Президентът подписа предложението до Народното събрание за национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление президентът Румен Радев предложи на 51-ото Народно събрание да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Предложението и мотивите към него, които бяха подписани днес от държавния глава, са внесени в деловодството на парламента, съобщиха от пресцентъра на Президентството.

По-долу публикуваме текста без предварителна намеса.

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

 

ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предлагам да се произведе национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

Моля, на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по поставения въпрос.

МОТИВИ

КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

Съгласно подписания договор за присъединяване към Европейския съюз, Република България е поела ангажимент за приемане на единната европейска валута. В присъединителния договор не е посочен изричен срок за въвеждането на еврото.

На 4 юни 2025 г. ще бъде огласен извънредният конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в еврозоната. При положителен резултат България ще се присъедини към еврозоната на 01.01.2026 г.

В българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това. Противоречиви са оценките на всички нива в обществото: сред гражданите, в експертните среди и в политическата класа. Социологическите проучвания ясно показват, че мнозинството от българските граждани са силно резервирани към смяната на националната валута в настоящия момент.

Управляващите поискаха извънреден конвергентен доклад за готовността ни за влизане в еврозоната, без да проведат всеобхватна информационна кампания и задълбочен дебат за запознаване на обществото както с позитивите, така и с реалните рискове и последствия от влизането на страната ни в еврозоната без необходимата готовност. Липсата на ясна организация и убедителни действия от страна на отговорните институции за защита на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на икономиката създават напрежение около процеса по въвеждането на еврото.

Вместо това на вниманието на българските граждани беше предложена рекламна кампания, която не успява да убеди обществото за готовността ни да предприемем тази стъпка.

Фактът, че институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за общото ни бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите, допълнително засилва напрежението.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешна убеденост на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе относно своите пари и благосъстояние.

Националната валута – един от символите на държавността, е неделима и важна част от националната сигурност и националния суверенитет. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на Република България, никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Затова в сегашната ситуация на липса на достатъчна яснота за готовността за смяната на националната парична единица, при очерталото се разминаване между обществените нагласи и институциите, следва да се изпълнява волята на народа като суверен. Тази воля следва да се установи чрез произвеждане на национален референдум.

Референдумът ще бъде тест за демократичността на 51-вото Народно събрание. Той ще покаже кой приема принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи. Ще даде възможност на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди избиратели. Българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Не на последно място референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус по темата за готовността за въвеждане на еврото и ще предотврати последствията от решения, взети без подкрепата на мнозинството от българските граждани. 

Такъв референдум няма да бъде прецедент. И други държави-членки на Европейския съюз вече са произвеждали всенародни допитвания за въвеждането на еврото. Редица държави, приети в ЕС преди България и със значително по-добри икономически показатели, продължават да запазват своята национална валута до постигане на обществен консенсус.

Всеки опит за представяне на предлагания от мен референдум за готовността ни за въвеждане на еврото като референдум „за“ или „против“ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе единната валута. И това право принадлежи на българския народ.

В съответствие с дадените ми правомощия от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“