Инвестициите в селскостопанския сектор са вложения в бъдещето на Европа

"Българското селско стопанство в контекста на европейската визия: възможности и рискове" - това бе първата тема в рамките на експертната дискусия "Мястото на България в новата Визия на ЕК за земеделие и храни", организиран от Green Transition Forum и Българската аграрна камара (БАК). 

Модератор на модула за възможностите и рисковете за българското селско стопанство в контекста на европейската визия бе Илия Проданов, съпредседател на БАК.

Дискусията беше открита от вицепрезидента на страната Илияна Йотова. "Общата селскостопанска политика на Европейския съюз не само трябва да бъде защитена, но и развивана през следващите години съобразно новите геополитически предизвикателства. Няма как да се съгласим с евентуални предложения за пренасочване на средства, предназначени за селското стопанство към нови политики, предложени от Европейската комисия. Позицията и отговорът на българската държава в бъдеще за това трябва да бъде еднозначен", заяви вицепрезидентът. 

По думите ѝ се нуждаем от нова Обща политика за селско стопанство в рамките на ЕС. Йотова добави, че очевидно досегашните механизми, принципи и инструменти, макар и верни и доказали своята полза в годините, вече не са достатъчни, а една не малка част от тях трябва да бъдат променени. "Вярвам, че имаме историческа отговорност да очертаем най-обещаващия път към модернизацията и конкурентоспособността на нашето селско стопанство, както и тази политика да остане ключов приоритет и за самия ЕС, независимо от всички нови идеи и предложения от променените геополотически условия, завърши Йотова.

Видеобръщение отправи и Селин Имарт, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП. Тя изрази съжаление, че не може да бъде на събитието днес физически и благодари на организаторите за поканата. Отбеляза обаче, че България може да разчита на нейната подкрепа. 

"Като евродепутат от групата на ЕНП съм щастлива да работя заедно с г-н Илия Лазаров, за да защитаваме интересите на европейските земеделски производители. В началото сме на нов мандат на европейските институции и новата визия на комисар Кристоф Хансен за земеделие и храни е стъпка в правилната посока - в полза на производството на конкурентноспособността. Европа променя позицията си от последния мандат и сега залагаме на производството и на опростяването на правилата, което е толкова очаквано от всички земеделски производители", посочи Имарт. 

По думите ѝ затова именно комисар Хансен е обявил два пакета с мерки за опростяване на регулациите от тази пролет. "Винопроизводството е отрасъл, силно засегнат от търговските войни, които са извън неговия контрол. Необходимо е значението му да бъде признато и той да не бъде засегнат от стремежа за налагане на строги хигиенни изисквания, който понякога се засилва в Европа. Ще направим всичко възможно да защитаваме интересите на земеделските стопани и на винопроизводителите в ЕП. Можете да разчитате на нас", завърши обръщението си Селин Имарт. 

Участници в дискусията "Българското селско стопанство в контекста на европейската визия: възможности и рискове" бяха Марио Милушев, директор "Стратегически планове по ОСП II" в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК, Лозана Василева, заместник-министър на земеделието и храните, и Патрик Пагани, секретар на Copa-Cogeca.

Заместник-министър Василева посочи, че България ще продължи активно да работи за изграждането на Обща селскостопанска политика (ОСП), която да е силна, справедлива и да подкрепя реално европейските земеделци". Тя постави акцент върху необходимостта от справедливи търговски отношения и опростяване на достъпа до финансиране.

Василева подчерта важността на ОСП за гарантиране на продоволствената сигурност на континента и подкрепа на земеделския сектор в кризисни времена. Тя приветства представената от Европейската комисия Визия, но акцентира върху ключови аспекти, в които България настоява за промени и подобрения. Особено внимание беше обърнато на необходимостта от справедливи търговски отношения:

"С оглед повишаване на възможностите за реализация на европейските земеделски продукти и храни на трети пазари, България обръща внимание, че е изключително важно да се постигнат справедливи търговски отношения, гарантиращи защита на европейските стандарти за качество и безопасност и предотвратяващи изкривяването на конкуренцията и недобросъвестната търговия. Очакваме, както е посочено във Визията, тази година Комисията да представи на държавите членки своята насока за действие за задълбочаване на реципрочността, с цел тя да бъде доразвита". 

Марио Милушев говори по визията на ЕК за агрохранителния сектор към 2040 година. Директорът стратегическо планиране по ОСП в ГД "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК посочи, че според тази визия агрохранителният сектор трябва да бъде привлекателен и предсказуем, така че доходите да позволяват на фермерите да просперират и привличат бъдещите поколения, да е конкурентноспособен и устойчив, да благоприятства създаването на справедливи условия за работа и живот и същевременно с това да бъде подготвен за бъдещето и да е отговорен към природата. 

Той припомни, че през февруари председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и комисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен представиха амбициозна пътна карта за бъдещето на селското стопанство и агрохранителния сектор като приоритетна инициатива за първите 100 дни от мандата на Комисията. Тя предвижда ключови реформи до 2040 г., които ще оформят бъдещата Обща селскостопанска политика и ще залегнат в новата Многогодишна финансова рамка. Повече за визията на ЕК вижте тук. 

Патрик Пагани, заместник-председател на организацията Copa-Cogeca, посочи, че ако инвестираме в селскостопанския сектор, инвестираме в бъдещето на Европа. Бюджетът обаче трябва да отчита включително и инфлацията, защото секторът има нужда от стратегически инвестиции, подчерта той. 

"Нашата мисия е да осигурим иновативност и устойчивост на аграрния сектор и да направим така, че нашият глас да бъде чут пред европейските институции. Организацията ни беше създадена през 50-те години на миналия век, имаме традиции още от началото на Европеския съюз, имаме 50 членове, като всъщност само България не членуваше в нея и затова изключително много се радваме, че вече се присъединихте към нас и сега ще ни помогнете да станем още по-силни заедно", отбеляза в началото на речта си Пагани.