Изследване прогнозира недостиг на места за съхранение на CO2 в Северно море

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Изчерпаните газови находища, използвани за съхранение на CO₂ по морското дъно, ще бъдат напълно запълнени най-късно до края на този век. Това прогнозират експерти от нидерландския изследователски институт TNO за икономическото списание ESB.

Нидерландия е един от пионерите в Европа, която още от 2020 година търси различни възможности и партньорства за съхранение и транспортиране на въглероден диоксид в недрата на Северно море. Вече има разработени планове за взаимопомощ със съседна Белгия, а от 2026 година два пъти седмично ще се транспортират втечнен CO2 до Норвегия. Така страната търси и други територии, които да има под ръка при евентуално изчерпване на терените в нейни води Логистично изглежда по-трудно, но пък е по-щадящо за климата и е добра възможност, категоричен е консултантът Йос Козеинсен.

За ключовата роля на инжектирането по морското дъно и за перспективите пред Европа е напълно наясно и самият европейски комисар Вопке Хукстра, чиято родина проправя пътя на технологията на Стария континент. Случайно или не, но с началото на неговия мандат в настоящата Еврокомисия усилено се заговори за стратегически проекти и инвестиции в тази насока в акваторията на Северно море. Самият председател Урсула Фон дер Лайен заяви по време на една пресконференция, че ще се залага на тази морска територия, която няколко държави, инвеститори и самата ЕК искат да превърнат от „гробище на хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища в най-голямата „зелена централа“ на Европа.

След направено картографско изследване, през 2024 г. на територията на Северно море съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури,  собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies. Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, коментират в свои независими разследвания белгийската телевизия RTBF и нидерландският вестник De Tijd.

С бума на зелените инвестиции се измества фокусът към тези обширни морски територии, които идните години се очертават да станат златна мина за газовия и ВЕИ бизнес.

Самата ЕК смята да опрости правилата на „играта“, така че да привлече още повече инвеститори. Или както се изрази Урсула Фон дер Лайен, те искали единствено  регулаторна сигурност. „Така че нека да изпълним тяхното желание“, обещава тя.

Според плановете на ЕК, Северно море може да отвори вратите за мащабен дългосрочен план за действие по пътя към заветната цел – декарбонизация, достъпна енергия, повече междусистемни връзки, които да отвеждат тока от слънце и вятър в Испания до вътрешността на континента.

Един от първите афиширани мегапроекти е съвместно дело на  8 страни - Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, които искат да превърнат гробището в най-голямата „зелена“ електроцентрала в Европа. Планът е те да направят взаимосвързаност между вятърните си паркове.

За планираното разширяване на вятърните паркове страните ще трябва да похарчат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура, разказва по темата в поредица от репортажи и нидерландската телевизия Nos.

Първата стъпка в тази посока вече е направена чрез полагането на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове.

Не изостават апетитите към Северно море и от страна на вече споменатата Норвегия, която си е поставила за цел да съхранява до 50 милиона тона годишно въглероден диоксид в неговите недра. По този начин северната страна се стреми да се превърне във водещ център за депониране в Европа.

Норвежкият регион на Северно море може да се похвали с изобилие от изчерпани нефтени и газови находища и резервоари, което го прави идеален кандидат за съхранение на CO2. Освен търговският дивидент ще се допринесе за глобалните усилия за смекчаване на изменението на климата. Един от проектите е  Longship / Northern Lights, който трябва реално да стартира в началото на 2025 г. Той се реализира в сътрудничество между норвежкото правителство и водещи енергийни компании и  има за цел да транспортира и съхранява CO2, уловен от промишлени обекти в Северна Европа.

Подобен проект обяви, че ще започне Нидерландия. През 2023 година Държавният съвет на страната даде зелена светлина за изграждането на мегапроект за съхранение на въглероден диоксид в Северно море. Той ще бъде отвеждан чрез тръбопроводи под пристанището в Ротердам. Връзката ще се разработва от няколко компании, сред които Shell и ExxonMobil. Проектът е изключително важен с оглед намеренията да се намали CO2 в атмосферата с 55% до 2030 година.