Две трети от покачването на средната температура се дължи на въглеродните емисии на най-богатите 10 % от населението в света

Две трети от покачването на средната температура през последните 30 години, или 0,61 градуса по Целзий, се дължи на въглеродните емисии от най-богатите 10 процента от населението на планетата, а една пета от покачването се дължи на най-богатия 1 процент.

В сравнение с останалата част от населението, тези две групи са допринесли съответно 7 и 26 пъти повече за увеличаването на честотата на екстремни горещини в световен мащаб и съответно 6 и 17 пъти повече за нарастващата честота на сушите. В същото време, климатичното неравенство в Китай се оказа дори по-изразено, отколкото в САЩ и Европа.

Емисиите на средностатистическия китайски гражданин са сравними със средните за света (докато тези на средностатистическия американец са три пъти по-високи), но най-богатите 0,1% от китайците са отговорни за емисии, 50 пъти по-големи от тези на техните сънародници. Тези заключения се съдържат в статия, публикувана в списанието Nature Climate Change.

Учени, ръководени от Сара Шьонгарт от Международния институт за приложен системен анализ в Лаксенбург, оцениха приноса на най-богатите 10%, 1% и 0,1% от хората към националните въглеродни емисии на Китай, Индия, Съединените щати и Европейския съюз от 1990 до 2020 г. Използвайки моделите MAGICC v7.5 и MESMER-M-TPv0.1.0, те изчисляват какви биха били въздействията на изменението на климата без приноса на богатите групи и сравняват това с реални климатични наблюдения. В допълнение към покачващите се температури, авторите разглеждат и увеличената честота на екстремни климатични събития – топлинни вълни и тежки суши – като последици от изменението на климата, които са се случвали не повече от веднъж на всеки 100 години в прединдустриалния период.

Както се посочва в изследването, през последните две десетилетия екстремните събития, дължащи се на изменението на климата, са довели до средногодишни щети от 143 милиарда щатски долара. Как тези разходи биха могли и трябва да бъдат покрити, както между, така и в рамките на държавите  е предмет на дебат. Централно място в този дебат заема рязкото несъответствие между отговорните за емисиите и засегнатите от техните въздействия, се посочва в изследването.