Лъчезар Богданов: Център на глобалните предизвикателства са търговските войни между водещи икономики

В центъра на глобалните предизвикателства са започналите и очакваните търговски войни между водещите икономики. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ икономистът Лъчезар Богданов в коментар на предупрежденията на МВФ за синхронизирано забавяне в глобалния растеж на икономиката. Той посочи, че в последните няколко месеца има доста притеснителни сигнали от водещи икономики.

„Ще дам само два примера: спада на брутния вътрешен продукт (БВП) в Германия през второто тримесечие, най-ниския от 27 години икономически растеж в Китай, най-ниския темп на увеличение на инвестициите в Китай от поне две десетилетия, спад на износа на Китай за летния август. Така че големите икономики, които бяха в последното десетилетие след кризата, може би двигатели на растежа, очевидно срещат проблеми“, допълни икономистът. Богданов заяви още, че не липсват и още поводи за притеснение.

„Тук говорим за един своеобразен триъгълник: отношенията Китай и САЩ и разбира се САЩ – ЕС. Така че поводи за притеснение има. Същевременно не трябва да забравяме, че и част от проблемите, които бяха в основата на глобалната криза от 2007-2008 година, не са решени. Част от страните наистина имат дълбоки структурни проблеми. Дълговете са изключително високи. В някои икономики финансовият сектор е в много тежко положение. И бизнес, и домакинства са свръхзадлъжнели и няма ясен хоризонт как този висок дълг ще бъде плащан, освен ако разбира се не продължат тези политики на отрицателни лихви и на безкрайни инжекции на свежа ликвидност на централните банки“, допълни още икономистът.

Според Богданов “президентът Тръмп залага на преструктуриране на глобалните взаимоотношения от една страна, а от друга с неговата представа за ролята на американската икономика в световната е, че той смята, и има разбира се известни основания, че други водещи икономики налагат ограничения пред достъпа до своите пазари на американски стоки и услуги”. Икономистът отбеляза, че ограниченията, които Тръмп вижда да се налагат срещу САЩ, не е задължително да бъдат митнически. „В много случаи те са регулаторни забрани, например забрана за достъп на определени селскостопански продукти, на генномодифицирани организми, различни нови технологии, които по някакъв начин се спират и ограничават. В Китай например няма зачитане на правата на интелектуална собственост, тоест патенти. В крайна сметка това не позволява на водещи технологични лидери от САЩ да правят печалби, продавайки на китайските пазари“.

Богданов посочи още, че визията за търговски отношения на президента Тръмп е нещо различно от това, което е било през последните 25-30 години. „Доколко ще бъде успешен президентът Тръмп в това да я наложи на останалите икономики не мога да прогнозирам, но със сигурност той работи в тази посока“, добави още той.

Американската политика на санкции може до доведе до проблеми и с индустриалния износ на водещите европейски икономики, подчерта икономистът. Той посочи още, че администрацията на Тръмп има сходна визия за търговските си отношения както с Европейския съюз, така и с Китай. „Очаквам, че ще има проблеми с индустриалния износ на водещите европейски икономики, което допълнително ще добави предизвикателства пред водещите индустриални икономики на еврозоната: говорим за Италия, говорим за Германия, говорим за Холандия, Белгия и Франция най-вече, но разбира се и периферията, която е по някакъв начин много сериозно интегрирана с тези икономики както страните от Централна Европа, но все повече и страни като България и Румъния“, допълни той.

Богданов посочи, че последствията за китайската икономика след американските санкции са видими, като обясни, че сериозно забавяне на икономиката на азиатската страна може да се отрази на експорта от някои европейски страни към Китай, което би довело до проблеми. „Трябва да погледнем и в ядрото на еврозоната и водещите индустриални икономики. По някакъв начин в последното десетилетие растежът, особено на производствения сектор, се движеше от износ към динамично развиващите се икономики в Източна Азия, най-вече Китай. Може да се окаже, че всъщност структурата, например на немската индустрия, ще понесе доста сериозен шок, ако китайската икономика се забави. Казано по-просто, ако китайците спрат да купуват немски автомобили и машини“, отбеляза още икономистът.

Според Лъчезар Богданов има нематериализиран риск от нова финансова криза в еврозоната. Той посочи, че в момента, за разлика от Световната криза от 2007-2008 година, няма толкова голямо струпване на негативни фактори, които да навредят на хода на икономиката, но въпреки това не отрече вероятността такива да се появят. „При всички случаи миналата криза имахме два шока по едно и също време и след това допълнителен трети. От една страна имахме огромно сриване на потока чужди инвестиции към страната и най-вече в строителството и имотния сектор. Същевременно огромен спад в износа заради глобалния спад в световната икономика. И едновременно с това две години след това всичките проблеми на еврозоната и разбира се фактът, че две от страните, които са около нас: Гърция и Румъния изпаднаха в тежка финансова криза, тоест това все пак са водещи търговски партньори и съседи“, добави той.

Богданов отбеляза, че към момента по-скоро гледаме един възможен риск и той е забавяне на световната търговия. „Оттам най-вече в глобалната индустрия. И това по някакъв начин ще повлияе на експортно ориентираните и индустриални предприятия, най-вече тази, които работят за Германия и Италия. Други рискове в момента не са се материализирали, но няма как да знаем дали няма да се случат, включително и нова финансова криза в еврозоната. Пак казвам – дългът в Италия е на изключително високо ниво и финансовият сектор е в изключително крехко състояние. Вероятно ще има проблеми. Кога точно ще се проявят и какъв ще е политическият отговор на такава финансова и дългова криза, все още не можем да знаем“, посочи още икономистът.