Младеновски: КЕВР търси резерви, така че поскъпването на електроенергията за бита да е по-малко

„Все още работим по търсене на резерви, но първоначалното предложение е именно това: средно увеличение на цената на електрическата енергия в размер на 4,6 %  и средно увеличение на на топлинната енергия в размер на 4,5 %. Което в цифрово изражение, какво означава ? За един абонат в София при средна сметка от 60 лева, увеличението ще бъде в порядъка на 2 лева и 30 стотинки, във Варна – 2 лева и 50 стотинки, а в Пловдив малко повече – 3 лева и 20 стотинки.

При парното е същото - един абонат на „Топлофикация София“, ако плаща сега средно месечно около  100 лева (при предвиденото засега увеличение от 4,5 % от 1 юли), ще заплаща около 105 лева и 50 стотинки. Но това е само при положение, че тези цени се запазят.

Ние изискваме и допълнителни данни и работим, така че може и да има някаква минимална корекция.

За момента прогнозите са, че цената  може и да отиде и малко надолу“.  Това каза пред журналисти председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски след двете открити заседания на регулатора – за цените на топлинната и на електрическата енергия за крайните битови потребители.

Както е известно от 1 юли се променя моделът на пазара на електроенергия – стартира либерализацията за пазара на електрическа енергия на едро. Регулирания пазар остава, но настоящия модел ще бъде трансформиран с цел поетапно преминаване към пълна либерализация, датата за която засега остава неуточнена. Финансовите средства от разликата между пазарната цена на електроенергията, по която купуват крайните снабдители и, с която ще бъдат компенсирани битовите потребители ще се осигурява  от Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Все още има притеснения, че средствата от ФСЕС може да се окажат недостатъчни. По този повод и в  отговор на въпрос, какво би се случило, ако парите във Фонд Сигурност на електроенергийната система не стигнат, председателя на КЕВР отговори, че тогава регулаторът ще се намеси. В същото време той беше категоричен, че „към настоящия момент няма такива индикации“. Той отново обясни и откъде ФСЕС осигурява средствата -  приходите от квоти за въглеродни емисии, от 5 % процентна вноска от производителите на електроенергия и от решението на Министерски съвет по отношение на таваните на цените на производителите.

Към настоящия момент това са реалните цифри и благодарение на това, че запазваме регулирания пазар на дребно, каза още Пламен Младеновски в отговор на въпрос зали настоящото изменение е консервативно или реално. По думите му, изменението е съотносимо с измененията през предходните години. В подкрепа на думите си той припомни, че през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. повишението на цените е било също в границите на около 4 %. Увеличението от януари тази година с над 8 % той обясни с „ниското поскъпване на електрическата енергия от 1 юли миналата година от само 1 %“.

„Ако бяхме либерализирали пазара напълно и на дребно, и на едро увеличението на цените сигурно щеше да достигне над 70 %“ обясни още председателя на КЕВР.

Младеновски изрази и надежда „че модела ще работи и, че нищо няма да се промени за потребителя оттук насетне“.  

„Няма човек, който може да гарантира и да прогнозира, че нищо няма да се случи. Както знаем цената на електрическата енергия зависи от редица фактори, които са извън България, които не са под контрола нито на българското правителство, нито на българския регулатор, но няма към настоящия момент индикации, които да сочат, че ще има допълнително изменение на цените по време на регулаторния период. Надявам се, че всичко ще е спокойно и потребителите трябва да бъдат спокойни“, каза още председателя на КЕВР Пламен Младеновски.

Междувременно в доклада на работната група по в частта за ФСЕС е записано, че „Прогнозните приходи по чл. 36д, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ на Фонда за периода 01.07.2025 г. – 30.06.2026 г. са оценени на 1 969 340 хил. лв., като включват приходите, получени от търговете на квоти за емисии на парникови газове, предвидени в Закона за опазване на околната среда и приходите от вноските по чл. 36е от ЗЕ.

Прогнозният пълен размер на приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове за новия регулаторен/ценови период е оценен на 1 541 811 хил. лв., като са взети предвид прогнозните нетни количества квоти за емисии на парникови газове, които Р България ще реализира на ЕЕХ и трендът на изменение на цените на квотите.

Прогнозата е направена при прогнозирани средни цени от около 70,00 евро/тон. Отчетени са рисковете от изтегляне на квоти през втората половина на 2024 г. и заявеното намерение на Европейската комисия да увеличи предлагането на квоти под резерва за стабилност на пазара (MSR), както и предварителният тръжен календар за първото полугодие на 2026 г.

Въз основа на прогнозата за следващия регулаторен/ценови период за вътрешното потребление на електрическа енергия и електрическата енергия за износ, обвързана с почасовия профил на производството на електрическа енергия и почасовия профил на електрическата енергия от внос, прогнозните приходи във Фонда по чл. 36е от ЗЕ са оценени на 431 811 хил. лв., които са умножени с коефициент 0,99 предвид разпоредбата на чл. 36д, ал. 3 от ЗЕ.“

В рамките на заседанието председателя на ФСЕС Диан Червенкондев каза, че  доклада на работната група може условно да се раздели на две части – първа, която предвижда набирането на приходите и втора, която визира компенсациите за крайните битови клиенти от 1 юли.

„Това за нас е изключително предизвикателство“, каза Червенкондев като обясни, че всеки месец ще трябва да бъдат проверявани над 5 млн. фактури, но не това е притеснението. „Това, което би ни затруднило е засичането на електроенергията и закупената такава от крайните снабдители“, което по думите му се дължи на различните периоди на засичането на електромерите. В тази връзка той призова да се търси начин за по-бързо дистанционно засичане на уредите.

Председателя на КЕВР Пламен Младеновски от своя страна обясни, че се търси начин за преминаване от т.нар. рулиращо към дистанционно отчитане на следващ етап като допълни, че има възможност КЕВР да излезе със становище по темата през есента (напомни, че такова има, но то е от 2013 г.).  Младеновски в тази връзка обърна внимание на настоящата сложната обстановка в сектора, водеща до един много динамичен пазар, както и, че все още сме в средата на един преходен период от въглищна енергетика, а също така и липсата на дигитализация на мрежата в България, което е пречка за крайните клиенти да намаляват цената си.

Представителите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества (Електрохолд, EVN и ЕНЕРГО-ПРО) изразиха редица притеснения, включително и по Z-фактор. Според Зорница Генова надценката от 4,92 % няма да е достатъчна. Трите дружества, както от доста години насам застанаха на позицията за недостатъчно признати технологични разходи ( 7 %). От EVN обърнаха внимание на „силно подценените разходи за балансиране от 1,82 лв. за МВтч“. Според представителя на дружеството Щерю Радев, изчисленията са за цена от 3,83 лв. за МВтч и са доста по-реалистични. Председателя на КЕВР Пламен Младеновски обаче определи модела на EVN като "технически некоректен", а приложения от работната група на регулатора като "математически по-правилен". Пламен Стефанов от EНЕРГО-ПРО се присъедини към колегите си като изрази и мнение за силно подценен фактор на нивото на инфлацията.

Председателя на КЕВР Пламен Младеновски от своя страна отбеляза, че „всяка година с вас си говорим за едно и също нещо“ като визира технологичните разходи на дружествата.

Единствено от ЕСП „Златни пясъци“, където има намаление на цената на електроенергията за крайните битови клиенти не предявиха никакви забележки към регулатора.

Несъгласие с част от заключенията на работната група изразиха също така и от ЕСО и НЕК. В частност Гергана Терзийска от ЕСО възрази срещу орязването на нормата на възвръщаемост за пренос на електроенергия, а Венцислав Марков от НЕК изрази несъгласия по отношение на договора с AES, компенсациите за закупуване на електроенергия за крайните снабдители, както и по отношение на ВЕЦ на компанията.

Дружествата изразиха готовност за входиране на становищата си до определения час днес.

По-рано по време на предходно заседание, на което се обсъждаха цените на топлинната енергия, голяма част от топлофикационните дружества изразиха възражения основно в частта технологични загуби. В рамките на заседанието стана ясно, че дружествата не извършват достатъчно добра дейност по обновяване на топлопреносната мрежа. Така енергийният регулатор е намерил начин да стимулира дружествата да задействат именно този тип работа чрез регулаторните доклади.