се очаква да намалее. „При пълно осъществяване на рамката за преход към чиста енергия и Плана за действие за достъпна енергия се очаква ЕС да замени до 100 млрд. куб. м природен газ до 2030 г., което би означавало намаляване на търсенето с 40-50 млрд. куб. м още до 2027 г. Същевременно се очаква световният капацитет за втечнен природен газ да се увеличи с около 200 млрд. куб. м до 2028 г., което е пет пъти повече от настоящия внос на руски газ в ЕС“, обоснова ЕК.

Според направения анализ за състоянието през 2025 г., световните доставки на LNG трябва да нараснат значително – от 33 млрд. куб м допълнителни мощности през 2025 г. до над 50 млрд. куб м през 2026 г., почти 70 млрд. куб м през 2027 г. и 50 млрд. куб м през 2028 г. – общо 200 млрд. куб м.

„Като цяло в периода от 2025 г. до 2030 г. се очакват около 270 млрд. куб м нови LNG мощности да влязат в експлоатация от вече одобрени проекти.  Въпреки че по някои от тези проекти едва ли ще се доставя газ пряко до Европа, те ще освободят доставки от други части на света, които впоследствие ще могат да обслужват пазарите на ЕС“, се казва в документа.

Очаква се също, че от 2027 г. от морското газово находище  Neptun Deep в Румъния да се добиват 8 млрд. куб м природен газ годишно през първите 10 години от неговата експлоатация. „Освен това от 2026 г. пропускателната мощност на Трансадриатическия газопровод (ТAP) за доставка на азербайджански газ за Европа през Турция и Гърция да бъде с увеличен капацитет от 1,2 млрд. куб м, което ще даде възможност за увеличаване на вноса от Азербайджан“, отбелязват от ЕК.

ЕК смята, че тръбопроводната газова инфраструктура на ЕС за доставка на LNG до страните потребители е достатъчно развита, но оценява и допълнителни инфраструктурни проекти, за да бъдат отстранени тесните места и да се повиши възможността за диверсификация и още повече да се засили сигурността на доставките за Централна и Югоизточна Европа.

Проектозаконът, подготвен от Европейската комисия (ЕК), за постепенен отказ от руските енергийни източници от ЕС е един от законодателните актове, одобрени с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС, заяви комисарят по енергетиката, Дан Йоргенсен.

„Този ​​законодателен акт ще има за общо правно основание, договорено от всички, членове (от Договора за ЕС) 207 и 294, отнасящи се до търговията и енергетиката. За приемането му е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС. Това означава, че никоя държава няма да може да наложи вето“, заяви европейският комисар на пресконференция в Страсбург във вторник.

„Това означава също, че след като законът бъде приет, всички държави ще бъдат задължени да го спазват. В противен случай ще има правни последици, както при всеки друг закон в Европейския съюз“, добави еврокомисарят. По този начин той отговори на въпрос,  как Брюксел може да принуди онези държави от ЕС, които не са съгласни с политиката му за отказ на енергия от Русия, да спазват този регламент.

В същото време Йоргенсен отбеляза, че той и институциите към ЕК са в тесен контакт с онези държави, които могат да повдигнат своите възражения.

„Правим всичко по силите си, за да помогнем за смекчаване на очакваните негативни последици“, увери европейският комисар по енергетика.

Реакцията на Унгария и Словакия

Междувременно унгарският външен министър Петер Сиярто реагира остро.

„Това предложение сериозно нарушава нашия суверенитет, тъй като Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда, че държавите членки имат пълни правомощия по енергийната политика и никой не може да казва каква енергия купуваме, колко, от кого и кога“, каза от своя страна Сийярто във видеообръщение.

Унгария счита плана на Европейската комисия да забрани на страните от ЕС да купуват енергия от Русия за нарушение на своя суверенитет, тъй като правилата на Общността предполагат, че изборът на доставчици е национална отговорност, заяви унгарският външен министър Петер Сийярто.

„Това е неприемливо, ние ще се борим срещу този брюкселски план и ще защитим енергийната сигурност на Унгария“, каза той.

В понеделник ръководителят на унгарското външно министерство съобщи, че Унгария и Словакия са наложили вето на плана на Европейската комисия.

Словашкият енергиен оператор SPP от своя страна изрази опасения, че „Газпром“ може да изиска 16 милиарда евро по договор за доставка на газ, ако Европейската комисия забрани вноса на гориво от Русия.

„Според клаузата „вземи или плати“, SPP, или по-скоро Словакия, е заплашена от факта, че в случай на спиране на вноса на руско гориво от 1 януари 2028 г., „Газпром“ ще поиска плащане за целия неизползван обем газ, който при сегашните цени възлиза на около 16 милиарда евро“, се казва в изявлението на словашкия оператор.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо по-рано през юни заяви, че страната му няма да подкрепи 18-я пакет със санкции срещу Русия, ако ЕК не предложи реално решение на ситуацията с енергоносителите. Той защити идеята, че спирането на руските доставки ще се отрази негативно на цените и на конкурентоспособността на икономиката.