Огромен тест за държавата и бизнеса: Директива 2024/1275 ще преобрази строителството

Славчо Нейков*, член на Комитета по стратегически прогнози на GTF

Транспонирането на Директива 2024/1275 за енергийните характеристики на сградите, което трябва да приключи през май 2026, ще бъде огромен тест за държавните институции и бизнеса. Това налага бързо систематизиране на конкретна и практически и финансово обоснована пътна карта относно следващите действия.

В България термини като "зелен преход" и "зелена сделка" масово се свързват с енергийния сектор - и по-конкретно с бързо развиващите се възобновяеми енергийни източници, разглеждани в общественото съзнание най-вече като контратеза на постепенното отпадане на въглищата. Често към това се добавя и негативното възприятие за нещо, натресено ни от Европейския съюз, което не е обосновано, а и ние не го искаме.

Това разбиране за зеления преход е повече от непълно. И петдневната програма на предстоящия другата седмица международен Форум за зеления преход, твърдо го доказва - извън чисто политическите дискусии, въпросите около темата ще бъдат представени и през призмата на инвестициите, кръговата икономика, финансите, технологичното развитие и много други. И това е съвсем логично - този преход има разнопосочни измерения, а някои от заложените и свързани с него реформи засягат едновременно редица сектори.

Такъв е случаят с енергийните характеристики на сградите. А при огромния процент собственост на жилища в страната и зависимостта ни от ползването на общински и държавни сгради, точно подобни аспекти следва да са във фокуса на вниманието ни, защото въобще не става дума за общотеоретични постулати.

В тази връзка предвидената на 18 юни в рамките на Форума Кръгла маса, посветена на европейската директива за енергийните характеристики на сградите 2024/1275, със сигурност следва да очертае какво всъщност предстои по темата в България - и то в съвсем кратки срокове, тъй като транспонирането ѝ следва да приключи през май 2026 г. А директивата засяга практически стъпки, свързани със строителство и ремонти, търговия, архитектура, транспорт, опазване на околната среда, електроенергийни мрежи, соларни системи и т.н., и т.н. И респективно засяга пряко бизнеса по веригата, както всички граждани като ползватели на имоти и потребители на услуги.

Реално обаче извършеното до момента за подготовка по транспонирането и прилагането на Директивата е повече в сферата на общи анализи отколкото на постигане на яснота какво и кога следва и кой следва да го направи. В този контекст има още нещо, което засега изглежда пропуснато - извън националните държавни институции, ролята на общините по прилагането ѝ също ще е ключова.

Малко факти

Според изложеното в самата Директива (реф.6) сградният фонд в ЕС е отговорен за 40% от крайното потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове, свързани с енергията. На този фон основната цел на Директивата относно енергийните характеристики на сградите е да гарантира, че сградният фонд ще е без емисии до 2050 г. Реално обаче постигането на тези резултати на национално ниво:

- предполага нормативни промени на законово и подзаконово ниво, както и оценка за такива, свързани с регулаторната рамка;

- очертава необходимостта от достатъчен административният капацитет в държавните институции и в местната власт за ефективното транспониране и прилагане на цялостната нормативна база;

- налага създаване на реални възможности за проактивно участие на заинтересованите страни особено на бизнеса - в крайна сметка се засяга неговата конкурентноспособност, а това рефлектира пряко върху гражданите;

- изисква достатъчно публичност по отношение на необходимите стъпки, техните конкретни организационни, икономически (финансови), технологични и юридически измерения и т.н.; а и директивата съдържа императивни изисквания към държавните институции, свързани с обществени консултации по повод прилагането й.

Само да напомня за илюстрация основни теми, свързани с прилагането на директивата: определяне на минимални изисквания за енергийни характеристики на сградите и свързаните с това оптимални разходи, а също и паспорти за саниране; изискванията към техническите сградни инсталации; правила, свързани с инфраструктурата за устойчива мобилност; обучения и гарантиране на независим контрол; финансови стимули; намаляване на бюрокрацията и много други.

И какво предстои

Големият въпрос с практически измерения е има ли готовност за всички очертани анализи и дейности в оставащите кратки срокове, заложени в директивата - особено когато темата засяга много широк кръг субекти и е свързана със сградния фонд. Явно е, че няма място нито за необосновани забавяния, нито за компромиси.

Нещо повече - при тази комплексност на темите и засегнатите, в случая държавата чрез своите институции е длъжна да избере оптималния подход към прилагането на директивата в интерес на бизнеса и гражданите. Горното обаче не винаги предполага бързане. Напротив - в случая изглежда доста по-удачно при транспонирането да бъдат използвани всички законоустановени възможности за отлагане на влизането в сила на задължения. Само че и за това трябва да има яснота и за тях в конкретен план, както и ясна пътна карта какво и кога следва.

Хубавото е, че - както вече казах - аналитичната дейност от страна на компетентни институции вече е започнала, както и че те доказано имат отлични взаимоотношения с бизнеса, но работата по същество тепърва предстои. На този фон Форумът за зелен преход другата седмица предоставя реална възможност да се очертаят и проблемите, и следващите стъпки. А потвърденото участие на водещи експерти и на представители на заинтересованите лица в Кръглата маса е гаранция за обективна експертна дискусия.

Връщането към темата и след Форума обаче не само е неизбежно, но и налага обсъждането на детайлите, които - както беше подчертано - имат огромни практически измерения за цялото общество. И дано институциите да са на съответната готовност за следващите стъпки и за водещата си роля, вкл. и по координиране на работата по прилагането на Директивата - за мен е без съмнение, че бизнесът и неправителственият сектор ще продължат да бъдат необходимия коректив.

* Славчо Нейков е председател на Института за енергиен мениджмънт и има над 30 години стаж в енергийния сектор. Той е и член на Комитета по стратегически прогнози на Green Transition Forum. Тази година най-голямата платформа за диалог между ЕК, правителства, експерти, компании и медии в Централна и Източна Европа провежда петото си поредно събитие от 16 до 20 юни в Sofia Event Center.

Местата са ограничени. ЗАПАЗЕТЕ ВАШЕТО >>

Форумът ще събере водещи експерти, политици и бизнес лидери, които ще обсъдят ключови аспекти на зеления преход и начините регионът да ускори прехода към устойчива икономика, без да губи своята конкурентоспособност. Ще гостуват трима еврокомисари - Роксана Мънзату (бъдеще на работните места), Тереса Рибера (декарбонизация на индустрията), както и българският еврокомисар Екатерина Захариева (иновации и стартъпи).

Ще бъдат обхванати почти всички сектори на икономиката през призмата на зелената трансформация, с акцент върху знаковите доклади на Марио Драги и Енрико Лета, очертаващи нова визия за по-силен и интегриран Европейски съюз.

Централен момент ще бъде ексклузивната лекция на проф. Дарон Аджемоглу на 17 юни. Носителят на Нобелова награда за икономика за 2024 г. и преподавател в Масачузетския технологичен институт (MIT) пристига за първи път в България. Той ще говори по темата "Кой ще притежава бъдещето?", анализирайки въздействието на изкуствения интелект, автоматизацията и нуждата от институционални реформи за справяне със социалното неравенство.

В първия ден на събитието - 16 юни, Славчо Нейков ще води кръгла маса на тема "Прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите - предизвикателства и възможности". Дискусията ще засегне задължителното изграждане на сгради с нулеви нетни емисии от 2030 г. - административни тежести и възможни пътища, както и прилагането на минималните енергийни стандарти за съществуващи сгради.

В разговора ще участват:

- Ивайло Алексиев, директор, Агенция за устойчиво енергийно развитие
- Таско Ерменков, член, Комисия по енергийно и водно регулиране на Република България
- Станислав Андреев, експерт по енергетика, Център за ефект на енергийната ефективност
- Калина Цолова, анализатор по енергетика и климат, Център за изследване на демокрацията
- Парламентарна комисия по енергетика
- Министерство на енергетиката
- Министерство на регионалното развитие и благоустройството
- Главна дирекция "Пожарна безопасност и гражданска защита"
- Българска строителна камара
- Европейски център за цифрови иновации в строителния сектор
- Българска асоциация за управление на съоръжения
- Фонд на фондовете
- Национален доверителен екофонд