Какви са целите и роля на Камарата на енергийните общности в България, за да бъде успешен енергийния преход?

Статия на д-р Иван Хиновски, инж. Еленко Божков, инж. Любомир Димитров и Цвета Димитрова за сп. Енергетика - Електроенергийни ракурси

Държавите членки на ЕС транспонират в законодателството си с различни подходи и интензивност Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) за целите на Зелената сделка в процеса на енергийната трансформация на Европа. В нея е заложено правото на домакинствата и предприятията да инсталират собствени системи за производство и снабдяване с енергия от възобновяеми източници по места, като са предвидени редица ясни насоки във връзка с регулацията и създаването на така наречените „граждански енергийни общности“.

Посочени са и конкретни изисквания, улесняващи създаването на такива енергийни общности. При транспонирането на Директивата RED II в българското законодателство бяха направени редица промени в Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници, както и в други поднормативни актове и разпоредби, за да се осигури по-голяма правна и регулаторна сигурност за развитието на гражданските енергийни общности. Това даде възможност да се подсили икономическата обосновка за инвестиране в енергийни общности в страната. Всички тези политики са в унисон със съвременната европейска енергийна доктрина за разпределено производство на енергия – създаване на повече децентрализирани производства и намаляване на разходите за пренос и разпределение на енергията на дълги разстояния.

С цел децентрализация на производството на енергия и подпомагане учредяването на граждански енергийни общности, в България през 2022 година беше регистрирана Камарата на енергийните общности в България (КЕОБ). Тя е юридическо лице с нестопанска цел, създадена за осъществяване на дейност в обществена полза, а основателите ѝ са опитни енергетици и юристи от различни области на отрасъла.

Основните задачи в дейността на Камарата са:

• Създаване на благоприятна нормативна, обществена и инвестиционна среда за подпомагане на успешната работа на енергийните общности в България.

• Методическа помощ при изграждане на енергийни общности с използване на екипи от експерти в организацията и технологиите за екологично и устойчиво производство на енергия и нейното оптимално потребление.

• Съдействие за ползване от енергийните общности на насърчителните финансови инструменти на международните финансови институции и на програми и проекти, финансирани от Европейския съюз.

• Разработване на програми за съвместни действия в национален и международен мащаб за развитие и прилагане на водещи научни постижения и иновативни технологии в общностните енергийни проекти.

• Установяване на контакти с банкови, застрахователни и други финансови институции с цел осигуряване на устойчиво финансиране за общностни енергийни проекти, привличане на частни и обществени спонсори и дарители.

• Реализация на инициативи за обучение и повишаване на квалификацията и обмен на информация за членовете на стартиращи енергийни общности и общностни проекти.

Камарата на енергийните общности в България и нейните членове изпълняват редица проекти и задачи по първоначално конституиране на организацията, както и за развитие на няколко енергийни общности в България:

Проект 1: Иницииране на създаването, развитието и финансирането на енергийна общност в гр. София с участието на местно училище, детска градина и домакинствата от общинските многофамилни жилищни сгради, намиращи се в непосредствена близост. Създаването на тази енергийна общност даде възможност за оценка на ефективността и инициативността на трите основни типа участници в една гражданска енергийна общност:

Първият тип участници са сгради и предприятия, собственост на общината – училища, детски градини, болници, социални домове и организации, сгради на общинска администрация и др., които са особено подходящи за участие в енергийна общност.

Вторият тип участници са битови потребители граждани, живеещи в териториална близост до първия тип участници. Третият тип участници са потенциални инвеститори, доставчици на основно оборудване, оператори на мрежи и др.

От проверката на полезната площ на покривите на подходящи сгради, например училище, детската градина, жилищна сграда, се вижда, че възможното годишно производство на електрическа енергия е не по-малко от 500 MWh, което е в пъти повече от потребяваната електрическа енергия в сградата за година.

Проект 2: През 2024 година бяха завършени дейностите по проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ (ЕНО) по Фонд „Активни граждани“ в рамките на програма, финансирана от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Участници в проекта бяха Асоциацията на българските градове и региони (АБГР), Българския енергиен и минен форум и Институт за предприемачество, устойчиво развитие и иновации (ИПУРИ). В проекта се включиха четири пилотни общини - Панагюрище, Трявна, Дряново и Костинброд, в които бяха проведени обучения на общинските служители и представители на бизнеса в населените места. В рамките на проекта, в допълнение на обучението, бяха разработени и три базови документа – общински стратегии, пътни карти и примерен бизнес-план за създаване на енергийни общности.

Проект 3: Проучване на възможностите за създаване на граждански енергийни общности в община Сливо поле и община Кубрат в Русенска област в рамките на проект „Разработване на инвестиционна концепция в рамките на договор по инициативата „Европейско градско управление /EUCF/“.

Проект 4: Оказване на консултантска помощ на община Дряново във Великотърновска област по проект LOCAL GoGREEN, финансиран по програма LIFE. Експерти от Камарата на енергийните общности в България предоставят консултантски услуги за разработване на интегрирани планове в областта на климата и енергетиката и прединвестиционни проучвания в три приоритетни области:  увеличаване на използването на възобновяема енергия; енергийна ефективност на сгради и устойчив транспорт и електромобилност.

Проект 5: Създаване и опериране на център за обслужване тип „едно гише“ за енергийни услуги в Софийска област съвместно с Института за предприемачество, устойчиво развитие и иновации в рамките на проект DISCOVER – (Разработване на услуги за енергийни общности за ускоряване на действителен енергиен преход). Центърът за обслужване тип „едно гише“ ще предоставя помощни услуги и консултации, подпомагащи инициаторите на общностни енергийни проекти в етапите на планиране, финансиране, създаване и на тяхното управление.

В процеса по изграждането, развитието и функционирането на граждански енергийни общности в България се наблюдава едно общо чувствително закъснение в сравнение с други държави членки на ЕС.

Камарата на енергийните общности в България анализира съществуващите законови и нормативни документи, касаещи условията за реализиране на енергийни общности в България, с цел да съдейства за ускореното им подобряване, включително приемане на промени на законодателно ниво.

Ето и някои от слабостите в правната уредба, чието превъзмогване значително ще подобри основата за създаване на успешни енергийни общности:

• Във всички законови и подзаконови норми са констатирани пропуски при регламентирането на въпроса за създаване и поддържане на общ регистър на енергийните общности, структура на регистъра с дефиниран вид и обем информация, начин за актуализиране и достъп до него, както и определяне на държавната институция, която да отговаря за неговата поддръжка.
• В някои нормативни документи енергийните общности се разглеждат като възможност за производство и потребление, основно и предимно на електрическа енергия. Не са показани възможностите енергийните общности да произвеждат и потребяват енергия за отопление и охлаждане, както и не са дефинирани видовете първични енергоносители, с които да се произвеждат описаните енергии в рамките на общностите. А общо известно е, че в рамките на ЕС над 60% от потреблението на енергия е за отопление и охлаждане на домове и бизнес сгради, което е сериозен потенциал за декарбонизация и ограничаване на климатичните промени.
• Не са дефинирани еднозначно възможностите и ролята, които биха имали енергийни общности, базирани върху високо ефективно комбинирано производство при централизирано отопление/охлаждане и снабдяване с битова гореща вода на малки жилищни квартали, малки курортни комплекси, публични сгради - общинска собственост, с подчертано социален характер (болници, училища, детски градини, хосписи и др.).
• Гражданските енергийни общности могат да бъдат ефективен инструмент за справяне с енергийната бедност на част от населението, и особено на малцинствените групи при излизането на битовите потребители на електрическа енергия в България на свободния енергиен пазар.
• В Закона за енергия от възобновяеми източници не се разглежда възможността за използване на електрическа енергия от възобновяеми източници в сгради, въпреки огромните възможности, които предоставят техните покривни пространства. Това противоречи на условията, заложени в Закона за енергетиката и Закона за енергия от възобновяеми източници, съгласно които една от възможностите за създаване на граждански енергийни общности се предоставя от Закона за етажната собственост. Разбираемо е, че ефектът от потребяването на произведената от такива енергийни общности енергия ще бъде значим в условията на либерализиран пазар на електрическата енергия за бита. По консервативна оценка за многофамилните сгради, произведената електрическа енергия на година може да е повече от годишното потребление на обитателите на сградата.
• Има забавяне при дигитализацията на разпределителните мрежи, както и липсва единна за страната онлайн платформа с база данни за производството и потреблението на електрическа енергия на ниско напрежение в реалновреме. Такава платформа е основно средство за осъществяването на Virtual Net Metering, чрез който значително могат да се облекчат и разширят възможностите за създаване и функциониране на граждански енергийни общности.

• Не е създадена нормативна възможност за частично или пълно освобождаване на членовете на енергийните общности от таксите за „мрежови услуги“.

Перспективите за създаване на условия за разви тие на модерна високоефективна енергетика  в България са свързани с реализацията на концепцията за разпределеното производство на енергия. В дейността си Камарата на енергийните общности в България се е посветила на тази мисия.